Хепатит Е

54

Срещата на българите с хепатит Е става все по-честа и обществото ни трябва да познава добре основните характеристики на болестта, лечението и прогнозата.

Хепатит Е е чернодробна болест, която се причинява от РНК-Е хепатовирус, малък по размери, едноверижен, с най-малко четири различни генотипа, от които два са  човешки, (1 и 2), а другите два (3 и 4) са животински ( свине, глигани, елени, друг дивеч, миди) и не са причина за болести у хората..

Вирусът се намира най-вече в екскрементите (фекалиите) на инфектираните.  Заразата постъпва в стомашния и чревен тракт на човека след директен прием на заразено месо, замърсени животински продукти или контаминирана питейна вода. Обикновено заразяването протича бавно, за 2-6 седмици, но не е изключена и масивна инфекция, която протича тежко и може да доведе до полиорганна недостатъчност и смърт.

Инфекцията е разпространена в страни и региони с недостиг на естествена питена вода, лошо водоснабдяване и ниски хигиенни навици. Затова най-рискови са териториите, където се водят войни, има преселение на големи групи хора- мигранти, райони на хумнитарна помощ с възможен фекален достъп до питейната вода. Най-често там избухват епидемии, обхващащи голям брой хора.

Спорадичните случаи са свързани с замърсена вода и храни, при които инфекцията е предимно с генотип 1.

В районите и държавите със срога хигиенна култура случаите са редки, най- често с генотип 3, след прием на недобре обработено (недопечено) заразено месо.

Разпространението (трансмисията) става по орално- фекален път. Най-често чрез  замърсена вода и по- рядко чрез консумация на необработено месо, кръвопреливане и по вертикала- бременна-плод. 

Инкубационният период е от 2 до 10 седмици и зависи от количеството на внесения вирус. Заразеният индивид, все още безсимптомен, екскретира вирусно наситените фекалии още през 3-4-та седмица а и става без да знае източник на зараза. По-често боледуват млади хора- от 15 до 40 години. В ендемичните райони децата са масово заразени. Болестта не се документира, тъй като обикновено протича без жълтеница  и с неспецифична симптоматика.

Типичните симптоми на болестта са подобни на другите чернодробни вирусни инфекции. В началната фаза е налице умерен фебрилитет, загуба на апетит, повръщане, по-рядко коремни болки. Жълтеница със светли фекалии и тъмна урина, съпътстваща с увеличен черен дроб, се наблюдава в около 2/3 от болните.

Опасна е инфекцията по време на бременност. Тя може да причини смъртоносната болест – остър мастен черен дроб на бременността, която да причини  остра чернодробна недостатъчност, смърт на родилката и фетална загуба. В редки случаи вирусната Е инфекция  протича тежко. Причина е за т.нар. фулминантен хепатит, с демонстрация на остра чернодробна недостатъчност – риск за живота.

Хронифицирането на острия Е хепатит, за разлика от В и С, е рядко и може да се наблюдава при имунокомпроментирани пациенти, прием на имуносупресори, след чернодробна трансплантация.

Диагностиката на хепатит Е инфекцията не се отличава от тази на другите подобни вирусни заболявания на черния дроб. Неясната симптоматика трябва да се съобразява с обстановката на живот и бит, държавата, района. Появата на жълтеница насочва към определени действия в контекста на диагностичния алгоритъм.

Ехографията доказва увеличения черен дроб и изключва обтурационна (запушващ жлъчните канали, т.нар. хирургична) жълтеница.  Задължава по-нататъшни действия за изясняване на причината за настъпилото дифузно чернодробно увреждане.

Серумното ниво на чернодробните ензми АСАТ, АЛАТ, ГГТ ( аспартат аминотрансферазна, аланин аминотрансферазна и гама- глутамилтранспептидазна активност) се повишава многократно при остър вирусен процес. Но не само!

Затова окончателната диагноза на хепатит Е инфекцията се базира на откриването на специфични  имуноглобулини М – антитела към вируса в кръвта на заразения.  

Допълнителен тест е този на полимеразната верижна реакция в реално време  (RT-PCR), който  доказва вируса в кръвния серум и фекалиите. Това изследване изисква специализирана лаборатория. Особено нужен и важен  е при т.нар. спорадични, единични  случаи в неендемични райони и като доказателство за рядката хронична Е инфекция.                                                                                                                    Няма специфично лечение на острата Е- вирусна инфекция. Провежда се укрепваща и симптоматична терапия в отговор на изявените симптоми на болестта:, силната отпадналост, телесната температура, повръщането и гаденето. Задължително се назначават чернодробни протектори, въвеждани интровенозно или перорално. Тъй като инфекцията е самоограничаваща се хоспитализация не е задължителна. В специализрани инфекциозни отделения се настаняват болни  с фулминантни хепатити, бременни жени и пациенти с изразена симптоматика, особено имунонестабилните с хронифицирана болест. При тях леченето с рибавирин и други антивирусни препарати е препоръчително. При някои специфични ситуации се препоръчва интерферон.

Както при много други вирусни и бактериални инфекции превенцията стои на първо място. Тя включва повишаване на хигиенните навици. Поддържане на високи изисквания за контрол на водата за обществено ползване. Саниране на месните продукти и при контрол на живи животни, превоз и обработка на месото. На второ място стои грижата за личната хигиена и стриктен  контрол  на храни, напитки, ледени продукти в обществените заведения.

През 2011 г.в Китай бе регистрирана рекомбинантна ваксина за превенция на хепатит Е. През 2015 Експертна група към СЗО анализира ваксината от гледна точка на сигурност, имуногенетичност, ефикасност и цена..Световната организация не задължава провеждането на ваксината и остава този проблем да се решава от националните експерти и авторитетни институции! …

                      Коментар на проф. Никола Григоров – гастроентеролог