Хранителна алергия

33

 Още от древността хората са разбирали, че храните, консумирани без проблем от повечето от тях, при отделни индивиди предизвикват патологични реакции. Хипократ и Гален първи са описали нетипични реакции и промени в организма след консумация на различни млека. По-късно през годините различни автори обобщават наблюдаваните все по-разнообразни реакции от страна на кожата, храносмилателната и дихателната система към все повече храни (мляко, яйца, месо, плодове, ядки). Но едва през ХХ век, с представянето на термина „алергия”, с откриването на IgE, анафилаксията и с въвеждането на някои диагностични тестове, разбирането и изучаването на проблема придобиват научен вид.                                                                                               Днес патологичните реакции след консумация  към храните се подразделят на токсични и нетоксични.                                                                                                        Токсичните реакции възникват към вещества, които са: естествени токсини или такива, получени при обработката на храните, замърсители (пестициди и др.), добавки (сулфити, ацетил салицилова киселина, натриев глутамат). Те обикновено се развиват при всеки индивид след поемането на достатъчна доза от съответното активно вещество. Интересен е т. нар. „хистаминов шок” или „скомброиден синдром” – дължи се на храни, съдържащи хистамин: ягоди, консервирани риби и др.                              Развитието на нетоксичните реакции зависи от индивидуалната чувствителност и може да е резултат от имунни (алергия или свръхчувствителност) или неимунни механизми (непоносимост към дадена храна).                                                                 Хранителната непоносимост е най-честата проява на патологичните реакции към храните. Тя се дължи предимно на фармакологичните свойства на дадената храна (напр. кофеина в кафето; тирамина в деликатесните сирена и др.). Зависи и от индивидуални особености на пациента, като наличието на метаболитни разстройства (напр. лактазен дефицит) или е резултат на идиосинкратични реакции.                                        Същинската хранителна алергия (allergia alimentaris) се определя като имунен отговор от страна на организма при  контакт (поглъщане, инхалиране и др.) със специфичен хранителен алерген. Тя най-често се медиира от хуморални реакции антиген-антитяло.                                                                                                                    Всяка храна може да предизвика появата на реакции на свръхчувствителност. Основните хранителни алергени са водоразтворими термостабилни гликопротеини. Те се разграждат трудно от киселини и протеази и имат молекулно тегло 10-60 kD.    Наблюденията показват, че няколко храни са с по-висок алергенен потенциал и са причина за повече от 90% от алергичните реакции при хората.                                    При малките деца това са: млякото, яйцата, соята, фъстъците и пшеницата.               При възрастните – фъстъците, ядките, рибата и морските дарове.                         Традиционно, за да се охарактеризират различните алергични реакции към храните се използва класическата класификация на Gell и Coombs, макар да е ясно, че реакциите на свръхчувствителност към храни са далеч по-комплексни, от случаите, описани схематично в тази класификация.                                                                                Най-добре са проучени алергичните реакции към храните, които се развиват по типа на IgE-медиираната алергия. Отделените по-време на бързата алергична реакция активни вещества обуславят появата на различни симптоми:

  • генерализирани – алергичен шок;
  • от страна на кожата – уртикария, ангиоедем, зачервяване и сърбящ морбилиформен обрив;
  • от страна на стомашночревния тракт – сърбеж и оток на устните, езика и небцето, едем на ларингса, повръщане и диария
  • от страна на очите – сърбеж и сълзене на очите
  • симптоми от страна на дихателната система – хрема и запушване на носа; кашлица и свиркащи хрипове.                                                                                                    Все още не е ясно защо храните предизвикват различна комбинация от посочените симптоми при различните пациенти.                                                                  Хранителната алергия е най-честа през първите няколко години от живота и обхваща около 4-6% от децата до 1 годишна възраст. Децата с атопия проявяват по-често хранителна свръхчувствителност. Повечето от децата „израстват” хранителната си алергия за няколко години. При възрастните едва в 1,4-1,8 % от случаите се поставя тази диагноза. Индивидите с алергия  към фъстъци, ядки, риба или морски дарове, обаче, рядко губят клиничната си реактивност към тези храни.                                                                                                                Обикновено реактивността към хранителните протеини е специфична, но при някои пациенти се наблюдават кръстосани реакции между хранителни белтъчини от растителен или животински произход и такива които не са в храните. Най-честата клинична проява на тази кръстосана реактивност е оралният алергичен синдром. Проявява се предимно при пациенти с поленова алергия след консумацията на пресни плодове и зеленчуци. Симптомите включват бързопреходен сърбеж и оток на устните, езика, небцето и гърлото. Развитието на този синдром се дължи на хомологията на структурни протеини, намиращи се както в храните от растителен произход, така и в полена на растенията. Например, поленът на растенията от сем. брезови съдържа протеини (т.нар. PR 10 – хомолози на главния алерген от брезата Bet v1, и др.), които се откриват и в ябълките, лешниците, черешите, картофите, морковите, целината и др.  При много от разнообразните алергични реакции към храните, патогенетичните фактори не са добре дефинирани, но се подозира участието на имунни механизми. Предполага се, че в патогенезата на тези състояния участват или комплекси от антиген-антитяло или клетъчно-медиирани имунни реакции.

                                                    Автор:  доц.д-р  Георги Николов

Termometar.net търси рекламни консултанти: emilrafailov@abv.bg -оставете ваш телефон и ние ще ви потърсим!