Хранителна алергия – диагностика

49

Диагностиката на хранителната алергия е сложен клиничен процес, базиран на внимателно анализиране на данните от анамнезата; правилен подбор и провеждане на кожно-алергологично тестуване или in vitro определяне на алерген-спрецифични IgE; провеждане на подходяща елиминационна диета и слепи провокационни тестове.

Основната цел на опитния алерголог при анализа на данните е: да идентифицира храната, която би могла да предизвика алергичната реакция; да се изясни консумираното количество; да се определи времето между консумацията на храната и развитието на алергичните симптоми; да се установи дали са се появявали същите симптоми, когато друг път е консумирана същата храна и през какъв интервал от време се случват реакциите, както и дали не са намесени и други фактори, напр. физическо натоварване, при настъпване на алергичната реакция.

Елиминационната диета се използва както за диагностика така и за лечение  на хранителната алергия. Успехът на тази диета зависи от точната идентификация на алергена и волята на пациента да я изпълнява.  Ако по време на елиминационната диета състоянието на пациента не се подобри – малко вероятно е да се касае за хранителна алергия към елиминираната храна.

Двойно слепите плацебо контролирани провокационни проби с храни  са най-точният съвременен метод за диагностициране на хранителната алергия.  Определят като „златен” диагностичен стандарт. Селекцията на храните за тези тестове се определя от данните от анамнезата, КАП или кръвните тестове за специфични IgE.

Този тест,обаче, трябва да се извършва в болнични условия с налично оборудване и персонал, който може да се справи с евентуално развил се анафилактичен шок.

След поставянето на диагнозата хранителна алергия, единствената етопатогенетична терапия е провеждането на строга елиминация на дадения хранителен алерген. Пациентът и близките му трябва да бъдат обучени как да се избягва случайната консумация на съответния алерген; да разпознават най-ранните симптоми на алергичната реакция, както и как да реагират при евентуално развитие на анафилактична реакция. Пациентите трябва да се обучат да четат етикетите на хранителните продукти и да откриват наличието на специфичните алергени в тях; трябва да са запознати с кръстосано-реагиращите храни и да избягват консумацията на храни, приготвени в неконтролирани условия.

През последните години се правят опити чрез перорална имунотерапия да се предотвратят тежките общи реакции след случайна консумация на съответната храна, към която даденият пациент е алергичен. В няколко проучвания се съобщава, че около 70% от децата с алергия към кравето мляко и 80% от децата, алергични към яйца, могат да бъдат десенсибилизирани, като в продължение на месеци им се дава постепенно повишаваща се доза от съответната храна.

Съвременните алергологични изследвания дават надеждата, че скоро ще се появи нова информация за патогенезата на хранителната свръхчувствителност, както и ще се прилагат нови форми на диагностиката и лечението й. Междувременно алерголозите трябва внимателно да диагностицират специфичната хранителна алергия. Да „възпитават” пациентите си за пълна, ефективна елиминация на съответния хранителен алерген.

                              Коментар на доц. Георги Николов  – отдел Имунология, НЦЗПБ

Termometar.net търси рекламни консултанти: emilrafailov@abv.bg -оставете ваш телефон и ние ще ви потърсим!