COVID 19 В БЪЛГАРИЯ – А КЪДЕ СМЕ НИЕ ? ОБЩЕСТВО И ИНСТИТУЦИИ – ПСИХОЗА ИЛИ РЕАЛНОСТ, СТРАХ ИЛИ ПАНИКА?…*

146

За съжаление съм провокиран да напиша тези няколко реда от неприятен повод – световната пандемия от COVID 19. Като че ли има цикличност в световните кризи – чумата, туберкулозата, икономическите депресии и др. Сякаш природата иска да се отърси от излишното, непотребното и да се самоизлекува от вредното. Да ни напомни нещо. Дано не е така!…

От друга страна съм провокиран и от последните действия и изказвания на Председателя на кризисния щаб ген. Венцислав Мутафчийски към нацията – имаше едновременно болка, гняв, упрек, но и отговорност.

Разбира се, ние сме част от света и Вселената. Не можем да стоим безучастни отстрани. Трябва и ние да се впишем в общите усилия за преодоляване на проблемите. От друга страна всяка нация има своите индивидуалности – иначе ще бъдем безлични и незабележими. Но нашите погледи трябва да гледат в една посока при съвременните възможности за комуникация и колаборация.

За съжаление българинът е индивидуалист. Той се мисли за недосегаем и не очаква нищо лошо (или добро) да му се случи. А днес все повече се убеждаваме, че това не е така и не можем да живеем изолирано и независимо от околните. Имаме нужда от много общи усилия и позитивно мислене.

Днес, като че ли обществото има недоверие в системата на управление и институциите. Трябва обаче повече да им се доверим по отношение на мерките срещу COVID 19, да вярваме в тяхната загриженост за нашето здраве. Но имаме нужда от много и компетентна информация, да усещаме, че някой професионално контролира процесите и е налице лидерско управление на обществото. Ние имаме необходимост от експертното мнение и съвети на лекари специалисти, да усещаме тяхната загриженост за предпазване от вируса, възможностите за настаняване в болница  и ефективното му лечение. COVID 19 е непознат досега и с много неизвестни засега. Тази епидемия е един вид тест за нас като общество и държава!

В тази ситуация на световна пандемия информацията във виртуалното пространство и  интернет мрежата е огромна и идва от различни източници – истински или фалшиви. Тя трябва да бъде отсята и представена на обществото точно, категорично и компетентно –  брой на заболелите и починали пациенти, брой на леглата за лечение, в кои болници можем да се лекуваме и др.

COVID 19 крие много въпросителни и няма подходящо лекарство за неговото лечение. Това притеснява психически хората и натоварва здравната система. Но трябва да сме информирани, че 80% от пациентите боледуват, леко без клинична картина, пациентите над 60 години са високо рискови като смъртността при тях е само 3 %, а при пациентите над 80 години – 20 %.

В този смисъл се налагат  ограничения в различните страни и до голяма степен самодисциплина. В България има какво да се желае в тази посока. На първо място да ограничим всички контакти. Не трябва да се посещават големите магазини, обществени места, да работят само аптеки, магазини за хранителни стоки, банки, бензиностанции и други институции, определени от правителството.

Италия, Дания, Испания се самоизолираха, което е показателно и геройство от тяхна страна – карантина, липса на полети, граници, движение на хора и превозни средства и др. В този смисъл е добре да има тишина в главата, сърцето и града, за да работим хладнокръвно, професионално и спокойно. Трябва да реагираме на предизвикателствата правилно и своевременно. Вече има статистически данни, че потреблението спада, но не трябва да има паника и истерия. В противен случай няма как да не настъпи тежка финансова и стопанска криза в съвременното глобално общество.

COVID 19 няма националност – той е навсякъде по света и ни дебне. Наистина има нужда от голям финансов ресурс и компетентен лидер начело на кампанията, което за щастие се случва. Действителността показва, че в такива моменти нацията ни се обединява, доверието в държавата се повишава и институциите са единни. И не на последно място нека всички ние да бъдем разумни в името на нашите близки и цялото общество. Имаме надежда и по-важно убеденост, че всички заедно ще се справим. Човешкият живот е над всичко и ние като лекари ще дадем всичко от себе си

За какво са ни газопроводи и магистрали без здрави и млади хора ?

Коментар на проф. Димитър Младенов – уролог

* Заглавието е на автора