Амблиопия /мързеливо око/ част – II -ра

Диагностичните критерии за амблиопия са различни според различните автори и в различните държави. В България, за поставяне на диагнозата най-често се използва: “Най-добре коригирана зрителна острота на съответното око по-ниска от 0,8” (отговарящо на 80% зрителна острота). При изследване на зрението на пациента е от изключителна важност е да се използва най-малко ред от 5 оптотипа (букви, цифри, картинки на зрителната таблица), а не единично представяни оптотипи, както и да се изследва винаги едноочното зрение на всяко око поотделно. Зрението изследвано при амблиопични очи на единични оптотипи е по-високо, от зрението изследвано при наличие на повече оптотипи, поради т.нар. “феномен на струпването” (crowding phenomenon). Тук трябва да се отбележи също, че изследването на зрението на децата под 4-5 годишна възраст е добре да бъде проведено от детски очен лекар, тъй като често може да бъде затруднено от фактори, съпътстващи малката възраст на пациентите.

Опредлението за тежест на амблиопията, също варира според различните автори. Най-често срещаното разделение в офталмологичната литература е:

– тежка  форма на амблиопия: определя се като най-добре коригирана зрителна острота на съответното око по-малка или равна на 0,2.

– средна тежест на амблиопия: най-добре коригирана зрителна острота на съответното око между 0,3 и 0,5.

– лека форма на амблиопия: най-добре коригирана зрителна острота на съответното око между  0,6 и 0,8.

През 2000г. международна работна група дефинира 9 рискови фактора за развитие на амблиопия:

– мътнина в прозрачните среди на окото > 1мм.

– явен страбизъм.

– анизометропия (разлика в рефракцията между двете очи) > 1,50дсф.

– хиперметропия (далекогледство) > или = 3,50дсф.

– астигматизъм > или = 1,50дцил.

– кос астигматизъм > или = 1,00дцил. (определя се като отклонения > 10’ от вертикалния или хоризонталния меридиан).

– миопия (късогледство) > или = 3,00дсф.

• Птоза на горния клепач достигаща на 1мм. от горния край на зеничния рефлекс (спадане на горния клепач достигащо зрителната ос).

Евентуалното наличие на който и да е от всички тези фактори е задължително да бъде търсено насочено при профилактичните прегледи на деца до 7-годишна възраст. А при установяване на някой от тях, да бъдат взети мерки за “отстраняването” му в най-кратък срок, независимо от възрастта на детето.

Лечението на амблиопията може да бъде консервативно, оперативно или комбинация от двете, в зависимост от причината/причините за развитието й.

Консервативното лечение включва:

• оптимална оптична корекция. При наличие на рефрактивна грешка е важно тя да бъде коригирана, посредством носене на очила.
• оклузия – “закриване” на окото (права, обратна или посменна в зависимост от състоянието). Най-често се “закрива” със специална лепенка по-добре виждащото око, като “мързеливото око” е принудено да “тренира”.
• пенализация с атропин. Представлява приложение на капки атропин по схема, чието действие наподобява оклузията и най-често се прилага при деца, които не съдействат и не искат или не могат да провеждат “закриване”.
• плеоптика и активно трениране (упражнения по Кюперс, упражнения на синоптофор, компютърни програми, дихоптични упражнения). Представляват “упражнения” на специализирани апарати, които се извършват в рамките на здравно заведение и имат за цел да стимулират зрителната острота на амблиопичното око.

Оперативно лечение се извършва при наличието на страбизъм, птоза, катаракта и т.н. и може да се комбинира с един или няколко вида консервативно лечение преди и/или след интервенцията.

Като критичен пероид за лечение на амблиопията се определя – времето от момента на започване на действието на амблиогенния фактор до 8-10 годишна възраст. В научната литературата са описани множество случаи на успешно лечение на заболяването и в тинейджърска възраст, дори при пациенти над 18 години, но при всички тях се касае за леки форми на амблиопия и в голяма част от проследените случаи, резултатът от лечението не е бил задържан след прекъсването му.

Автор: д-р Стела Дикова, офталмолог