Глаукома

228

д-р Владимир Петков специализира офталмология в очна клиника „ДЕН” , гр. София. Член е на Европейското дружество по катарактална и рефрактивна хирургия.

 

Д-р Петков:   „Правилното поставяне на диагнозата глаукома е труден и отговорен процес“

Глаукомата е сред основните заболявания, за които пациентите се обръщат към нас. Тя представлява група невродегенеративни заболявания, причиняващи необратими промени в зрителния нерв на окото. Патогенeтичният механизъм на глаукомата не е изяснен напълно, но като основна причина на заболяването се обсъжда повишеното вътреочно налягане, съдова дисфункция и директна или индиректна невротоксична увреда.  Често състоянието настъпва бавно и неусетно, без болка и особена симптоматика.                                                                                                                   С напредване на заболяването се появяват значителни дефекти в зрителното поле.  Без лечение и контрол,  глаукомата може да доведе до пълна слепота.  Всичко това прави глаукомата особено опасна и коварна.
Рисковите фактори за глаукома включват:

Високо вътреочно налягане (ВОН).
Вътреочното налягане е динамично- мени се в различните часове на денонощието и зависи от множество фактори. За нормалното налягане без наличие на промени в зрителното поле и зрителните нерви е приет интервалът от 10 и 21 mm Hg. Някои пациенти поддържат леко повишено вътреочно налягане (22-30 mmHg) и това не е непременно глаукома.  Най-общо казано, колкото по-високо е налягането, толкова по-голям е рискът за развитие на болестта. За съжаление съществува и глаукома с нормално налягане. С други думи, поносимостта на нервната тъкан към налягането зависи и от индивудуалните особности.

Възраст: глаукома се среща при всички възрасти, но рискът се увеличава с напредване на възрастта и е най-честа след 60-годишна възраст.
Наследствеността е доказан рисков фактор, така че препоръчваме редовни прегледи при пациенти с кръвни роднини с глаукома.
Някои други заболявания: диабетът, атеросклерозата, хипертонията водят до нарушения в кръвната циркулация и допринасят за развитието на глаукома.

Диагностика:

Правилното поставяне на диагнозата глаукома е труден и отговорен процес. Освен обстоен преглед важни са и апаратните изследвания. Основните изследвания при глаукома включват: периметрия (изследване на зрителното поле), ОСТ (скенер на зрителния нерв), пахиметрия (измерване на дебелината на роговицата), тонометрия (измерване на вътреочното налягане), гониоскопия (оглед на предно-камерния ъгъл) и др.

Лечение:

Терапията на глаукомата цели намаляване на вътреочното налягане, а чрез това и прогресията на увредите. За щастие, разполагаме с все повече инструменти за стопиране на заболяването. Това постигаме чрез лекарствена терапия, лазерни интервенции или оперативно лечение. Медикаментозното лечение на глаукома обикновено продължава цял живот. Лекарствата действат или като намаляват производството на вътреочната течност или като увеличават оттичането на вътреочна течност.

Като допълнение, а понякога и като алтернатива на капките се прилага лазерно лечение. Целта и тук е да се подобри дренажа на вътреочната течност чрез приложение на лазерна енергия в областта на предно-камерния ъгъл (лазер трабекулопластика), или за да се направи  малка дупчица в ириса, която позволява на вътреочната течност да тече по-свободно в окото (основно при закритоъгълна глаукома).                                 При по-напреднали и агресивно протичащи случаи може да се извърши циклофотокоагулация. При тази процедура, лазерните лъчи се използват, за да се обработят избрани области от цилиарното тяло, частта на окото, която произвежда вътреочна течност, за да намали отделянето на течност и така да понижи очното налягане.

Ако въпреки лекарствената и лазерната терапия заболяването прогресира, следващият ход е хирургичното лечение. Най-често извършвана и с добри резултати е трабекулектомията. При нея намаляването на вътреочното налягане се постига чрез отстраняване на част от трабекуларната мрежа и прилежащите структури. Това позволява на вътреочната течност да се оттича от окото под конюнктивата, където се абсорбира. В някои случаи, хирургът може да постави малък антиглаукомен имплант в окото, чрез който да се регулира вътреочното нялагане.

Автор: д-р Владимир Петков