ФУНКЦИОНАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В УРОЛОГИЯТА

32

Долните пикочни пътища (ДПП) са важна съставна част от цялата урогенитална система. Тяхното нормално състояние и функциониране е от особено значение за комфорта на човека и качеството на живота му. Пикочният мехур и уретрата съществуват поотделно, но те са неразделно свързани помежду си при отделянето на урината от пикочния мехур по време на микция.                                                                                      Функционалните изследвания на ДПП осъществяват връзката между физиологията и анатомията, между функцията и структурата на органите чрез динамичното проследяване на показателите, характеризиращи уринирането във времето.

УРОФЛОУМЕТРИЯ

Това е едно от най-лесно изпълнимите и неинвазивни изследвания на процеса на уринирането. При всички пациенти пикочният мехур трябва да бъде предварително максимално напълнен. Съвременните урофлоуметри имат възможност за графично изображение на резултатите, получени по време на уринирането. Урофлоуметрията е позната като диагностичен метод от около 50 години. Тя е въведена от von Garrelts, B. през 1956 г., след което стана възможно нейното рутинно използване в клиничната практика.

Показания

При мъжете методът служи за диагностициране на причините за затруднено уриниране като стриктури (стеснения) на уретрата, доброкачествена простатна хиперплазия и склероза на мехурната шийка. Чрез това изследването може да се установят и причините за смущения в уринирането при деца (неврологични) и жени (инконтиненция – изпускане).

Нормалният максимален уринен дебит при обем над 200 мл. при мъже на възраст между 45-65 години е 12 мл/сек, а при жени на същата възраст – 15 мл/сек.

Урофлоуметрията е много добър метод за оценка на функционалното състояние на пикочния мехур и уретратата. От друга страна тя може само ни насочи, но не и да диагностицира точно  причината за смущенията при уриниране.

ЦИСТОМЕТРИЯ

Цистометрията е изследване, което ни дава информация за процеса на събиране на урина в пикочния мехур, както и за самия акт на уриниране. Това улеснява поставяне на точната диагноза и започване на ефективно лечение.

За оценка на фазата на напълване на пикочния мехур лекарят трябва да определи четири основни параметри:

   – определяне на мехурното налягане

– определяне на абдоминалното налягане

– определяне на детрузорното налягане

– чувствителност на пикочния мехур

Микционната цистотонометрия се дефинира като непрекъснато динамично определяне на вътремехурното налягане и скоростта на уринния дебит по време на уриниране.

ВИДЕОУРОДИНАМИКА

Интерес представлява и видеоуродинамичното изследване в урологията. То позволява още по-добра диагностика на функцията на долните пикочни пътища. Едва пре 60-те години започна извършването на цистоуретрографията от Enhorning, G. 1964, която по-късно се развива до видеоуродинамика.                                                               Показанията за неговото извършване са следните:

– обструкция на мехурната шийка особено при млади пациенти

   – смущения при уринирането при деца и жени с изпускане (инконтиненция), на които предстои оперативно лечение

   – подозирана нарушена инервация на пикочния мехур

   – изпускане след операция на простатата

Методът има своите предимства и недостатъци.

Предимства

– комбинирано рентгеново и уродинамично изследване на пациентите

– запис на изследването и възможност за последващо обсъждане

– възможност за звуков запис на извършваното изследване

Недостатъци

– нефизиологичния начин на уриниране, което може да доведе до неточност на изследването

Видеоуродинамиката се извършва под рентгенов контрол, а в последно време и под ултразвуков контрол. Така се избягва опасността от облъчване на пациента.

Автор: проф. Димитър Младенов, уролог