Често „боледуващо“ дете

1385

д-р Калин Лисички е завършил медицина в МУ-София през 1984 г. Има специалности по „педиатрия“ и „детска ревматология“. Специализирал е „детски болести“ във Франция. Работил е 20 години в Института по педиатрия като детски ревматолог. Автор и съавтор на множество научни статии и монографии на тема „Ювенилен идиопатичен артрит и системни заболявания на съединителната тъкан”. В МБАЛ „Токуда Болница София” е от 2007 г. Професионалните му интереси са в областта на реактивните и хроничните артрити, системните заболявания на съединителната тъкан, васкулити, фебрилитет с неясен произход. Началник клиника по педиатрия.

Децата са най-голямата ни радост. Когато са здрави, тичат, скачат, забавляват себе си и нас, всички сме спокойни и усмихнати. За съжаление, те относително по-често боледуват от възрастните и това винаги е свързано  с притеснение на мама и татко, на баби и дядовци. Това важи в още по-голяма степен, когато инфекцията се повтори и потрети. Тогава се търсят грешки в отглеждането и храненето, „отслабнал” имунитет, купуват се препарати за засилването му.

Какво трябва да знаем, за да посрещаме спокойно и без паника заболяванията? Детският организъм е растящ и развиващ се. Точно това го различава от възрастните. По време на бременността плодът получава антитела от майката, които го предпазват от инфекции, от които тя е боледувала. Тези антитела имат биологичен полуживот от 25 дни, т.е. в края на първия месец тяхната концентрация е намаляла наполовина, а в края на третия и началото на четвъртия количеството им пренебрежимо малко и те не предпазват детето от инфекции. Същевременно неговата имунна система не функционира ефективно. Всъщност едва към седмата година от живота тя се изравнява с тази на възрастните, а за някои показатели и по-късно. Тези особености правят безсмислено даването на имуномодулиращи и имуностимулиращи средства при деца под една година. Те боледуват относително рядко поради ограничените си контакти, но заболяванията при тях протичат по-тежко, и особено през първите 6 месеца от живота им често се налага постъпване в болница.

След първата година детето е много по-подвижно, увеличават се и контактите му с други деца и възрастни, може да посещава детско заведение. Децата са любопитни, „изследват” всякакви предмети и често ги слагат в устата или лапат пръстите на ръцете. Това увеличава риска от инфекции на дихателната и храносмилателната система. Леките инфекции са чести до 3 годишна възраст. Приема  се, че е обичайно детето да боледува всеки месец от леки инфекции-хрема, кашлица, без това да говори за нарушен имунитет. Незрялата имунна система и контактите с други болни или носители на болестотворни микроорганизми е предпоставка за това. Какво можем да направим? За съжаление-почти нищо. В становище на Американската педиатрична асоциация се изказва мнението, че превенцията е невъзможна. Приемът на достатъчно течности и при необходимост противотемпературно средство е достатъчен. Все пак в тази възраст приемът на имуностимулатори има своето място. Добре е те да са назначени от лекар и да се избират регистрирани медикаменти, за които е известен точният механизъм на действие. Да не забравяме, че за правилното функциониране на имунната система отговарят над 1600 гена, т.е. тя е сложно устроена, с множество взаимодействия и рекламата, че даден препарат я стимулира, звучи несериозно. И все пак, кога да мислим за нарушен имунитет и как да го докажем.

Имунодефицитните състояния са редки. За тях е характерно честото боледуване, но инфекциите протичат тежко и често се причиняват от необичайни за детската възраст патогени. Изключение от това правило е селективният имуноглобулин А дефицит. Той се наблюдава при 1:400 до 1:600 деца. Те боледуват по-често, но заболяванията им се лекуват по обичайния начин и не изискват по-различни медикаменти.  Доказването му е лесно, трябва да се изследват имуноглобулините в кръвта на детето-лесно и общодостъпно изследване. За диагностицирането на другите имунни дефицити се изискват разширени изследвания, които се провеждат в специализирани имунологични лаборатории, каквито има в университетските болници.

В заключение бих отбелязал, че е обичайно децата в яслена възраст да боледуват от леки инфекции, най-често на дихателната система до 12 пъти годишно, а по-големите-до 7,8 пъти. Това не говори за имунен дефицит. Правилното хранене, с достатъчно плодове и зеленчуци, игрите и разходките на открито, спазването на добра лична хигиена, избягването на контакти с явно болни хора, са достатъчни за да намалим риска от инфекциозни заболявания, но не можем да го избегнем напълно.

Автор: доц.Калин Лисички