За пациентите, които провеждат химиотерапевтично лечение

1783


За пациентите, които провеждат химиотерапевтично лечение

Основното лечение на болните с метастазирал  рак е химиотерапевтичното.

Лечението с цитостатици се съпровожда с различна токсичност /хематологична, гастроентерологична,неврологична и др./Таргетната терапия се проявява със специфични странични реакции /дерматологична, кардиологична и др./Инфузионните режими и необходимостта от спазване на плътността на дозата на цитостатиците често се съпътстват с компрометиране на периферния венозен достъп.Наслагването на токсичността на лекарственото лечение ,особенно при всяка последваща линия влошава общото състояние на болните.Налага се отлагане на циклите, редукция на дозите или преустановяване на лечението,което може да доведе до прогресия на заболяването.Проблемите с усложненията на периферната венозна система заслужават особено внимание.Ако леката степен се преодолява с локално третиране на антикоагуланти и прием на венотоници,то при средна и тежка степен, лечението на неопластичния процес се преустановява,налага се хоспитализация в специализирани сърдечно-съдови клиники.В нашата практика сме регистрирали освен тромбофлебити и белодробна тромбоемболия.

Лечението на метастатичния  карцином е продължителен процес,при който антитуморните медикаменти основно са с парентерално приложение.

За нас е особено важно  пациентите да запазят качеството си на живот, за да бъде успешно и нашето лечение.Това е възможно, ако се използват портални системи за инфузионните  режими.

Защо е необходим катетър за постоянен венозен съдов достъп?

Поставянето на постоянен венозен катетър осигурява възможност за провеждане на продължителни инфузии на цитостатици по време на  лечението, взимане на кръвни проби, трансфузия на кръвни продукти и парантерално хранене при необходимост. Много от интравенозно въведените лекарствени продукти и по специално химиотерапевтиците имат силно изразен възпалителн ефект върху малките периферни вени. Поставянeто на катетъра в  v. cava superior осигурява широк лумен и бързо преминаване на лекарственото средство през вената. По този начин се избягват десетките убождания по ръцете, свързаните с тях хематоми и възпалителни усложнения, които понякога възпрепятстват провеждането на курса химиотерапия.

Какво представлява катетъра за постоянен съдов достъп?

Устройството се състои от две части: малък резервоар със  самохерметизираща се мембрана която се поставя под кожата и катетър изхождащ от резервоара, който се поставя в v. Cava sup. – дясно предсърдие през v. subclavia или  v.jogularis

Кой трябва да постави катетъра? Катетърът се поставя от общ хирург или съдов хирург с необходимия опит в съответната област.

Процедура за поставянето на катетъра: катетърът за постоянен съдов достъп се поставя под местна анестезия. За тази цел пациентът не трябва да бъде алергичен. При анамнеза за алергия същият трябва да се изследва при алерголог и при доказване на чувствителност да проведе предоперативна терапия. Поставянето на катетъра може да се извърши по отворен хирургичен път или директно чрез пункция във v. Subclavia или v. Jogularis interna.

Усложнения, свързани с поставянето на катетъра

Непосредствени усложнения:

Пневмоторакс – честотата на това усложнение е 0.5% при поставяне в югуларната вена и четири пъти по-висока при поставяне във вена субклавия. При опитни хирурзи риска е сведен до минимум.

Кървене

Много от пациентите са с повишен риск от кървене дължащ се на тромбоцитопения, уремия, провеждана антикуагулатна терапия, кървене от перфорационното отвърстие на съдовата стена.

Сърдечна аритмия

Наблюдава се про контакт на катетъра с дясното предсърдие. Обикновенно те са краткотрайни и бързо отзвучават.  Наблюдават се при пациенти след прекарал инфаркт или с ляв бедрен блок

Късни усложнения

  • Инфекциозни усложнения
  • Запушване на катетъра
  • Екстравазат ( излизане на цитостатик извън мембраната под кожата)

 

Анализ  на  проф. Панайот  Куртев