Инфаркт на миокарда – доц. Пламен Петровски

21946

доц. Пламен Петровски кардиолог, инфаркт на миокардаРазговор с доц. Пламен Петровски на тема: инфаркт на миокарда.
доц. Пламен Петровски е роден през 1955г. в София. Завършва медицина през 1982г, а от 2011 г. е доцент по кардиология в Катедрата по Кардиология и интензивна терапия на ВМА- София. Работи в областта на ритъмните нарушения, артериалната хипертония и сърдечната недостатъчност. Специализирал е в САЩ, Германия, Австрия. Владее свободно 4 чужди езика.

 

Кои  са  онези  характерни  симптоми, които  могат  да  насочат  пациента, че  става  дума  за  инфаркт на миокарда. На  първо  място  – силната  и  продължителна  стенокардна  болка. Какво  още?

Хората в зряла възраст трябва да познават своя рисков профил по отношение развитие на исхемична болест на сърцето. Ако имат живот, изпълнен с психоемоционален стрес, ако са мъже над 40 години, с наднормено тегло, хипертония, висок холестерол, захарен диабет, рискът за развитие на остър миокарден инфаркт е много висок. Стенокардната болка има специфичен характер, който трябва да се познава. Тя възниква внезапно, предхождана е от краткотрайни подобни пристъпи, но често се случва за първи път. Силна е, има характерно излъчване и не се влияе от положението на тялото. Когато продължава повече от 5 минути и не се повлиява от Изокет шпрей под езика, е необходимо спешно транспортиране до най-близкото спешно кардиологично звено. Бързо направената 12 канална ЕКГ е решаваща за диагнозата

Нелекуваната  артериална  хипертония. Важен  рисков  фактор.Какво  още  ще  добавите  към  комплекса  от  причини, които  водят  до  миокарден  инфаркт?

Споменахме основните големи рискови фактори. Безспорно нелекуваната или недобре лекуваната артериална хипертония стои на челно място. Втори по значение е неконтролираният диабет. Хиперхолестеролемията, тютюнопушенето и наднорменото тегло са следващи по значение. Мъжкият пол е с „предимство“ пред жените във фертилна възраст.

Как  ще  коментирате  „подмладяването“  на  инфаркта?

Заседнал, стресов начин на живот, затлъстяване в млада възраст, пушене, наркотици, липса на мотивация за професионално реализиране. Това са основните фактори за „подмладяване“ не само на миокардния инфаркт, но и на всички останали метаболитни и сърдечно-съдови заболявания

Къде  допускат  грешки  пациентите, прекарали  вече  един  инцидент?

След преживян сърдечно-съдов инцидент , обикновено пациентите стават по-здрави. Те се научават как да контролират своите рискови фактори , заживяват по-здравословен живот, вслушват се в съветите на лекуващите лекари. Всяко пренебрегване на тези правила води до повторни инциденти, които могат да имат катастрофални последствия.

Има  ли  и  до  каква  степен  е  значима  ролята  на  наследствения  фактор?

Категорично- да! При всяка среща с такива пациенти се снема щателна фамилна анамнеза. Наличието на сърдечно-съдови заболявания у близки родственици е утежняващ фактор и налага още по агресивен подход към контрола на рисковите фактори, повечето от които (диабет, дислипидемия, тютюнопушене, свръхтегло) са контролируеми.

Какво  трябва  да  бъде  поведението  на  пациента  след  прекаран  миокарден  инфаркт?

Най- общо – контрол на рисковите фактори, периодични контролни прегледи при квалифициран кардиолог, лекарства за вторична профилактика.

До каква  степен българските  резултати  в  диагностиката  и  лечението  отговарят  на  постиженията  на  водещите  европейски  центрове?  Аргументите  ви?

Благодарение на разкритите в България над 50 центъра по интервенционална кардиология, резултатите в диагностиката и лечението на острия инфаркт на миокарда в нашата страна са сравними с такива страни като Испания, Италия, Чехия. Искам да спомена, че при така наречения „остър инфаркт на миокарда с ST – елевация“ нормативът за успешно отваряне на запушения коронарен съд е 90 минути с оглед предотвратяване на необратима некроза. Често недобрата организация на спешната помощ пречи за покриване на този важен норматив.

На  какво  ниво  е  кардиологичната  подготовка  на  общопрактикуващите  лекари?

Кардиологията е една от най-бързо развиващите се медицински науки. Общопрактикуващите лекари не са в състояние да следят това развитие, но те разполагат с прости и изпълними диагностично-лечебни алгоритми, които в общи линии се познават добре. В България има около 1000 квалифицирани кардиолози и достъпът до специализирана кардиологична помощ е един от най-бързите в Европа.

Разговора  води:  Емил  Рафаилов