Хронотерапия – метод на избор при онкологични пациенти
Хронотерапията е сравнително нов метод на лечение, който се основава на предпоставката, че прилагането на лекарства в различни периоди от циркадния цикъл ще намали до минимум страничните ефекти и ще увеличи максимално терапевтичните ефекти . Клиничните изпитвания документират, че както токсичността, така и противораковата активност на раковите лекарства са зависими от времето. Проучвания при мишки и плъхове показват, че поносимостта на 30 различни лекарства за рак варира с до 50%, в зависимост от времето на приложение. Във връзка с циркадния ритъм, дозата може да бъде увеличена в определени моменти, без увеличаване на страничните ефекти.
Чрез прилагане на лекарства в различно време на деня и нощта се установява че циркадният ритъм влияе, както върху туморните клетки така и на здравите тъкани. Резултатите предполагат, че същата доза от противораково лекарство става смъртоносно токсична само когато се прилага в определени часове на деня, докато в други часове на ден се толерира 10-кратно увеличение на дозата. При някои пациенти има индикации, че самият тумор показва признаци на анормална циркадна ритмичност. Пациентите с подчертани ритми на активност (т.е. по-голяма активност извън леглото, отколкото в леглото) са показали, че имат по-добро качество на живот, по-малко съобщавана умора и др. и най-важното – петкратно по-висока преживяемост при двугодишно проследяване от тези с по-слабо синхронизирани ритми. Предполага се , че цикълът на покойната активност може да се използва за определяне на прогнозата за преживяемост на пациенти с онкологична болест и туморния отговор.
За да се определи дали при времето за приемане на лекарства е изследван и ритъмът на имунната система на пациенти с рак, който може да повлияе на резултата. Хронобиологичната инфузия на флоксуридин напр. показва, че води до ниска токсичност и дълъг период на стабилно заболяване при 12% от пациентите. Когато прилагането на цитостатици вечер се сравнява с прилагането сутрин при пациенти с рак на тестисите и яйчниците, скоростта на отговор е една и съща и за двата часа на деня; въпреки това, има по-малко хематологични и бъбречни странични ефекти, по-леко гадене и по-малко повръщане при тези, които получават химиотерапия вечер.
По подобен начин е показано, че коригираното приложение на химиотерапия (оксалиплатин, флуорурацил и фолинова киселина), която съвпада със съответните циркадни ритми (т.е. хронотерапия), е значително по-малко токсична и по-ефективна от постоянната инфузия. Наблюдава се положителен отговор при 51% от тези на хронотерапия, в сравнение само с 29% в групата с постоянна инфузия. В допълнение, хронотерапията намалява пет пъти скоростта на токсичност на лигавицата и намалява наполовина функционалното увреждане от периферната сензорна невропатия. Освен намалена токсичност, други ползи включват подобрено качество на живот и по-малко дни на хоспитализация.
Автор: проф. Панайот Куртев, онколог
