Човешкият мозък
проф. Христо Цеков, неврохирург: …”Мозъкът е предимно система от функции….”
До каква степен приемате твърдението, че човешкият мозък има уникални качества на орган?
В това твърдение няма никакво съмнение. Дейността на мозъка се базира на сложна рефлекторна дейност, изградена на принципа на обратната връзка , с която се реализират изключително много дейности. Той функционира на база химически медиатори и електромагнитни потенциали, обединяващи многообразието на възприемателни и ефективни дейности на нервните клетки, Т.е. мозъкът е предимно система от функции, а не като другите органи изградени като система от структури.
Като структура – какво е особеното в него?
Мозъкът е изграден от анатомични структури – мозъчни клетки, мозъчни дялове, кръвоносна система, ликворна система и т.н., но те изпълняват на практика механична, поддържаща функция. Мозъчната дейност се базира основно на биоелектрическа активност, реализираща възприемателна/анализираща/ комбинативна/ефективна рефлекторна дейност. В основата на неговата дейност е рефлексът, усъвършенстван еволюционно до съвършенство.
Какви функции изпълнява мозъкът?
Понятието мозък е еквивалентно на понятието човек. Неразрешим е въпросът относно това, дали с напредването на неврохирургията може да се присади мозък или към мозъка да се присажда тяло, т.е. кое е по – важно? На базата на посочените по – горе рефлексни вериги и изградената в еволюцията сложна мрежа от нервни и други структури се реализират на първо място възприятията, дразненията от околната среда, които се възприемат от специализирани органи/око, ухо, нос и т.н.. Последните се анализират, комбинират и се извежда обобщен отговор на постъпилата информация, изразяващ се в придвижването на тялото и крайниците, водещи до промяна на положението на тялото в пространството. Отговорът е винаги адекватен по сила и обем и е резултат на обобщените разнообразни сигнали, постъпващи в мозъка от околната среда чрез специализирани органи /зрителни , слухови, обонятелни, равновесие, позиция на отделни части на тялото в пространството/, като целта е запазването на организма като цяло. Освен това единствено човешкият мозък може да обработва абстрактна информация, да възпроизвежда на база натрупания опит възможни случаи и събития, които е вероятно да се случат в бъдеще и чиито за чиито анализ се развива изкуственият интелект. Тук възниква друг въпрос ”Доколко трябва да се развива изкуствения интелект и възможно ли е той да надхвърли възможностите на човешкия мозък и да изгубим възможността да го контролираме”. Тук човечеството е много уязвимо поради факта, че все още не можем да си дадем отговор на въпроса – Какъв и чии е замисълът за появата на човешката раса и дали нейната еволюция е завършен процес или сме само в началото на тази еволюция.
Може ли и как да развием неговите възможности?
Както вече споменахме, мозъчната дейност са развива на базата на рефлексната дейност – елементарна при по-нисшите организми и значително по сложни, вкл. и с възможности за абстрактно пресъздаване на ситуации при човека. Т.е. имаме еволюция в развитието на рефлексите, както имаме и обратния процес : закърняване на тази част от нервната дейност при липсата на съответната активност на организма. Така, че за да функционира пълноценно мозъкът трябва да възприема непрекъснато дразнения от външната среда, да получава информация и съответно да изработва адекватен отговор. Т.е. колкото по-натоварваме мозъка с годините, толкова по-широк ще бъде диапазонът на неговата дейност и той ще поддържа своята младост и работоспособност. Но за да стане това е необходимо да поддържаме и неговата „инфраструктура” подсигуряваща го с кислород, хранителни вещества, отстраняване на отпадните продукти, което се дължи основно на доброто кръвоснабдяване и добрата функция на белия дроб , които от своя страна се постигат с природосъобразния начин на живот, избягването на стресови ситуации, заседнал начин на живот, наднормено тегло, нездравословно хранене.
Какви промени настъпват с възрастта ?
Първите прояви на старостта при повечето хора е затруднената подвижност, затрудненото адаптиране към промените в околната среда, затруднената ориентация, прояви свързани с мозъчната дейност. Така, че практически началото на старостта може да бъда началното застаряване на мозъка. Основните фактори водещи до тези процеси са затрудненото кръвоснабдяване на мозъка при атеросклероза, диабет и хипертония, нарушенията в дишането и затруднен достъп на кислород към мозъка, консумация на вредни за мозъка продукти вкл. наркотици, сърдечно-съдовата болест. Мозъчно-съдовата болест е основният фактор за нарушаване на мозъчната функция и една от основните причини за ранното инвалидизиране и смъртност у нас.
Кои са начините за образуване на нови нервни клетки?
