Хипертония и бъбрек
Наличието на артериална хипертония се приема при установяване на повишени стойности на кръвното налягане над 140/90, при поне 2 или повече измервания при различни прегледи. В над 80% от случаите повишеното артериално налягане се дължи на т.нар. хипертонична болест или есенциална хипертония. Тя засяга голяма част от възрастното население, като се наблюдава тенденция за все по-честото и откриване във възрастта под 40 години.
Есенциалната хипертония се изявава в резултат на съвкупното действие на множество фактори- генетични, метаболитни, начин на живот и хранене, тютюнопушене, стрес и др. В около 10-15% от случаите, обаче, артериалната хипертония е симптом на друго заболяване- бъбречно, ендокринно, автоимунно, сърдечно-съдово и др. Това е т.нар. вторична или симптоматична хипертония. В много от случаите високото кръвно налягане може да бъде единствен признак на сериозно бъбречно заболяване. Това налага провеждането на определени изследвания и консултация с нефролог при всички случаи на новоизявена или влошена артериална хипертония.
Поддържането на нормално кръвно налягане в организма е резултат от сложна регулация. В нея вземат участие симпатиковата нервна система, ренин-ангиотензин-алдостероновата система, хормонални и невроендокринни фактори. Целта е да се поддържа баланс между обема на циркулиращата кръв и тонуса на артериалните съдове. Централна роля в поддържането на този баланс заемат бъбреците. Те отделят хормони и медиатори, посредством които се променя съдови тонус. Също така регулират излъчването на излишните вода и натрий от организма. При голяма част от хроничните бъбречни заболявания увреждането на бъбречните структури довежда до дисбаланс между факторите, отговорни за поддържане на нормални стойности на артериалното налягане, което води до артериална хипертония.
Бъбречната хипертония може да бъде резултат на едностранни или двустранни паренхимни бъбречни заболявания или увреждания. Бъбречно-съдовата хипертония се дължи на стеснение на едната или двете бъбречни артерии, с последващо намаляване на кръвоснабдяването на бъбреците. Най-честата причина за това е стеснение на съда от атеросклеротична плака. В малък процент от случаите, обаче, се дължи на вроден дефект на съдовите стени, автоимунно заболяване или остро запушване на артерията от тромб или ембол.
В отговор на структурните промени в бъбреците или нарушеното кръвоснабдяване настъпва активиране на определени хормонални системи и медиатори. Те водят до повишен съдов тонус и високо кръвно налягане. От друга страна, при напредване на бъбречните заболявания и нарушаване на бъбречната функция, се намалява способността на бъбреците да излъчват излишните течности и натрий от организма. Това води до свръховодняване и покачване на кръвното налягане.
Независимо каква е причината, веднъж появила се, артериалната хипертония може да доведе до сериозни органни увреждания и усложнения, посредством съдовите промени, които настъпват в тях. Засягат се предимно сърцето /инфаркт, сърдечна недостатъност/ мозъка /инсулт, съдови дегенеративни промени/, очните дъна / промени в съдовете на ретината, кръвоизливи, отлепване на ретината/ и бъбреците. При последните се развива т.нар. хипертонична нефроангиосклероза. Тя води до прогресиращо нарушаване на бъбречната функция и е една от най-честите причини за краен стадий на бъбречна болест и започване на диализно лечение. Така артериалната хипертония може да бъде както симптом, така и причина за хронично бъбречно заболяване.
Като първа мярка в лечението на всички болни с артериална хипертония е хигиенно-диетичният режим. Той включва ограничен прием на готварска сол 3-6 г на ден. Ограничена консумация на алкохол и стимулиращи напитки. Спиране на тютюнопушенето. Контрол върху наднорменото телесно тегло. Достатъчна физическа активност. Медикаментозното лечение с един или комбинация от медикаменти цели поддържане на артериалното налягане в стойности под 140/90. При наличие на хронично бъбречно заболяване с белтък в урината, препоръките са ≤130/80. При тежка артериална хипертония, неповлияваща се от комбинирано лечение, се прилагат и инвазивни методи. Това е радиочестотно разрушаване на вегетативните нервни окончания, намиращи се по протежение на бъбречните артерии. При установено стеснение на бъбречна артерия в съображение влизат и инвазивни вътресъдови процедури, както и съдово-хирургични интервенции.
Контролът на артериалното налягане е изключително важен за предотвратяване на органните увреждания и усложнения. Всяка новооткрита хипертония налага търсене на бъбречно заболяване и консултация с нефролог.
Автор: д-р Станислава Илиева, нефролог
