Инсулт – разговор с проф. Шотеков

30772

Разговоряме с проф. Пенко Шотеков на тема: инсулт.

Проф. Пенко Шотеков, дмн е ръководител на клиника по нервни болести

в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“– София.


Какво   представлява   мозъчният   инсулт  и  още  един   момент  в    нашия  разговор  –  възраст  и  инсулти
?

Мозъчният инсулт е остро разстройство на кръвообръщението на централната нервна система, което се изразява с намаляване на кръвотока в различни отдели на мозъка, за различен период от време и развитие на пълно или частично лезия на част от  мозъчната тъкан. Причината за това може да бъде запушване или намалена циркулация на кръвта в отделни мозъчни артерии. Към инсултите се присъединяват и мозъчните  кръвоизливи, които са в мозъчния паренхим или извън него между мозъчните ципи.

Различни  са причините за мозъчния инсулт. При т.н. исхемични инсулти причината е тромбоза на мозъчен съд или запушване от ембол, който се изтласква от сърцето или по-големите магистрални мозъчни артерии. Други исхемични инсулти са поради спазъм на някой артериален съд при високо артериална налягане или намалена циркулация от мозъчна атеросклероза, която намалява лумена на някои от по-големите артерии и ограничава кръвообръщението в някой регион на мозъка. Мозъчните кръвоизливи са около 15% от всички инсулти, но тяхната смъртност е около 50%  и се дължат на много високо артериално налягане или аномалия в мозъчните съдове – аневризми, съдови малоформации и др.

Заболеваемостта от мозъчен инсулт е около 4/1000 души от населението, а в  Европа около 2,5-3/1000.  Разбира се при населението над 60 години заболеваемостта е по-висока и е свързана с по-голямата честота на рисковите фактори и мозъчната атеросклероза.

Проф. Шотеков, моля  да  направите  кратка  клинична характеристика  на  двата  вида  инсулти  –  исхемичен    и   хеморагичен.

Клиничната характеристика на двата вида инсулти е известна от векове. Заболяването започва  остро, понякога внезапно и със загуба на съзнанието, развитие на слабост и нарушение на чувствителността в крайниците на противната страна на мозъчния инсулт, засягане на говора и др. Главоболието, гадене, повръщане, залитане са много често срещани оплаквания от страна на болните. Разбира се, диагнозата на заболяването се поставя от лекаря, но е добре да се знаят някои от основните прояви на заболяването. Внезапното начало с главоболие, световъртеж, залитане и слабост  в някои от крайниците или изтръпване в тях са много важни прояви. Наличието на смущения в говора – фъфлене, объркаване на думи или тяхното неразбиране, почти винаги е свързано с развитието на инсулт. Всичко това може да се прояви на фона на много високо кръвно налягане. В такива случаи трябва веднага да се вземе допълнителна таблетка за кръвно налягане и да се извика Бърза помощ или медицинско лице. Те могат да преценят спешността на заболяването и необходимостта от настаняване в специализирано медицинско заведение.

Стигаме   до  рисковите  фактори. Искам  специално  внимание  да  отделите  на  нелекуваната  артериална  хипертония  и  на  предишен  инсулт.

Рисковите фактори обикновено са други предхождащи заболявания, като артериална хипертония, захарен диабет, сърдечно заболяване и особени предсърдната аритмия и прекарани стари миокардни инфаркти, подагра, хематологични заболявания, атеросклеротични стеснения на големите мозъчни артерии и др., както и дългогодишни стари нездравословни навици като тютюнопушене, системна консумация на алкохол, наркотици и др. Разбира се, системното лечението и прекъсване на тези фактори е обект на третиране от страна на общопрактикуващите лекари. Повлияването на тези фактори е показало рязко намаление на заболеваемостта от мозъчен инсулт в много страни.

Навременна  диагноза  и  ранно  лечение. Защо  е  решаващ  периодът  до  4- тия  –  6-тия  час?

Искам да Ви коригирам, до 4 часа и 30 минути. Доказано е, че в  рамките на тези първи часове може ефективно да се помогне на пациента и особено с т.н. тромболиза и някои специализирани  съвременни методи за стопяване на тромба или неговото изваждане. За тази цел пациентите трябва максимално бързо да бъдат с поставена диагноза и транспортирани до болницата със спешни интензивни отделения и възможности за такива манипулации. На  пръв поглед, изглежда лесно, но на практика се оказва трудно да се спази този часови интервал, особено за големите градове с наситен трафик.

Проф. Шотеков,  кои  са  ранните  и  по-късни  поражения  от  инсулта?

Прогнозата на болни, заболели от мозъчен инсулт не е добра. Още в края на първата седмица общо около 30%  от болните умират. След това смъртността също е много голяма и до 5-та година след заболяването остават около 50% от болните. Около 35% се подобряват, но остават с мозъчна симптоматика – парализа на някои от крайниците, нарушения на говора, залитане и др. т.е. те са инвалиди до края на живота си. Останалите се подобряват до степен да могат да се самообслужват и да живеят сравнително нормално. Късните прогнози също не са много добри. Рецидивите на заболяването са от 2 до 8%, а една част от преживелите инсулт по-късно развиват т.н. съдова деменция.

Какво  трябва  да  знаем  за  продължителността  и  етапите  във  възстановителния  период?

Възстановителният период е продължителен. След острия период, който е около 1 седмица, започва възстановяване. Болните се насочват за рехабилитация на парализите и говорните нарушения в специализирани рехабилитационни центрове.

В  заключение мога да обобщя, че мозъчният инсулт е тежко заболяване с катастрофални последици за здравето и живота на индивида.  Затова, превенцията и борбата с рисковите фактори е в основата на борбата с това опасно и често фатално заболяване.

Разговора  води: Емил  Рафаилов