Деца и антибиотици – д-р Калин Лисички

1081

д-р Калин Лисички е завършил медицина в МУ-София през 1984 г. Има специалности по „педиатрия“ и „детска ревматология“. Специализирал е „детски болести“ във Франция. Работил е 20 години в Института по педиатрия като детски ревматолог. Автор и съавтор на множество научни статии и монографии на тема „Ювенилен идиопатичен артрит и системни заболявания на съединителната тъкан”. В МБАЛ „Токуда Болница София” е от 2007 г. Професионалните му интереси са в областта на реактивните и хроничните артрити, системните заболявания на съединителната тъкан, васкулити, фебрилитет с неясен произход. Началник клиника по педиатрия.

 

Деца  и  антибиотици

Антибиотиците са вещества, които използваме за лечение на бактериални и гъбични инфекции. По механизъм на действие ги делим на бактерицидни, които убиват микроорганизмите и бактериостатични-спират развитието им. В зависимост от броя на микроорганизмите, на които действат ги разделяме на тясно спектърни (ефективни са срещу малък брой микроби) и широко спектърни (действат на много бактерии).

Антибиотиците са едно от големите постижения на медицината през 20-ти век. Приложени правилно, в съответната доза и при точна диагноза, те спасяват животи. Но широкото им и в много случаи излишно предписване крие и рискове. Като най-големият е антибиотичната резистентност. Тя е право-пропорционална на използването им. Сравнението на данните от две европейски страни-Гърция, в която употребата на антибиотици е най-висока и Холандия, където е най-ниска, показват, че честотата на метицилин-резистентни стафилококи е съответно 58% срещу 1,6%. Разбира се, не трябва да забравяме, че в селското стопанство използваните антибиотици многократно надвишават тези в хуманната медицина. Това също е фактор за развитие на резистентност.

Как можем да намалим излишната употреба на антибиотиците? Те не са ефективни при вирусните заболявания, които са много по-чести от бактериалните-простудни, грип, бронхит, кашлица, болка в гърлото, освен ако не е доказана стрептококова инфекция. Високата температура също не е показание за използването им. В тези случаи достатъчния прием на течности, симптоматични средства и топли майчини грижи обикновено са достатъчни. Но за да имат родителите търпението да приемат, че детето им ще е болно, с температура няколко дни, трябва да получат необходимата информация от лекуващия го лекар и да имат ежедневна телефонна връзка с него.

При бактериални инфекции започването на антибиотично лечение е задължително, като правилото е колкото по-рано, толкова по-добре. Има заболявания, при които клиничната картина е типична, напр. гнойна ангина и можем да започнем лечение без допълнителни изследвания. Но в повечето случаи това не е така и минимум изследвания-пълна кръвна картина, С-реактивен протеин, бърз тест за грип, инфекциозна мононуклеоза или бета хемолитичен стрептокок, микробиологични изследвания на материал от нос, гърло или храчка могат да ни ориентират за нуждата не само от антибиотична терапия, а и за подходящия антибиотик.

Проблемът е, че от една страна не винаги има техническа възможност да бъдат извършени. От друга-прословутите лимити в здравеопазването не позволяват на лекарите да ги назначават винаги, когато е необходимо. Квалификацията на лекаря, желанието от преосигуряване-„да дам антибиотик, пък ако е вирусна инфекция няма да има полза, но няма и да навредя”, също е фактор за прием на антибиотици.

Друг фактор са родителите. Има проучвания в САЩ, които показват, че до 30% от антибактериалните средства се изписват по желание на майката и бащата на болното дете. Почти всеки ден педиатърът чува в кабинета си-„докато не започне антибиотик, не му минава”. И тогава се замисля-ами ако действително са прави, или-ако не му изпиша аз, ще му го предпише друг колега. Има я и другата крайност-не може ли без антибиотик, или ако все пак без него не може, да е в по-ниска доза, за да не му увредим бъбреците, черния дроб, имунната система, да не се „пренасити” или „отрови”.

Практиката показва, че антибиотиците са най-ефективни, дадени в максимална доза. И така, поддавайки се на натиск, увеличаваме вероятността от появата на медикаментозна алергия и резистентни щамове. Не трябва да забравяме и агресивната реклама на фирмите. Масово ни убеждават, че този, най-често широко спектърен антибиотик лекува прекрасно гнойна ангина. Да, това е така, но тя се причинява в 90% от случаите от микроорганизъм, който се лекува успешно с тясно спектърен антибиотик, който не унищожава нормалната микрофлора на детето.

При децата под 6-7 годишна възраст се използват антибиотици под формата на суспензии. Техният брой е много ограничен, на практика се работи с три групи-пеницилини, цефалоспорини и макролиди, които децата получават много по-често от възрастните. Това също е предпоставка за намалена ефективност и резистентост, особено като се има предвид, че тетрациклини и хинолони не са показани в тази възраст.

В заключение бих искал да отбележа, че е добре антибиотичната терапия да се започне след провеждане на елементарни изследвания. Те  насочват към бактериална инфекция.  На второ място да подчертая необходимостта от държавна политика по отношение на антибиотичната терапия.

Автор:  д-р Калин Лисички