Хроничният стрес ни убива

Всички сме наясно, че стресът е нещо неприятно и досадно. Също така в нашето модерно и забързано ежедневие стресът е нещо неизбежно, за съжаление.Реално стресът е реакция на организма ни към повишени потребности или изисквания на средата.

По принцип в живота ни стресовата реакция е ключова за оцеляването.Тя е заслужила своето място в еволюционната стълбица и има своите ползи за кратки моменти, където е важно тялото да мобилизира наличния ресурс за да излезе от опасна или потенциално фатална ситуация.

Друга е ситуацията когато при хроничния стрес – реакция към хронично повишените изисквания към организма, тялото и психиката ни. Тук е скритата опасност и разковничето на въпроса “Защо модерният човек не е толкова устойчив и по-често боледува?”

Тялото реагира почти веднага на стрес с хормонални промени и редица физиологични реакции. Когато кратковременният стрес ни мобилизира и след това отминава, той дава възможност на организма да се възстанови и на хормоналната каскада, която се е активизирала, да се нормализира. Опасното при състояния на продължителен хроничен стрес е, че тези хормони остават повишени за дълги интервали (понякога трайно) и в последствие бавно и подмолно започват да създават предпоставки за увреди и усложнения в тялото ни.

За да придобием по-добра представа трябва да кажем няколко основни думи за механизъма на стреса. Първите изследвания започва Ханс Селие през 20 век, където той постулира, че реакцията на тялото към стреса предразполага към различни възпалителни заболявания, по-лесна податливост към соматична патология, намалена устойчивост и води до по-кратка продължителност на живота.

Описани са три фази на стресовата реакция:  мобилизация;  съпротива и  декомпенсация.

Водещата промяна е в оста хипоталамус-хипофиза-надбъбрек (ХХА). От хипоталамуса се отделя CRH (сorticotropin-releasing hormone), който предизвиква освобождаване на АСТН (аdrenocorticotropic hormone), който на свой ред стимулира отделянето на кортизол от надбъбречната жлеза. Това същевременно активизира симпатикусовата нервна система, което допълнително стимулира отделянето на адреналин и норадреналин. Тази комбинация от хормони поставя тялото ни в една постоянна готовност, в състояние на свръхбдителност и очакване на някаква опасност по типа “бий се или бягай”. Това на телесно ниво се изразява с незабавна вазоконстрикция (свиване на съдовете), повишена сърдечна честота и кръвно налягане и покачване на кръвната захар.

Много хора могат да имат оплаквания вследствие на стрес, но да не го осъзнават или дори да не могат да ги свържат с това състояние, точно защото то е станало перманентна част от техните усещания и се е пропило в ежедневието им. Често симптомите могат да бъдат неспецифични: главоболие и болки – особено болки в корема и гърба, врата, кръста; раздразнителност; тревожност; тъга; потиснатост; гняв; нежелание за социализация; нарушена концентрация и памет; нарушен сън.

Някои заболявания които най-често се свързват с хроничната реакция на стрес могат да са:

– Артериалната хипертония и сърдечно съдови заболявания често се дължат на повишените нива на кортизол и постоянното състояние на симпатикотония, които водят до възпалителни процеси и предпоставки за атеросклероза. Това нарушава кръвоснабдяването на ключови органи и допълнително може да повиши артериалното налягане или да причини инфаркт на миокарда.

– Заболявания на имунната система/ автоимунни заболявания: при продължителни стресови състояния се потиска адекватната работа на имунната система, което може да доведе до намалено и непълноценно възстановяване както и предразполага към възпалителни реакции или често боледуване, както и на ‘свръхактивация’ на имунната система, където тя не може да ‘разпознае своите’ клетки и ги атакува (автоимунни състояния).

– Повишено телесно тегло: кортизолът повишава апетита, като също много характерно при състоянията на хроничен стрес е абдоминалното затлъстяване.

– Инсулинова резистентност,  вследствие на намалената чувствителност в клетките на тялото, което води до повишена кръвна захар и диабет тип 2.

– Тревожност, панически атаки и депресия: хроничният стрес води до изчерпване и дисбаланс в нивата на допамин и на серотонин, а рязкото покачване на норадреналин и адреналин могат директно да предизвикат панически пристъп.

– Когнитивни нарушения,  вследствие на повишения кортизол, който уврежда хипокампа.

– Оплаквания в храносмилателната система, вследствие на нарушенията в оста черво-мозък. Те могат да се влошат или да са предпоставка за развитие на IBS (синдром на раздразненото черво); гастрит, рефлукс, язви, запек или честа, повтаряща се диария.

– Кожни проблеми: акне, псориазис, екзема, себореен дерматит, алопеция

– Мускулни болки: характерни са главоболие, болки в кръста, във врата, както и повишен риск от остеопороза.

– Сексуални смущения: при жените може да има нарушена менструация, намален фертилитет и либидо, а при мъжете еректилна дисфункция и намалено либидо.

Стресът е навсякъде около нас и е неибежен. Тогава какво можем ние да направим?

– Можем да ограничим ненужния стрес като поставяме адекватни граници в отношенията ни с близките, приятелите и в работата. Тук ключовата дума, която хората често забравят е ‘баланс’. Всяко вещество или действие в свръхмерно количество може да ни навреди.

– Можем да се опитаме да променим начина, по който въприемаме и реагираме на стреса, подхода ни и личните ни качества. Това може да стане чрез психотерапия или медикаменотзна терапия. Много често в моменти на остри състояния и кризи лекарствата помагат за адекватното им овладяване. От там е нужно да се действа на психологично ниво чрез различни способи, с цел постигане на цялостна промяна в мисленето, поведението и функционирането ни.

– Да си дадем адекватно време за пълноценна почивка. Социализацията, времето в природата, нашите интереси и хобита подобряват устойчивсотта ни на стрес.

Други фактори, които помагат в това отношение могат да бъдат: характер, който се отличава с оптимизъм, добро самочувствие, емпатия, увереност и самоконтрол; социална подкрепа; поведенчески черти като добри комуникативни умения, хумор и осъзнатост и др.

Автор: д-р Васил Урумов, психиатър