Кога да потърсим консултация със съдов хирург
Запушването (тромбоза) или стесняването (стеноза) на артериите води до нарушено кръвоснабдяване на подлежащите тъкани. Стесняването или тромбозата на сънните артерии води до мозъчен инсулт. При тромбоза или стеноза на артериите на крайниците се появяват симптоми като изтръпване и болка при физическо натоварване, а в някои случаи и в покой. Постепенната тромбоза (т.е. хроничната форма) се изявява с болка в крайника при изминаване на определено разстояние, което прогресивно намалява с равитието на болестта –т. нар. клаудикацио интермитенс. Т.е пациентът изминава определено разстояние, след което при поява на болка и схващане в подбедрената или бедрената мускулатура спира за почивка. Това състояние може да се дължи и на заболяване от друг произход (неврологично, ортопедично), но налага задължително консултация със съдов хирург.
Острата артериална недостатъчност на крайника (ОАНК) симптоматично се проявява с рязка болка, изстиване на крайника, липса на палпаторен периферен пулс с последващи загуба на сетивност (чувствителност) и двигателна активност. Това е състояние, изискващо спешна консултация със съдов хирург.
Пациенти, страдащи от захарен диабет и автоимунни заболявания, дори и да нямат по-горе описаните симптоми е желателно да посещават профилактично съдов хирург поне два пъти годишно.
Венозните заболявания протичат най-често с поява на разширени вени и/или оток на крайника. Наличието на разширени вени или така наречената Варикозна болест (варикоза) е ЗАБОЛЯВАНЕ, КОЕТО СЕ ПРОЯВЯВА В НЕРАВНОМЕРНО РАЗШИРЯВАНЕ И ЗМИЕВИДНО НАГЪВАНЕ НА ПОДКОЖНИТЕ ВЕНИ НА КРАКАТА. Най-често се засягат повърхностните (подкожните) вени на долните крайници. Много често в ежедневната практика се натъквам на пациенти дошли да проверят дали нямат разширени „дълбоки вени” Понятие „разширени дълбоки вени” няма описано в медицинската литература. Както споменахме по-горе, дълбоките вени са дълбоко под мускулните фасции, т. е. те са протектирани и са приспособени да понасят по-високо налягане от повърхностните вени. Ако има разширени дълбоки вени, то това се дължи най-често на травми или вродени малформации. Разбира се не всички хора които имат „изпъкнали” вени страдат от варикозна болест, такива например са по-слабите хора или спортистите. При наличие на разширени вени или при съмнение за такива от страна на пациента, трябва да се поиска мнение от съдов хирург, независимо от това колко са „големи вените”. Лечението е много по-лесно когато заболяването е хванато в начален стадии. Но то трябва да се извършва от специалист. Много често в интернет има реклами на „хапчето чудо“, което премахва разширените вени. При по-леките форми на заболяването, медикаментите (предписани от специалист, а не от интернет) имат положителен ефект, но по-напредналите форми се нуждаят от миниинвазивно или оперативно лечение.
Напоследък вместо флеботоромбоза се използва терминът DVT (Deep Vein Thrombosis), ДВТ (дълбока венозна тромбоза). Тя се характеризира с тромбоза (запушване) на дълбоките вени. Клинично се проявява с появата на напрегнат оток на крайника под мястото на тромбозата, тъпа болка и тежест в засегнатия крайник и изпъкване на повърхностните вени. В някои случаи се променя цвета на кожата-леко ливиден, наблюдават се повишена температура и ускоряване на пулса.
Повърхностният тромбофлебит е асептичен (неинфекциозен) възпалителен процес на венозната стена, придружен от интравенозна тромбоза. Характеризира се с появата на болезнено, шнуровидно уплътнение със зачервяване по хода на засегнатата вена. В тези два случая е необходима спешна консултация със съдов хирург.
Друго заболяване, изискващо задължителна консултация със съдов хирург е т. нар. лимфен оток на крайника. Лимфният оток се характеризира с поява на подуване, започващо постепенно от пръстите и ходилата, което в началото изчезва сутрин, но с времето придобива постоянен характер. Постепенно процесът обхваща подбедриците и на по-късен етап бедрата. Отокът е мек и при натискане с пръст остава тръпчинка. Най-често се засяга единият долен крайник, но понякого се засягат и двата. В много случаи причината не може да бъде открита, но в други се дължи на туморни процеси в корема или малкия таз.
Меко-тестоват оток в глезените, стъпалото и пръстите и в подбедриците може да има и при сърдечна или бъбречна недостатъчност, при травми или автоимунни заболявания. В тези случаи също е необходимо да се направи консултация със съдов хирург за отхвърляне на паралелно протичащо съдово заболяване.
Коментар на д-р Милан Цеков, съдов хирург
