ХРОНИЧНИ ВЪЗПАЛИТЕЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЧЕРВОТО/ХВЗЧ/
..”Точната причина за възникването на ХВЗЧ е все още неясна…”
В едър план какво трябва да се знае за хроничните възпалителни заболявания на червата? /ХВЗЧ /
Към ХВЗЧ спадат болест на Крон/БК/, язвения колит/ЯК/и по-рядко срещаните лимфоцитен, еозинофилен и колагенен колит. Когато говорим общо за ХВЗЧ обикновено се имат в предвид първите две заболявания предвид тяхната честота , клинична и социална значимост. Най-чести те са в развитите индустриални страни на Севера. Честотата на БК е около 50 на 100. 000, а на ЯК е 150-160/100. 000. И двете болести са преканцерози/с риск за рак на дебелото черво/. Често възникват усложнения, изискващи оперативни намеси. Налага се продължително лечение и постоянно специализирано следене на заболелите, поради което тези заболявания са социално значими. Особено при по-младите се наблюдават тежки психологически промени. Често тези заболявания възникват още в детската възраст или в младата възраст и водят до прогресивни увреждания на гастроинтестиналния тракт. Патологични прояви се наблюдават и от страна на други органи и системи/най-често кожни, ставни и очни/. При по-редките лимфоцитен, еозинофилен и колагенен колит във възпалената чревна тъкан преобладават съответно лимфоцити, еозинофили или се наблюдава отлагане на колаген. Тъй като дигнозата на тези заболявания е определено морфологична те се наричат общо микроскопски колити. Преобладаващи в клиничната практика, с пъстра палитра от коремни чревни оплаквания обаче са пациентите със С-м на раздразненото черво/СРЧ/, но при тях отсъства истински възпалителен процес и значима морфологична находка независимо от изобилието от разнообразни субективни оплаквания. Преди СРЧ се наричаше неспецифичен или спастичен колит, колика мукоза и т. н.
По-конкретно сега за язвения колит /ЯК/ и болестта на Крон/БК/…
ЯК е заболяване предимно на лигавицата на дебелото черво с язвички и изразен оток и лесна ранимост. Възпалението не прониква в дълбочина за разлика от БК. Започва от ректума като язвен проктит и бързо се разпространява проксимално при липса на лечение. Когато ангажира целия колон/панколит/, възпалителната площ е много голяма и състоянието на пациента силно увредено. Кървавите диарии и коремната болка отвеждат пациента при лекаря. БК може да засегне всяка една част от гастроинтестиналния тракт, от устата до ануса. Най-често болестта засяга терминален илеум и цекум. Възпаляват се отделни сегменти с редуване на болни и здрави, непроменени участъци. Възпалителния процес при БК е трансмурален. Това означава, че е засегната цялата стена на червото, която изглежда задебелена и с наличие както на дълбоки язви с неправилна форма, така и на по-плитки язви наричани афти. С еволюцията на болестта лигавичния релеф съвсем загрубява и наподобява калдъръм. Опасни усложнения са фистулите, абсцесите и перфорациите. Развитието на перианална болест с фистули, абсцеси и стеноза на самият анален канал е много неприятно за пациента усложнение. И при двете заболявания се наблюдават болестни прояви извън чревния тракт. Най-често те са: кожни като нодозен периартерит, булозен дерматит, гангренозна пиодерма. Очни-като увеит, еписклерит, иридоциклит и др. Ставни-артрити, тендовагинити и др. По-редки са автоимуни хепатити и глумерулонефрити. Тежестта и протичането на ХВЗЧ зависи от локализацията, тежестта на възпалителния процес и най-вече от възникналите усложнения. Колит с белези както на язвен, така и на Крон се нарича недетерминиран.
Какво може да бъде обяснението, че етиологията на БК и ЯК е неизвестна?
Точната причина за възникването на ХВЗЧ е все още неясна, но е очевидно , че те са резултат на увреждане на имунната система. Известно е също така, че те се развиват при наличие на генетично предразположение и патологично взаимодействие с фактори на околната среда с участието на антигени на чревните бактерии. Именно последните се считат за пусков механизъм за възникване на хронично имунно възпаление на гастроинтестиналния тракт. То продължава дълги години или цял живот. Положени са значителни усилия за откриването на точния болестотворен причинител без да се открие досега такъв. Успехите в терапевтичен аспект са свързани със задълбочаване познанията за самия възпалителен процес и елементите на възпалителната верига, което доведе до създаването на мощни и ефективни биологични препарати.
В кои случаи се налагат оперативни интервенции?
При липсата на ефект от приложеното лечение при ЯК се налага оперативно такова. Хирургическа се налага да е намесата и при повечето усложнения на БК и ЯК като перфорация, възникване на карцином, стеснения/стенози/, фистули, токсичен мегаколон, перитонит. Най-често се налага извършването на резекции с възстановяване на пасажа или тотална колектомия.
Какво включва прецизната диагноза?
Диагнозата се базира на анамнезата, резултатът от лекарския преглед, изследването на кръвната картина, биохимичните проби, CRP/Це-реактивен протеин/фекалните проби за калпротектин и лактоферин. Решаващо значение имат ендоскопските изследвания /колоно и понякога гастроскопия/с вземането на биопсии и хистологичния им анализ. Именно те са от основно значение за диагнозата. Желателно е в съмнителни случаи изключването на чревно инфекциозно заболяване като шигелоза, салмонелоза, токсични щамове на Ешерихия коли или паразитно заболяване. Диарии след антибиотично лечение с дисбактериоза на чревната флора изискват проверка на фекалиите за токсини на опасния анаеробен бактерий Клостридиум дифициле. Той причинява псевдомембранозен колит. Съобразно конкретния случай се правят и ехография на коремните органи, КАТ или MRI/магнитен резонанс/. Нативната графия на корема носи информация за някои усложнения като перфорация, илеус. Капсулната ендоскопия, като ендоскопски неинвазивен метод позволява проследяване на целия гастроентерологичен тракт, но се избягва в случаите на стеснения по хода му. Тя не позволява вземането на биопсии и съответно поставянето на точна морфологична диагноза. Всичките тези изследвания спомагат да се постави точната диагноза, локализациите, тежестта на заболяването и избора на правилното лечение.
Какви цели си поставя терапията и от какво зависи нейното оптимално изпълнение?
Най-добре е лечението да се провежда в специализирани центрове от експерти с висока компетентност и опит. Оптималните цели на терапията включват овладяване на възпалителния процес и свързаните с него симптоми, възстановяване на лигавицата в болестно променените участъци, нормализиране нивата на маркерите за възпаление: левкоцити, тромбоцити, калпротектин, лактоферин, CRP.
Разговора води: Емил Рафаилов
