Щитовидна жлеза и бременност
Щитовидната жлеза е ендокринен орган с форма на пеперуда, разположен в предната част на шията, непосредствено пред гръкляна. Тя произвежда хормоните трийодтиронин (Т3) и тетрайодтиронин (Т4) отговорни за регулацията на обмяната на веществата, топлопродукцията, растежа, правилното функциониране на нервната и сърдечно-съдовата система. Нейната функция се намира под контрола на тиреоид-стимулиращия хормон (ТСХ) отделян от хипофизата на принципа на отрицателната обратна връзка. Нормалната работа на щитовидната жлеза е важна във всеки един етап от живота на човек и особено преди и по време на бременност. Отклоненията от функционалното и състояние може да повлияе както зачеването и здравето на майката, така и правилното развитие на плода.
От своя страна бебето няма формирана щитовидна жлеза чак до 18-20 гестационна седмица на бременността и разчита на майчините тиреоидни хормони, преминаващи през плацентата за правилното развитие на своите органи. След това продължава да е зависимо от доставките на йод от майката, а през цялото време е податливо на негативните влияния на антителата срещу щитовидната жлеза, формирани у майката при някои автоимунни заболявания на тиреоидеята.
Много често се установява увеличение в размерите на щитовидната жлеза, без да се отчита съществена промяна в хормоналните показатели и това се дължи както на повишени нужди от йод по време на бременността, така и на действието на човешкия хорионгонадотропин. Към момента в България йодният дефицит е преодолян чрез йодиране на готварска сол, като се счита, че консумацията на 6 грама сол дневно осигурява достатъчно йод за развитие на щитовидната жлеза на плода и секрецията на хормони от майката. В този смисъл употребата на алтернативни източници на сол („хималайска сол“ и т.н.) е рисковано и не се препоръчва.
Както повишената, така и понижената функция на щитовидната жлеза на бременната жена носи здравни рискове и за нея и за плода.
Тиреотоксикозата (повишената функция) освен на стимулация от ЧХГ, най-често се дължи на предхождаща или диагностицирана по време на бременността болест на Грейвс-Базедов – около 0,2% от жените. Това състояние, лекувано неправилно носи рискове както за бременната жена (преждевременно раждане, пре-еклампсия, тиреоидна буря), така и за плода (фетална тахикардия, изоставане в растежа и развитието му, мъртво раждане или вродени малформации). Поради тази причина се препоръчва бременността да настъпи след като заболяването е лекувано и е постигната трайна ремисия.
Хипотиреоидизмът (понижената функция) също е свързан с редица рискове за майката и плода. Най-честа причина за това е тиреоидитът на Хашимото – автоимунно заболяване, водещо до постепенна деструкция и загуба на функциониращи клетки на щитовидната жлеза. По-рядко това може да се дължи на други видове възпалителни заболявания, оперативно лечение или радиойодтерапия. Това състояние се лекува чрез заместване със синтетичен тетрайодтиронин идентичен напълно с произвеждания от щитовидната жлеза. Възможността за зачеване при жени с хипотиреоидизъм е силно намалена, когато дозата на заместителното лечение е неадекватна и поради това ТСХ се следи и се поддържа в нива под 2,5 mIU/L при различните схеми на асистирана репродукция. По отношение на бременната жена хипофункцията носи риск от аборти, по-тежка анемия, миопатия, застойна сърдечна недостатъчност, прееклампсия, плацента превия и тежко кървене след раждането. Много е важно хипофункцията да е адекватно компенсирана преди забременяване, тъй като в началото развитието на плода е изцяло зависимо от хормоналните нива на майката.
Заболяванията на щитовидната жлеза са широко разпространени и могат да окажат негативно влияние както върху зачеването, така и върху протичането на бременността и развитието на плода. От друга страна съществуват ефикасни начини за лечение и избягване на неблагоприятното им влияние, поради което е необходимо, те да бъдат навреме диагностицирани и лекувани.
Автор: д-р Венцислава Каменова, ендокринолог
