Хранене при нощен труд

Приблизително всеки пети работник в Европа осъществява трудовата си дейност по работни модели, които не следват конвенционалния 8-часов дневен работен график, напр. нощни смени, ротационен режим на работа и/или ненормирано работно време. В сравнение със стандартния режим на труд, при сменен режим на работа хората могат да бъдат изложени на по-висок риск от затлъстяване, диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания, храносмилателни проблеми, нарушения на съня, депресия и дефицит на витамин D (липса на излагане на слънчева светлина). Например се смята, че работата през нощта повишава риска от коронарна болест на сърцето с 40%. Как работата на смени може да причини тези отрицателни последици за здравето?

От хронобиологична гледна точка, твърдението, че човешкият вид е дневен, до известна степен обяснява защо работниците на нощна смяна са склонни да показват редица отклонения, като например намален апетит през нощта. От психосоциална гледна точка, работещите на смени обикновено изпитват несъвместимост на ежедневните си режими на сън и хранене, с тези на хората около тях. Здравословните проблеми имат тенденция да се соматизират, поради което работниците на смени често изпитват симптоми, подобни на джет лаг, със стомашно-чревни оплаквания, умора и сънливост по време на планираните периоди на събуждане и лош сън по време на опитите за сън през деня.

Разпространението на наднорменото тегло и затлъстяването при работещите на смени и останалите хора е съответно около 47,2 и 2,8%. Като еволюционно наследство, биологичната (а не културната) нужда от консумация на храна при хората се влияе основно от необходимостта да се приеме достатъчно енергия, за да се избегне прекомерна загуба на телесно тегло и едва на второ място идва влиянието на циркадните ритми. Регулирането на глада и съня, извършвано от хипоталамуса, е взаимосвързано с контрола на циркадните явления и спрегнато тези механизми определят динамиката на метаболизма.

В проведените проучвания се установява, че продължителността на работа на смени е много важен фактор за увеличаване на тежестта на въздействие, като вероятна причина се посочва увеличаването на приема на храна, намаляване на упражненията поради повишена умора, повече дрямка и последващо намаляване на общия изчислен енергиен разход.

От хранителна гледна точка лишаването от сън изглежда повишава апетита и предпочитанията към храни, съдържащи повече енергия, включително сладкиши, солени закуски и нишестени храни, а този за плодове, зеленчуци и хранителни вещества с високо съдържание на протеини е бил по-малко засегнат. Тази промяна в предпочитанията  е много тревожна, тъй като освен че представя хормонален модел, който предразполага към повишен енергиен прием, индивидите със загуба на сън са склонни да задоволяват тази нужда с храни с ниско хранително качество.

Затлъстяването от своя страна е свързано с разстройство в нивата на липидите, обмяната на глюкозата и повишено артериално налягане. Настоящите доказателства показват, че и мъжете, и жените, работещи на смени с различни професии, са по-склонни да развият метаболитен синдром за период от 4 до 5 години, отколкото контролните работници на дневни смени.

Налице са циркадни ритми на активността на гастро-интестиналния тракт, което трябва да се има предвид при работа на смени. Мотилитетът на ГИТ, стомашната киселинност, ензимната активност и усвояването на хранителните вещества са с периодична активност, както и чернодробният метаболизъм. Приемането на храна в различно или нередовно време може да наруши определени ритмични функции и да доведе до различни стомашно-чревни симптоми и до стомашни и дуоденални язви.

Графиците на работа на смени предизвикват хроничен дефицит на сън – някои доклади споменават 5 часа сън или по-малко и тези работници изпитват значително повече нарушения на съня, отколкото дневните работници. Наблюдава се по-високо разпространение на обструктивна сънна апнея, отколкото обикновено се описва в популацията (9% срещу 4% съответно).

С цел намаляване на неблагоприятните ефекти от работата през нощта, могат да бъдат дадени следните препоръки за хранене:

Да се планира вечеря достатъчно рано, преди започване на работа. Това ще осигури по-качествена храна от предлаганата във вендинг машините, достатъчно енергия за ефективно изпълнение на задачите, ще наруши по-малко редовния график и ще се запази социалната връзка с близките, която се осигурява от споделената храна.

В подбора на храните, включени във вечерното хранене се препоръчва да присъстват немазни протеини като птиче месо, риба тон или боб и богати на фибри пълнозърнести храни и зеленчуци, които да осигурят по-дълготрайно чувство за ситост и енергия.

Препоръчва се богата на протеини и фибри закуска към 3-4 часа сутринта, като това води до будност на организма.

Приемът на храни, богати на въглехидрати, водят до сънливост и умора. Сутринта преди лягане закуската да бъде лека и може да има повече ВХ, (филийка пълнозърнест хляб с конфитюр, зърнени закуски).

 Да се поддържа добра хидратация – препоръчва се достатъчен прием на вода, билкови чайове и зеленчукови сокове с ниско съдържание на натрий. Добрата хидратация подобрява дейността на мозъка и намалява сънливостта. Препоръчва се винаги да има бутилка с вода на работното място.

Да се избягва свръхконсумацията на кофеин-съдържащи напитки. Кофеинът превъзбужда нервната система и приет в напитки след 4 часа би нарушил съня след смяната.

В днешния динамичен свят развитието на трудовите пазари и взаимотоношения в условията на глобализация предпоставят значителна гъвкавост в работния график, което не винаги е благоприятно за здравето на работещите. Това трябва да се има предвид и да се полагат усилия за промяна в начина на хранене, които поне в известна степен да намалят тежестта на вредното въздействие.

Автор: д-р Венцислава Каменова, ендокринолог, диетолог