Цветно зрение

81

Цветовете са навсякъде около нас и са от изключителна важност, както за да изпитваме наслада от красивите гледки, така и за да се ориентираме добре в средата, която ни заобикаля.

Интересен и странен за разбиране е фактът, че предметите не притежават цвят. Те отразяват различни дължини на вълните на светлината, които в последствие човешкият мозък възприема като цвят.

Видимият спектър на светлината за хората попада между ултравиолетова и червена светлина. Когато светлината попадне върху обект, обектът поглъща част от тази светлина и отразява останалата. Отразената светлина навлиза в човешкото око първо през роговицата, най-външната част на окото. Роговицата пречупва лъчите към зеницата, която контролира количеството светлина, навлизаща в окото. След това лещата фокусира светлинните лъчи върху ретината- слоя от нервни клетки в задната част на окото.

Цветоусещането зависи не само от физическите качества на светлината, навлизаща в окото, но и от възприемащите цветовете рецептори. В ретината ни различаваме два основни типа фоторецепторни клетки– пръчици и конусчета. Отговорни за цветното зрение са конусчетата. Те съдържат фотопигменти. При повечето хора в конусчетата се намират три вида фотопигменти- червеночувствителен, зеленочувствителен и чувствителен към виолетово.    Най-висока концентрация на конусчета  има в централната част на ретината, наречена макула. Цветното зрение функционира главно при добра осветеност. През деня отразената светлина от  един лимон активира както червените, така и зелените конусчета. След това конусите изпращат сигнал по зрителния нерв към зрителната кора на мозъка. Мозъкът обработва броя на активираните конусчета и силата на техния сигнал. След като нервните импулси бъдат обработени, субективно виждаме цветове- в този случай жълт лимон. В по-тъмна среда светлината, отразена от лимона, стимулира основно пръчиците. Ако само пръчиците са активирани, не виждаме цвят, а само нюанси на сивото.                                                                                                   В норма човешкото око възприема трите основни цвята – червено, зелено, виолетово и около 150-180 междинни цвята, получени от смесването им. Това състояние се нарича нормална трихромазия.   Нарушения в цветоусещането могат да възникнат, когато един или повече от видовете конусчета не функционират, както се очаква. Разтройствата в цветното зрение могат да бъдат вродени или придобити. Вродените нарушения наричаме дисхроматопсии. Много рядко се наблюдава невъзможност за възприемане на  трите основни цвята. Смущенията при възприемането на зеления цвят са най-често срещаните, следвани от тези за червения цвят. Нарушенията в цветоусещането са по-чести при мъжете, отколкото при жените. Много птици, насекоми и риби имат четири типа конусчета. Има видове, които могат да възприемат и ултравиолетовата светлина, което за човешкото око е невъзможно. Други животни като кучетата, например, възприемат по-малко цветове от хората.                                                 Смущенията в  цветоусещането, както споменахме, са по-чести по рождение, но могат да настъпят и по-късно в живота, в резултат на определени болестни състояния. Хората, които изпитват промяна в цветовото възприятие, задължително трябва да потърсят консултация от офталмолог.                 Симптомите при нарушения в цветоусещането могат да варират от леки до тежки. Много често срещаме пациенти с толкова лека симптоматика, че те дори не знаят, че имат дефицит. Родителите могат да забележат проблем с детето си едва тогава, когато то учи цветовете.Хората с вродени нарушения на цветоусещането често са в състояние да нозоват правилно цветовете, особено ако са по-наситени или обхващат по-голяма площ. Пациентите се ориентират обаче не по тона, а по яркостта и наситеността на цвета.                                                                                                        Нарушенията в цветоусещането не причиняват значителни затруднения в ежедневието. Ограничени са обаче възможностите за професионален избор. Такива хора са неподходящи за професии, при които се борави с цветове, цветни сигнализации и др.                                                                                                Най-често в ежедневната си практика с диагностична цел провеждаме тестове с цветни таблици. Тестът се състои в показване на модели, съставени от многоцветни точки. Ако няма цветен дефицит, пациентът разпознава числа и форми сред точките. Ако обаче е налице нарушение, изследваният не различава числото или формата в шаблона.            За съжаление, на този етап не разполагаме с метод на лечение за вродената цветна дисфункция. Въпреки това, има специални контактни лещи и очила, които могат да помогнат значително в ежедневните дейности на засегнатите.                                                                                                     Ранна диагностика и лечение изискват обаче придобитите форми, които могат да доведат и до трайно намаление на зрението.

Автор: д-р Владимир Петков, офталмолог