Актуално интервю с проф. Панайот Куртев

815

Проф. Панайот Куртев, дмн, началник клиника по обща и коремна хирургия при Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология – УСБАЛО – София

 

Проф. Панайот Куртев:……“ще се наложи  България да внася медицински  кадри…“

Проф. Куртев, накратко, как функционира здравноосигурителната ни система?

Днешната здравноосигурителна система има за начало Закона за здравното осигуряване, приет през 1998, резултат от т.нар. здравна реформа. Като цяло се приема, че тази здравна реформа не е завършила.

Основният фонд, чрез който се осъществява здравеопазването в  България, е Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), а частните фондове играят допълваща роля.

Главният нормативен документ, с който се урежда функционирането на националната здравноосигурителна система, е Законът за здравното осигуряване. Той дефинира, че „здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за заплащане на здравни дейности, услуги и стоки, предвидени в този закон, в националните рамкови договори (НРД) и в застрахователните договори.“

На какъв етап се намира сега българското здравеопазване?

Според Световната здравна организация (СЗО) за 1997 година България се нарежда на 92-ро място по резултати от лечението и на 102-ро място, когато се включат фактори като ефективност на разходите и качество на образованието. България е на предпоследното 33-то място в Европейския съюз според Индекса на европейския здравен потребител за 2012, измерващ качеството на здравеопазването в ЕС и в още няколко държави извън него. Индексът е годишна класация, която анализира здравните системи в отделните страни на ЕС, като отчита пациентски права и информация, електронно здравеопазване, време на чакане за лечение, резултати, обхват и достъп на осигурените до услуги и лекарства.

Към 2003 г. в България има 288 128 лекари (без зъболекари) или към 3,56 лекари на 1000 човека. Раждаемостта в страната непрекъснато спада и е най-ниската в Европа с 8,6 на хиляда през 2001 г. (14,5 през 1980 г.).

Продължителността на живота в началото на 70-те години на 20 век е сравнително висока и се равнява на средната за Европейския съюз. Тенденцията към бавно влошаване се засилва в началото на 90-те г., когато продължителността на живота намалява 1,5 пъти. Въпреки че голяма част от този спад е преодолян през 1999 г., числата остават по-ниски от тези през 70-те г. и под средните за Европейския съюз и другите държави-кандидатки от Източна Европа. Чести причини за смъртността в последните години са сърдечно-съдовите заболявания.

Това е в резултат на липса на приемственост и визия  в политиките на здравеопазването на отделните правителства и еднолични решения.

Проф. Панайот Куртев, какви са „пораженията“ от това да се работи на парче, без визия за следващите 10-15 години, без сериозни и действащи профилактични програми?

Трудно е да се предвиди какви ще бъдат последствията след 10-15 години при този начин на работа. Може би хаосът и липсата на консенсус ще се засили. Комерсализацията в  медицината  ще има водеща роля. Здравето на пациента ще е стока, която ще се купува, без да има морален аспект.  Дано прогнозата ми е грешна!..

У нас се говори преди всичко за пари. А къде е качеството? Качество, което е основен акцент при здравните грижи в нормалния свят от доста години…

Когато се дебатират проблемите не трябва да се чертае само настоящето, а да се предвиди и бъдещето, на базата на миналите проблеми.

Като основен проблем се поставят икономическите показатели, а  се пропуска , взаимоотношението между лекари и пациенти. Доверието между тях, което е гарант за правилното и качествено лечение.

Недопустимо е, когато се разисква здравето на нацията, да се говори само и единствено за пари. И както се казва в библията допуснахме търговците да влязат в храма.

Според класация на Обединените нации, през 1938 година България е стояла на седмо място по ниво на здравеопазването, изпреварвала е страни като Норвегия. Оттогава до днес в системата се трупат грешки върху грешки!…

Проф. Панайот Куртев, посочете фрапиращите грешки до момента в здравеопазването  ни?

Съществени грешки, довели до катастрофа  в здравеопазването:

  • забраната на частното здравеопазване през 1966 година
  • повторното му връщане, без регламенти и правила през 1990 година
  • разкъсването на широката и изградена мрежа от социални и хуманни придобивки, които включваха дори училищно здравеопазване и профилактика,  обхващащи масово българското население
  • стоматологичната помощ  – там контрастите са очебийни
  • преувеличен е рязко и броят на болниците, за сметка на качеството на    здравните услуги
  • дефицит на лекари и медицински сестри, вследствие на управленските   грешки и нереформираната система
  • хората нямат достъп до здравни грижи, особено в по-малките населени места
  • правят се минимални промени, без кураж и без цялостна визия. Няма и комуникация
  • липсата на прозрачност при взимането на решения – кой ги е предложил, с кого са обсъдени
  • не ефективен здравноосигурителен модел
  • липсва реално  политика за развитие на българския модел в здравеопазването
Кадрите, проф. Панайот Куртев, средната възраст на лекарите надхвърля 50г., младите и то с основание  отиват в чужбина. Кой ще ни лекува  след 10 години?

Очевиден е нарастващият проблем с кадрите. Все по-малко лекари се задържат след завършването си в България.  Не виждам да се прави нещо по въпроса. Ако продължим така ще се наложи България да внася медицински кадри от вън, но при това заплащане и организация на работа ще дойдат хора от страни, които са още по- зле. Вярно , че английската здравна система разчита в 60% на хора от вън, но там отиват много подготвени кадри.

Какво е съдържанието на една клинична пътека и какво зависи от нея за пациента?

Това е един много сложен въпрос. Аз не знам някой в България дали е наясно какво е клинична пътека и какви задачи изпълнява.  Това е някакъв феномен в нашето здравеопазване. По принцип клиничната пътека представлява система от указания за поведение на медицинските специалисти при лечението на болните. Дотук е добре, но тези правила трудно могат да се приложат на практика и да работят ефективно, тъй като  противоречията между тях са огромни.  Още по-големият парадокс, че те се използват и за оценка на лекарския труд. Имам чувството, че група хора с много ниска медицинска квалификация в името на икономии  и „още нещо“ правят всичко възможно медицината в България да не се развива.

От каква „терапия“ се нуждае българското здравеопазване и в какви срокове? Според мен от  доста интензивни грижи! Прав ли съм?

Аз се съмнявам, че при тази система на управление на здравеопазването има ефективна терапия!…

Разговора води: Емил Рафаилов