Артрити при децата – д-р Калин Лисички

1407

Боледуват ли децата от артрити?

Артритът се характеризира с поява на болка, оток, затруднение на движенията в засегнатата става, която често е и по-топла, наличие на скованост след по-продължително обездвижване, напр. след сън /нощен или следобеден/ или дълго седене на едно място. Той може да е самостоятелно заболяване или една от проявите на друго заболяване. Трябва да се различава от артралгиите, за които е характерна само болка без другите описани белези.

Появата на артрит при децата е изненада за родителите, понякога и за лекарите, които не са педиатри. Често се задава въпросът:как толкова малко дете, пък с артрит? За съжаление тази патология присъства и в детската възраст, може да се наблюдава и при най-малките, вкл. кърмачета. Диагностицирането й има своите особености, а лечението често затруднено от възрастовите ограничения за приложението на някои медикаменти.

Най-честите артрити са тези свързани с инфекция и ювенилния идиопатичен артрит.

Артритите, свързани с инфекции разделяме на две групи:

  1. Артрити, при които причинителят се открива в ставата-бактериални, септични артрити.
  2. Реактивни артрити в широкия смисъл на понятието-артрити, при които не се открива причинител, ставното възпаление възниква по имунологични механизми.

Бактериалните артрити са относително редки-около 6-7% от всички артрити в детска възраст. Ранната им диагноза и адекватно лечение са изключително важни, защото може да се стигне до необратимо увреждане на засегнатата става или животозастрашаващи усложнения. Развититето на остеомиелит със засягане на растежната зона на костта може да доведе до изоставане в растежа на засегнатата кост и в бъдеще-по-къса ръчичка или краче. Причиняват се най-често от стафилококи, но в зависимост от възрастта на детето и имунизационният му статус се откриват и други микроорганизми-стрептококи не от група А при новородени, пневмококи, хемофилус инфлуенце и др. Клиничната картина се доминира от силна болка и пълна невъзможност за движение, детето държи крачето или ръчичката полусвити /така се облекчава болката/, понякога имитира парализа на крайника. Често ставата е зачервена, с повишена температура. Може да се наблюдава оток на съседните меки тъкани.  Всеки опит за раздвижване е съпроводен със силен плач. Освен ставния синдром, децата са в увредено състояние, намален апетит, с висока температура, понякога с втрисане. Задължителните изследвания включват:кръвна картина с диференциално броене, СУЕ, С-реактивен протеин, образни изследвания-рентгенография, магнитен резонанс при необходимост. Рентгенографията се повтаря след 2-3 седмици, за да се изключи възпаление на костта /остеомиелит/, защото наличието му определя продължителността на лечението. В опит да се изолира причинителят се изследва кръв за хемокултура и по-рядко-ставна течност за клинико-лабораторно и микробиологично изследване. Лечението с антибиотици се започва незабавно, без да се чакат резултатите от бактериологичните изследвания. Те трябва да се прилагат венозно, а не през устата, за да се достигне максимална серумна концентрация. След 48 часа от началото на терапията, ако няма отчетлив резултат, се правят нови изследвания и преоценка на антибиотичното лечение. Обезболяващи медикаменти като ацетаминофен, ибупрофен имат своето място, защото осигуряват необходимия комфорт на детето и понижават температурата. Продължителността на антибиотичната терапия не е установена точно. Средно продължава 2-3 седмици, като след овладяване на острите симптоми и подобрение на лабораторните острофазови показатели, антибиотикът се дава през устата. При изолиране на причинител лечението се съобразява с чувствителността на микроорганизма, което може да наложи смяна на антибиотика.

 Автор:  д-р  Калин Лисички