Хронично бъбречно заболяване
Често пъти пациентите с бъбречни проблеми чуват диагнозата хронична бъбречна недостатъчност. Какво означава това и има ли основание за притеснение?
Най-общо казано, под това понятие се разбира нарушената способност на бъбреците да излъчват излишните вещества от организма, да регулират водно-електролитния и киселинно-алкален баланс, както и да произвеждат някои необходими за организма хормони и активни субстанции. Проявява се клинично при загуба на над 50% от функционалния капацитет и се установява лабораторно с покачване на азотните тела в серума – креатинин и урея. Хроничната бъбречна недостатъчност се явява като резултат от прогресия на съществуващо бъбречно заболяване.
Най-честите причини за ХБЗ са: хронични гломерулонефрити, диабетна нефропатия, хипертонична нефропатия, хроничен пиелонефрит и други тубулоинтерстициални нефропатии, обструктивна и рефлуксна нефропатия, токсични бъбречни увреждания, сателитни нефропатии при метаболитни и системни заболявания, бъбречна поликистоза, наследствени и вродени аномалии на бъбреците и пикочните пътища.
Нарушаването на основните бъбречни функции, в резултат на прогресия на ХБЗ водят до отключване на редица патофизиологични механизми със съответна клинична изява. Така нарушението в излъчването на течностите от организма може до доведе до състояние на свръховодняване /хиперхидратация/ с произтичащите от това отоци по крайниците, тялото, изливи в коремната кухина и плеврите, белодробен и мозъчен оток. Намаленото отделяне на азот-съдържащи вещества от организма води до покачване на азотните тела в серума: креатинин, урея, пикочна киселина, с изява на уремична симптоматика в крайния стадий на ХБЗ /диарии, гадене, повръщане, безапетитие, лош дъх, отпадналост, сърбеж по кожата, както и промени в съзнанието/. Нарушеното излъчване на електролитите /калий, натрий, магнезий/ води до промяна в серумните им концентрации и поява на животозастрашаващи аритмии. Нарушенията в излъчването на кисели метаболитни продукти е последвано от натрупването им в организма с неблагоприятни последици. Бъбреците участват в продукцията на активен витамин Д3, имащ отношение към калциево-фосфорната обмяна и костния метаболизъм. Неговият дефицит и компенсаторно повишената продукция на паратхормон от паращитовидните жлези водят до развититето на костни нарушения. Бъбреците участват и в кръвотворенето чрез производството на един важен хормон – еритропоетин. Неговият недостиг води до анемия. В напредналите стадии на ХБЗ настъпват и нарушения във въглехидратната и мастната обмяна. Инсулиновите нужди при диабетиците намаляват, което става причина за изява на хипогликемии при тях. Покачват се нивата на мазнините в серума с повишен риск от атеросклероза.
Всички описани нарушения обикновено се проявяват клинично в напредналите стадии на ХБЗ, когато е увредена значителна част от нефронната маса /функционалните бъбречни структури/ и процесите са в голяма степен необратими. Ранните стадии на хроничните бъбречни заболявания често протичат без изявени оплаквания. Това е причина за късната диагностика на ХБЗ и откриването им в стадий на усложнения и необратими увреждания. Много често пациентите нямат никакви оплаквания и наличието на бъбречно заболяване се открива случайно при рутинени преглед и изследвания. Ето защо е важно ежегодно профилактично изследване на креатинин, пикочна киселина и урина при всички лица, особено при тези, които имат придружаващи заболявания, като артериална хипертония, захарен диабет, подагра, които са рискови за изява на ХБЗ. При установено нарушение на бъбречната функция или отклонения в уринната находка, е редно пациентите да бъдат насочвани към нефролог.
Терапевтичното повлияване на ХБЗ включва лечение на основното заболяване, довело до бъбречно увреждане, но също така и допълнителни мероприятия, целящи ограничаване прогресията на бъбречното увреждане – диетичен режим, поддържане на нормални стойности на артериалното налягане, пикочната киселина и мазнините в серума, лечение на инфекциите. В напредналите стадии на ХБЗ лечението е насочено към забавяне на процесите на „склероза на бъбрека“, повлияване на съпътсващите усложнения – ренална анемия, вторичен хиперпаратиреодизъм и костни нарушения, корекция на водно-електролитните и алкално-киселинни отклонения, подобряване на качеството на живот на пациентите. От съществено значение е своевременното започване на бъбречно-заместителна терапия с цел превенция на органните увреждания и сърдечно-съдовия риск.
ХБЗ не е присъда. Ранното му откриване и насочване към нефролог е от съществено значение за забавяне и спиране на прогресията му.
Коментар на д-р Станислава Илиева – нефролог
