Имунитет – разговор с акад. д-р Богдан Петрунов

22507

Разговор с акад. д-р Богдан Петрунов на тема: имунитет. Богдан Петрунов е един от водещите специалисти в областта на имунологията и алергологията в България, с широка международна известност. Като гост-професор изнася лекции в Русия,Чехия, САЩ, Канада, Китай, Австралия, Тайван. Акад. Богдан Петрунов работи в Националния център по заразни и паразитни болести от близо 50 години. Има публикувани над 210 научни труда в най-престижни международни списания и е участвал в написването на 14 монографии. През 2011г. е избран за председател на новосъздаденото отделение по медицински науки на БАН.

Имунитет

Акад. Петрунов, какво представлява имунитета ?

Целостта на човешкия организъм, неговия интегритет или т.н. хомеостаза се осъществя основно от три системи: нервна, ендокринна и имунна. При своето съвместно действие те позволяват да се запази човешкия организъм от въздействието на факторите от външната или вътрешна среда и да осъществи своето развитие. В това отношение имунната система със своите органи – далак, тимусна жлеза, лимфни възли- осъществява много важна функция -да реагира и да отстранява всички генетично чужди агенти: бактерии, вируси, въздушни замърсители, храни, лекарствени средства и много други чрез много сложни и специфични защитни реакции, които представляват имунния отговор или имунитета.

Най-общо и най-просто казано, имунитетът е реакцията на организма, чрез която той различава „своето” – собствените си клетки и тъкани от „чуждото”- проникналите в него най-различни фактори от околната среда и води до тяхното елиминиране. Във връзка с механизмите, по които осъществява  действието си, имунитетът бива хуморален  и  клетъчен. Хуморалният се определя  от наличието на различни специфични белтъци в кръвта, т.н. антитела. Клетъчният  се определя от специални кръвни клетки – лимфоцити, левкоцити и др.

Дайте сега повече информация за активен и пасивен имунитет

За активен имунитет говорим когато в резултат на постъпването в организма на различни продукти от околната среда / най-често бактерии и вируси /, т.н. антигени, той реагира с образуването на специфични антитела или клетъчни елементи насочени към тяхното неутрализиране. Най-добрият пример в това отношение са имунизациите. Чрез тях ние създаваме активен имунитет към някое заболяване с образуване на споменатите защитни антитела и/ или клетъчни елементи. Под пасивен имунитет се разбира когато тези вече образувани антитела или клетъчни елементи чрез серума се преливат на болни, които не могат да ги образуват в достатъчна степен, за да бъдат защитени от съответната инфекция.

До каква степен хроничният стрес влияе върху имунитета ?

Както се каза вече, имунната система работи съвместно с нервната и ендокринната. Това определя силното влияние на стреса върху качеството и силата на имунния отговор.  Той определено се потиска при различни стресови състояния и повишено напрежение на нервната система.

Какви условия трябва да бъдат на лице за адекватното функциониране на имунната система ?

Едно от тези условия вече се спомена – да има нормално функционираща нервна   система, без постоянно напрежение и стрес. Различните ендокринни заболявания също до голяма степен влияят на имунитета чрез нивото на отделяните хормони от жлезите с вътрешна секреция  / хипофиза, щитовидна жлеза, над бъбреци и др /. Много важно е начинът на хранене с приемането на качествена, разнообразна храна, с достатъчно белтъчини, тъй като „белтъчният глад” не позволява пълноценно образуване на защитните антитела и нарушава имунните реакции. Витамините – особено тези от групите на витамин С, А, В, също играят роля в правилното функциониране на имунитета. Физическото усилие допринася много в това отношение като стимулира обмяната на веществата и по-ефективното отделяне на вредните обменни продукти, а и засилва естествените защитни механизми на организма, т.н. естествен или вроден имунитет.

Тютюнопушенето и прекомерната употреба на алкохол потискат функцията на имунната система. В този смисъл „не пуши и не пий много”не са само лозунги, а много добре потвърдени научни факти, показващи вредното им действие върху имунитета. Важно за нормалното функциониране на имунната система е и поддържането на високо лична и обществена хигиена, с което се запазват естествените защитни свойства на кожата и лигавиците и се намалява възможността за проникване през тях на вредни агенти от околната  среда. Замърсяването на околната среда, особена на въздуха и водата, от битови, транспортни и производствени вредности и повишеният радиационен фон са фактори, които до голяма степен определят днес непълноценното функциониране на имунната система и в резултат на това над 10% от човечеството представлява т.н. „имунокомпреметирани хора” т.е. с отслабена или непълноценно функционираща имунна система, с риск да развиват много по-често и в по-тежка форма различни инфекциозни и злокачествени заболявания.

Кои са факторите, които могат да доведат до пробив в имунния отговор на организма ?

