Хидроцеле, Варикоцеле, Крипторхизъм

22241

Проф. д-р Димитър Младенов, дмн специалист – уролог.
Началник направление „Обща урология” клиника по урология
УМБАЛ „Александровска”Медицински университет , София

 

 

  Андрологията е раздел от урологията. Тя се занимава със заболяванията на скротума и неговото съдържимо. Част от тях се лекуват консервативно, а друга оперативно. В практическата медицина няма отделна специалност андрология. Диагностиката и лечението на заболяванията се осъществява от специалист уролог. Само в някои случаи се налага консултация и с други специалисти – ендокринолози, гинеколози, лабораторни лекари и др.

ХИДРОЦЕЛЕ, ВАРИКОЦЕЛЕ, КРИПТОРХИЗЪМ

Проф. Младенов, какво  представлява  хидроцелето?

Хидроцелето е най-честата урологична причина за оперативна намеса в областта на скротума. То представлява събиране на течност между обвивките на тестиса. Нормално те секретират и резорбират течност.

Кои  са  причините  за  хидроцеле?

При възрастните мъже хидроцелето най-често се появява без определена причина. В тези случаи се нарушава баланса между секрецията и резорбцията на течността. По-чести причини са инфекция, травма и тумор на тестиса или предходна операция.

В някои случаи при децата е налице възможност за свободно преминаване на течност от коремната кухина към тестиса и обратно. Най-често тя се резорбира спонтанно до 12-18 месеца след раждането. В някои случаи се налага оперативно премахване на връзката между скротума и коремната кухина.

Какви  са  оплакванията  на  пациентите?

Хидроцелето не предизвиква болка. Най-често оплакванията на пациента са свързани с дискомфорт и тежест в областта на скротума. Диагнозата се поставя чрез физикален преглед – палпиране (опипване) на скротума. Ултразвуковото изследване категорично поставя диагнозата при съмнение за други заболявания. При по-големите деца хидроцелето може да е комбинирано с репонираща се ингвинална херния.

Проф. Младенов, какво  включва  лечението  при  деца  и  възрастни?  Как  ще  коментирате  ефекта  от  терапията?

Показания за операция са увеличаващия се размер на хидроцелето, наличието на дискомфорт и болка, както и поради козметични причини. Оперативното лечение е метод на избор при деца и възрастни с отличен ефект. Целта е да се премахне кухината между обвивките на тестиса. Извършват два вида пластични операции – чрез обръщане или изрязване и обшиване обвивките на тестиса за избягване на рецидив. Следоперативните грижи включват поставяне на лед и торбичка с пясък върху оперативната рана и даване на НСПВС в първите 24-48 часа.

Склеротерапията има ограничено приложение само при пациенти с висок оперативен риск. Тя се състои в пунктиране на хидроцелето, аспирация на течността и вкарване на подходящ разтвор за определен период от време.

Най-честите следоперативни усложнения са образуването на хематом, инфекция, оток на скротума и рецидив.

Кои  са  характерните  особености на  варикоцеле?

Варикоцелето представлява патологично разширяване на венозните съдове в областта на скротума. То е най-честата причина за мъжкия инфертилитет. По статистически данни се установява при 15% от мъжете без нарушения в сперматогенезата и при 40% от мъжете с инфертилитет. При 90-95% от случаите варикоцелето в ляво е идиопатично и се дължи на правия ъгъл на вливане на лявата тестикуларна вена в лявата ренална вена. В 1-2% то е симптоматично в дясно, а само при 5-10% от пациентите е двустранно.

Причините за нарушената сперматогенеза все още не са напълно изяснени. Днес съществуват няколко теории, но нито една не е потвърдена категорично. Предполага се, че повишеното налягане, намаленото количество кислород, повишената температура и количество токсини имат увреждащ ефект върху производството на сперматозоиди.

По данни на редица автори варикоцелето категорично е основна причина за нарушената функция на тестиса при пациенти с инфертилитет и промени в спермограмата.

Какво  трябва  да  знаем  за  клиничните  прояви?

Клиничната картина при силно изразеното варикоцеле се характеризира с дискомфорт, тежест и болка в областта на скротума. Класическото описание на варикоцелето при физикален преглед на скротума е опипване на „торба с червеи”. Палпиращата се находка в изправено положение на пациента трябва да изчезне в легнало положение.

За уточняване на диагнозата е необходимо да се извършат поне две спермограми и цветно Доплерово изследване на тестисите. Според редица автори варикоцелето е налице при размер на вените в състояние на покой над 3-3,5 мм в диаметър.

На  какъв  етап пациентите  търсят  специализирана  помощ?

Като правило варикоцелето не причинява оплаквания. Най-често то се установява случайно при преглед по повод на инфертилитет. Диагнозата се поставя след щателна анамнеза и физикален преглед на скротума. При внезапно появило се варикоцеле, варикоцеле в дясно или варикоцеле, което не изчезва в легнало положение е необходимо да се направи КАТ за изкючване карцином на бъбрека или друга патология.

Кои  са  строгите  показания  за  оперативно  лечение?

Лечението на варикоцелето е оперативно. Диагностицирането му не е абсолютно показание за оперативно лечение. Най-честите показания за него са патологичните отклонения в спермограмата при данни за инфертилитет и дискомфорт и болка в областта на скротума. Необходима е внимателна преценка на показанията, тъй като самата операция може да доведе до значително увреждане на тестиса.

При варикоцеле без оплаквания е необходимо ежегодно проследяване.

Проф. Младенов, какво  представлява  и  как  се  поставя  диагноза  при  крипторхизъм?

Крипторхизмът е една от честите вродени аномалии на половата система. Тестисът се определя като задържан, когато се намира по пътя на нормалното си слизане в скротума. Най-често това е високо в скротума, ингвиналния канал и по-рядко в корема. Честотата на задържания тестис при доносените деца е 3%, при недоносените – 30%, а при децата до една година се установява в 0,8%.

Обикновено задържания тестис слиза в скротума спонтанно до 1-ия месец след раждането. Мъжете с крипторхизъм са с повишен риск от инфертилитет. При пациентите с двустранен крипторхизъм той се установява в 40-70% от случаите. При пациенти с крипторхизъм риска от карцином на тестиса е до 10% по-висок отколкото при здрави мъже. Той е по-висок при разположение на тестиса в коремната кухина в сравнение с ингвиналната локализация.

Диагнозата при крипторхизъм се поставя чрез физикален преглед на скротума. В някои случаи не се откриват и двата тестиса в скротума – двустранна анорхия. При тези пациенти е необходимо да се направи човешки хорион гонадотропинов (HCG) стимулационен тест.

За уточняване на диагнозата се извършват и допълнителни изследвания като ехография, сцинтиграфия, КАТ и ЯМР. Те не са достатъчно чувствителни, имат точност под 25% и не отхвърлят лапароскопията като диагностичен и терапевтичен метод.

Контрастното изследване на тестикуларните вени е с по-голяма точност и диагностицира коремно разположения тестис в 75% от случаите. То е технически трудно изпълнимо при деца под 6 години.

Какви  са  резултатите  от  оперативното  му  лечение?

Лечението на крипторхизма е оперативно. Задържаният тестис се фиксира в скротума или между неговите обвивки (туника дартос) и става удобен за палпация. Всички пациенти след орхидопексия трябва редовно да се консултират със специалист с оглед на промени в тестисите след пубертета.

Разговора  води:  Емил  Рафаилов