Бенка

75

д-р Ася Николовад-р Ася Николова
дерматолог – венеролог

 

 

Бенката (на латински melanucitus nevus) е вродено или придобито доброкачествено пигментно петно на кожата, което се дължи на увеличен брой на меланоцитите в базалния слой на епидермиса. Обикновено са кафяви, а някои могат да бъдат надигнати и покрити с косми. Според Американската академия по дерматология повечето бенки се появяват през първите две десетилетия на живота.

Понякога бенките претърпяват злокачествени промени и се превърщат в меланом, опасен тумор на кожата.

Меланоцитните невуси, известни под името „бенки” са доброкачествени образувания на кожата, съставени от пигментни клетки.

Меланоцитни невуси се срещат при хора от всички раси. Тяхното развитие започва от детска възраст, като проучванията при едно яйчни близнаци показват, че броят на бенките е предимно генетично определен. Излагането на действието на слънчевите лъчи има второстепенно значение за появата им. Въпреки това проучвания в Европа и Австралия, показват, че броят на бенките е значително по-голям при деца, периодично излагани на интензивна слънчева светлина (напр. по време на летните ваканции).

Бенките продължават да се появяват и при млади хора, след което претърпяват обратно развитие, като при възрастните хора  броят им е значително по-малък. Тази естествена еволюция на бенките подчертава необходимостта от повишено внимание по отношение на образувания, развиващи се в зряла възраст в сравнение с тези, появяващи се при млади хора.

Бенки с необичайна локализация

Бенките в областта на дланите и стъпалата често предизикват тревога у пациента, тъй като се е смята, че са редки и вида им може да предизвика объркване с рядък вариант на злокачествен меланом. Всъщност бенките в  тези области се срещат сравнително често.

Невусите в областта на нокътя се представят като прозиращи през нокътната плочка надлъжни кафеникави линии. Установяването на подобни пигментни петна под ноктите трябва винаги да бъде повод за консултация с дерматолог, поради сходството с протичането на злокачествения меланом в тази област.

Какви мерки трябва да се предприемат при наличие на нова или атипична бенка?

Първата оценка на бенката започва с разграничаването на доброкачествените меланоцитни невуси от тези, които имат атипично биологично поведение – атипични или наречени още диспластични невуси. Ключови за поставяне на правилната диагноза са историята на появата и развитието на пигментното образувание, клиничният и дерматоскопсият му вид.

Какво лечение трябва да се предприеме?

Меланоцитните невуси се премахват оперативно, т.е чрез хирургическо отстраняване, като по този начин се гарантира пълното премахване на невуса. Изпращането на хирургично премахнатия материал за патологично изследване е задължително. Повърхностното и частично хирургично премахване на меланоцитните невуси, както и отстраняването им с ток, ЛАЗЕР, киселина и др., трябва да се избягва, тъй като това може да доведе до грешна патологична диагноза. В тези случаи останалите клетки след непълно премахнатите при процедурата дълбоки дермални невусни клетки се размножават, мигрират към повърхностните слоеве на кожата и причиняват заболяване с клиничния вид на злокачествен меланом, наречено “псевдомеланома” или “травматично променен невус”. Подобна диагноза предизвиква значителна тревога у пациента и неговите близки и би могла да бъде избегната.

Има 5 признака, по които пациентът може да се ориентира дали въпросният пигментен участък е, в повечето случаи неопасният, меланоцитен невус или представлява злокачествено израждане на кожните клетки. Под запомнящото се ABCDE човек изгражда траен ориентир за разграничаване на опасните кожни образувания от безобидните бенки. Специалистите предупреждават, че колкото и да е малък рискът бенката все пак да се развие в рак, въпрос на лична здравна култура е кожните образувания да се следят редовно за признаците ABCDE.  При промяна или подозрения за проблем  да се потърси дерматолог за компетентно мнение.

Кои са тези 5 признака на меланома?

На първо място, А, трябва да следим за асиметрия, защото раковите кожни образувания нямат онези приблизително правилни кръгови очертания на бенката. Повърхността на бенката е равна и еднородна, докато тревожното образувание, освен че има неправилна форма, в различните си участъци не е еднакво по цвят и релеф – тоест в едната си част може да е по-тъмно и/или изпъкнало от друга.

После, В (от англ. border), важно е каква е границата между пигментния участък и останалата нормална кожа. При бенките тази граница е по-категорична, тя е рязка – непрекъсната права линия разделя от едната страна по-светлата от по-тъмната кожа. Докато при меланома границата е размита, разкъсана, набраздена, линията прави завои, от което и се получава различното от кръга очертание на опасния пигментен участък.

С (colour) обърнете внимание на цвета. Ако бенката съдържа различни цветове – на места е по-светла, на други по-тъмна, откриват се черни участъци, сивкави, то това е признак за висок риск от израждането й.

D – диаметър – бенките обикновено са с диаметър по-малък от 6 мм. Всяко образувание по-голямо от този размер трябва да се проследява внимателно.

Е – еволюция – ако наблюдаваме признаци на промяна на бенката като нарастване, изменение на цвета, повърхността, очертанията, особено кървене, това трябва да възприемем като сигнал за посещение в кабинета на дерматолога за консултация. Работа на специалиста е да потвърди дали опасенията ни са безпочвени, което е много по-добрият вариант, отколкото да се окаже, че сме били небрежни в разчитането на тревожните кожни изменения.

Автор: д-р Ася Николова