По същество това е нарушението или неизпълнението на всички казани вече условия за нормално действаща имунната система. Непълноценното хранене, стреса, ниската лична и обществена хигиена, тютюнопушенето, прекалената употреба на алкохол, замърсяването на околната среда, повишения радиационен фон. Тук специално трябва да се спомене, че мозъчните и имунните клетки са най-силно чувствителните в организма към вредното действие на радиацията. Повтарящите се бактериални и вирусни инфекции също допринасят много за намаляване на възможностите на имунната система да функционира нормално. Възникването на злокачествените заболявания са най-типичен пример за значението на имунната система, която в тези случаи е увредена от различни фактори и не е способна да се справи с разрастването на злокачествените клетки и да ги унищожи, т.е да осъществи своята защитна функция.

Какви са пораженията върху организма от имунодефицита ? Какви примери ще дадете ?

Заболяванията и състоянията, които се дължат на имунодефицит са много и най-разнообразни. Те се определят в зависимост коя имунна клетка и тъкан или кой имунен механизъм е засегнат и не функционира  правилно. Най-общо те се делят на първични имунодефицити, които са генетично обусловени, т.е те са вродени и на вторични имунодефицити или придобити, в резултата действието на споменатите вече вредни фактори или различни инфекциозни и неинфекциозни заболявания. Пак най-общо казано, основният проблем при имунодефицитите е, че болният е изложен в много висока степен да боледува от най-различни бактериални и вирусни инфекции, с разстройства във функционирането на всички органи и системи.

По отношение на първичните имунодефицити, които са наследствено детерминирани, както казах,  и са много голям не само  медицински проблем по отношение точна диагностика и лечение, но и сериозен социален проблем изискващ голямо финансово натоварване поради много скъпото, почти през целия живот лечение   ще дам пример само с  т.н. болест на Брутон или аглобулинемия . Това е невъзможност на организма  да образува защитни антитела към бактериални и вирусни инфекции.   Необходимо е през целия живот на болния да му бъде вливано човешки имуноглобулин в големи дози. Най-добрият пример за придобит имунодефицит е Синдрома на Придобитата имунна Недостатъчност / СПИН /. При който инфекцията с един ретро вирус води до унищожаване или голямо увреждане функцията на една основна категория защитни имунни клетки / т.н. „помощни-лимфоцити” /. В  резултат организмът не е в състояние да се справи с различни  последващи банални инфекции – бактериални, микотични, вирусни, които водят до смърт на заразения пациент.

Акад.Петрунов, как се отнасяте към многобройните и доста агресивно предлагани възможности за стимулиране на имунитета ? Общо взето като че ли всеки сам може да реши проблема ? Това какви опасности крие ?

Наистина съществуват много и най-различни лекарствени препарати и особено – хранителни добавки, които се предлагат и могат да се използват в подкрепа на имунната система. Що се отнася до лекарствените средства, които са с доказана имуностимулираща активност и регистрирани съгласно високите съвременни изисквания за безопасност и активност на Европейската фармакопея и нашата Изпълнителна агенция по лекарствата, това е напълно нормално и аз ги препоръчвам за използване в случаите когато има данни за потискане активността на имунната система.

Приемането на различните хранителни добавка също може да се препоръча, ако има достатъчно обективни лабораторни и клинични данни за тяхната ефективност и безвредност. Хората трябва да бъдат внимателни при използването им и обезателно да се съветват с лекар в това отношение. Тук веднага трябва да кажа, че приемането на имуностимулиращи препарати – лекарства или хранителни добавки – трябва да се предприема само когато това е необходимо. Да има достатъчно данни за потискане на някой от механизмите на имунната система по лекарско предписание.

Широкото използване на тези средства, за целите на имуно-профилактиката, може да се препоръча в случаите на масови вирусни епидемии. Например  през есенно-зимния период , когато е периодът на грипните епидемии, от работници или служители работещи в условия с високо въздушно или радиационно замърсяване на работната среда, от болни страдащи от хронични заболявания / сърдечно-съдови, злокачествени, белодробни /, които увреждат имунната система, от  възрастни хора и малки деца, при които имунната система не работи пълноценно, от болни с тежки остри заболявания на дихателната система.

Тук е мястото да се спомене, че имуностимураторите се съчетават много добре с антибиотичното лечение. Антибиотиците убиват или потискат развитието на микроорганизмите.  В същото време потискат и функцията на имунната система и успоредното прилагане на имуностимуратор е много полезно и правилно. Специално трябва да се отбележи, че не се препоръчва приемането на имуностимуланти в случаи на автоимунни заболявания.  Могат  да се получат нежелани странични реакции.

Разговора  води: Емил Рафаилов

Други интервюта в Termometar.net можете да прочетете от тук.