Нервните клетки остават постоянни като брой от раждането и с годините единствената тенденция е тяхното намаляване по една или друга причина. Някои фантасти възлагат надежди за отглеждането им извън организма и последващо имплантиране, но на практика това е безсмислено, тъй като дейността на нервната клетка е в нейната функция , в нейните връзки с останалите нервни клетки на мозъка. Така, че присадената нервна клетка не може да възстанови или създаде тези връзки в рамките на човешкия живот и практически трансплантирането и остава безсмислено. При по- млади индивиди е възможно нервни структури по съседство да поемат частично или изцяло функцията на увредената мозъчна тъкан.
Може ли и как да бъде забавен интелектуалния упадък?
Мозъчната тъкан, както и всяка жива тъкан и организъм, се изразходва във времето и настъпващите дистрофично- дегенеративни промени водят неизбежно до смъртен изход, като преди неговото настъпване има период от време, характеризиращ се с нарушения на синхрона на мозъчната дейност, водеща при човека до упадък на интелектуалната дейност. А интелектът се изразява във възможността човек да се адаптира към условията на живот, които през последните години се променят с непознати досега темпове. Адаптирането към променящите се темпове на живота е гаранцията за съхраняване интелектуалния потенциал и съответно комфорта на живота. Освен природо съобразния начин на живот, корекцията на вредните фактори /артериална хипертония, затлъстяване, диабет, стресови състояния/, не бива да се допуска рязко прекъсване на умствена дейност, извършвана с десетилетия, да се търсят нови възможности за интелектуална ангажираност /участие в социалния живот, следене на литературата, пътувания и изучаване на чужди култури и езици/. Осланяйки се на рекламирани медикаменти, които ще решат тези проблемите само ще забавят процеса на вземането на решения, които човек трябва да вземе сам и да разбере, че положените усилия си струват труда.
Кои са факторите в основата на заболяванията на човешкия мозък?
Основното заболяване, засягащо функциите на човешкия мозък е свързано с мозъчното кръвообращение, като мозъчно – съдовата болест е един от основните фактори скъсяващи човешкия живот, намаляващи интелектуалния потенциал, инвалидизиращи умствено и физически болните.
Кои са причините за мозъчно – съдовата болест? Симптоми.
Причините са няколко и са предотвратими в много от случаите. Артериалната хипертония е основния фактор за мозъчните кръвоизливи. Артериалната хипертония в съчетание с хиперлипидемия и/или захарен диабет води до атеросклероза и запушване на кръвоносните съдове. Тромбофлебитът на долните крайници и таза , съдечно- съдовите заболявания, затлъстяването и обездвижването – могат да са причина за откъсването на микротромби с последващ мозъчен инсулт. Основните клинични прояви /симптоми/ варират в широки граници. Запушването или разкъсването на голям кръвоносен съд може да предизвика масивни поражения на мозъка несъвместими с живота. Тяхното преодоляване се последва от тежко инвалидизиране и невъзможност за социална адаптация. По – леко протичащите мозъчни кръвоизливи или изхемизиране могат да преминат практически безсимптомно или с огнищни неврологични прояви – афазия, парези на крайници, засягане на черепно-мозъчни нерви. Дифузното засягане на мозъчното кръвообращение при васкулити води до прогресираща деменция. От всичко това се вижда, че пълноценното хранене, природосъобразния начин на живот и контрол на кръвното налягане, телесното тегло, кръвната захар, както и избягването на заседналия начин на живот са елементарни за изпълнение, но от тях в много случаи зависи продължителността на живота и неговия комфорт.
Исхемичният инсулт. Фактори. Симптоми. Лечение.
Изхемията на мозъка се причинява от нарушаване проходимостта на определен кръвоносен съд, следствие на което разположената дистално мозъчна тъкан остава без кръвоснабдяване и загива, предизвиквайки отпадни неврологични поражения: парези на крайници, хемиплегия, говорни нарушения и т.н.. Причини за нарушаване на проходимостта на кръвоносните съдове могат да бъдат тромбози, тромбоемболия, компресия или узуриране от тумор по съседство. Клиничните прояви /симптоми/ зависят от локализацията и размера на останалия без кръвоснабдяване участък, но когато е засегнат голям кръвоносен съд или мозъчния ствол тогава пораженията са иключително сериозни – тежко инвалидизиране или смърт. Лечението е с медикаменти целящи разширяване на кръвоносните съдове, осигуряване на кислород към засегнатите структури, протектиращи мозъчната тъкан медикаменти и мероприятия. В ранните часове на инсулта /до 4-6 час/ – тромболиза или тромбектомия.
Разговора води: Емил Рафаилов
