Исхемична болест на сърцето – доц. Пламен Петровски

24467

доц. Пламен Петровски кардиолог, инфаркт на миокардаРазговаряме с доц.Пламен Петровски на тема: исхемична болест на сърцето. Доц. д-р Пламен Петровски е роден през 1955г. в София. Завършва медицина през 1982г, а от 2011 г. е доцент по кардиология в Катедрата по Кардиология и интензивна терапия на ВМА-София. Работи в областта на ритъмните нарушения, артериалната хипертония и сърдечната недостатъчност. Специализирал е в САЩ, Германия, Австрия. Владее свободно 4 чужди езика.

 

Доц. Петровски,  защо   исхемична  болест  на  сърцето /ИБС/  е  едно  от  най-честите  сърдечни  заболявания?

Честотата на ИБС е строго зависима от честотата на рисковите фактори за нея. Те са добре известни (захарен диабет, хипертония, холестерол и тютюнопушене), но значение имат и други елементи като: застаряване на населението, заседналия начин на живот, наднорменото тегло, хроничният психо-емоционален стрес.

Кое  е отличителното  при  исхемична болест на сърцето?

ИБС се дефинира като увреждане на сърдечните структури вследствие хроничен или остър дисбаланс между изисквания и доставка на кислород към тези структури. Кислородът се доставя от окислената (артериална) кръв посредством коронарните артерии. При остро запушване на една от тези артерии в рамките на минути (до 90 минути) настъпва необратимо увреждане(некроза) на сърдечен мускул. Това е най-тежката форма на исхемична болест на сърцето , наречена остър миокарден инфаркт. В над 95% от случаите причината е остро разкъсване на атеросклеротична плака, последвано от образуване на тромб и пълно запушване на коронарен съд. Затова интервенцията за отпушване на съда (стентиране) е спешна и , в много случаи животоспасяваща.

Атеросклерозата  има  решаващо  значение  при  това  заболяване. Кои  са  другите  рискови  фактори?

Атеросклерозата, и по-скоро атеросклеротичните плаки са в основата на исхемичната патофизиология. Тя представлява морфологичният субстрат на ИБС, а рисковите фактори за нея са всъщност тези, обуславящи развитието на ИБС. Често ИБС и коронарна болест на сърцето се употребяват като синоними. Опасно е състоянието, при което плаките се инфилтрират с лош (LDL-холестерол) и стават нестабилни (склонни към разкъсване). Атеросклерозата е както възрастов феномен, така и резултат от неблагоприятни рискови фактори, увреждащи вътрешната (ендотелната) стена на коронарните, а и другите артериални съдове.

Какво  е  характерно  за  болката  и  нейното  разпространение. В  по-широк  план  –  от  какво  най-вече  се  оплакват  пациентите?

Болката от сърдечен произход (стенокардия, гръдна жаба, ангина пекторис) може да бъде хронична, настъпваща при определено ниво на физическо или психическо обременяване (стабилна стенокардия) и остро настъпваща, без предварително предупреждение, обикновено силна и задушаваща. Типичната стенокардна болка е централна, зад гръдната кост. Тя може да е предизвикана от усилие или спонтанна. Важни критерии за разграничаване от безобидна гръдна болка или такава от стомашно-чревния тракт са:

  • Не се влияе от промяна позицията на тялото или фазите на дишане
  • Трае 3 до 15 минути, никога секунди или часове
  • Не е пробождаща и концентрирана в една точка, когато пациентът може да посочи болката с пръст, тя по правило не е сърдечна
  • Влияе се от нитроглицерин или изокет- шпрей под езика
  • Води до силна уплаха, отпадналост, усещане за случване на нещо лошо
  • Излъчва се към долната челюст, двете рамена или гърба. Изтръпване на ръка без гръдна болка не е стенокардия.
  • При диабетици болката е нетипична, а може и да няма болка
  • Жена в детеродна възраст с гръдна болка никога не е заплашена от инфаркт

Диагнозата на гръдната болка изисква клиничен опит и винаги при съмнение, особено при наличие на рискови фактори, е необходима ЕКГ диагноза.

Какво  включва  комплексният  характер  на  лечението? И  още  нещо – при  строго  спазване  предписанията  на  кардиолога  каква  е  прогнозата  за  пациентите?

Острите форми на ИБС изискват хоспитализация и диагностично-терапевтични алгоритми в спешен порядък. Ключово място заема коронарната ангиография (коронарография, СКАГ). Тя решава терапевтичното поведение- стентиране на „виновната“ артерия, а при увреждане на повече артерии- аортно-коронарна байпас хирургия. Всички пациенти изискват след това лечение с бета-блокери, нитрати, аспирин и други тромбоцитни антиагреганти, АЦЕ инхибитори, липидопонижаващи медикаменти и други, в зависимост от индивидуалния профил на пациента. Случаите със своевременна диагноза и правилно лечение имат отлична дълговременна прогноза

Стигаме  и  до  много  важния  момент  за  профилактиката  на  рисковите  фактори. Какво  включва  тя?  

Рисковите фактори, които не подлежат на модификация са полът, възрастта и генетичната предразположеност. За щастие те не са големи рискови фактори. На промяна подлежат:

  1. Тютюнопушенето- дори 5 години след преустановяване, цигарите са носители на сърдечно-съдов риск. Спирането им също е сложен процес и трябва да се съчетае с увеличаване на физическата активност и диетични мерки.
  2. Диабет- голям медико-социален проблем. По степен на увреждане на съдовете захарната болест е равна на самата исхемична болест
  3. Холестерол- съществува необоснован страх от употребата на статини, а те удължават човешкия живот, защото не само понижават лошия холестерол, но и укрепват ендотела, намаляват възпалението, стабилизират атеросклеротичните плаки
  4. Хипертония- борбата с повишеното артериално налягане понякога е трудна и изисква много търпение, но е важна и решаваща в контрола на рисковите фактори. АХ непрекъснато нараства в световен мащаб и отдавна е рисков фактор номер 1 за сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност

Наред с контролирането на тези основни рискови фактори от особено значение са: борбата със затлъстяването и заседналия начин на живот, адекватна физическа активност (най-малко 5 часа седмично ходене, каране на колело, плуване, планински туризъм, джогинг), борба с психо-емоционалния стрес (тежък проблем на нашата съвременност). Наркотиците (особено кокаина) имат определено значение за подмладяване на ИБС.

Разговора  води:  Емил Рафаилов