Къде е държавата? – доц. Пламен Петровски

1999

доц. Пламен Петровски кардиолог, инфаркт на миокардаДоц. д-р Пламен Петровски е роден през 1955г. в София. Завършва медицина през 1982г, а от 2011 г. е доцент по кардиология в Катедрата по Кардиология и интензивна терапия на ВМА-София. Работи в областта на ритъмните нарушения, артериалната хипертония и сърдечната недостатъчност. Специализирал е в САЩ, Германия, Австрия. Владее свободно 4 чужди езика.

Уважаеми читатели, скъпи колеги, пациенти, добри хора,

Обръщам се към Вас с чувство на дълбока тревога, неудовлетвореност и гняв, научавайки за поредната злополучна новина.

Евростат класира нашата страна на незавидното първо място по смъртност сред възрастното население , като над 70% от тази смъртност се дължи на сърдечно- и мозъчно-съдови заболявания.

Вярно е, че сме най-бедната страна в Европа, вярно е, че населението ни застарява, вярно е, че голяма част от хората водят мизерно съществуване и се борят по-скоро за оцеляване, отколкото за здравословен живот.

Питам аз: къде е държавата?  Защо тези грозни данни се отразяват само в някои медии , а отзвукът сред политиците е равен на нула. Защо когато говорим за здравеопазване се концентрираме върху бюджети, фалити на болници, злоупотреби (оставащи ненаказани), здравна каса, направления и т.н.

Защо в предизборните програми здравеопазването заема приоритетно място, а на практика липсва дългосрочна стратегия за прилагане на профилактични програми , обхващащи цялото възрастно население, особено пенсионерите. Практически здравната просвета е сведена до минимум.

Общопрактикуващите лекари са превърнати в бюрократи и нямат време за нормални физикални прегледи, камо ли за разяснителна дейност и повишаване на здравната култура на населението.

Българският пациент е любознателен, с висока обща култура и интелект. Поради липса на здравна просвета, той черпи информация от съмнителни сайтове и реклами от издания за пенсионери за хранителни добавки и уж доказали своя терапевтичен ефект билки.

Защо контролът на кръвното налягане е само 10% в България, въпреки усилията на съсловните организации, защо смъртността от сърдечна недостатъчност е толкова висока.

Защо държим твърдо първо място в Европа по честота на мозъчния инсулт, състояние, инвалидизиращо голям брой работоспособни мъже и жени.

Защо дислипидемиите като голям сърдечно-съдов рисков фактор не се контролират системно.

Защо, въпреки утвърдените интервенционални методи за лечение и наличието на над 50 инвазивни лаборатории, честотата на коронарните инциденти остава толкова висока.

Защо сме на второ място след Гърция по изпушени брой цигари на глава от населението.

Защо сме в челните редици по детско и младежко затлъстяване.

Защо нямаме действащи програми за физическа активност и физическа култура на населението.

Защо България, известна със своята разнообразна и здравословна кухня, не осигурява рационално хранене на своето население. Защо? Защо ? Защо?

Нима тези проблеми не са социално значими? Нима тяхното решаване не стои в основата на общественото здраве? Нима усилията на няколко съсловни организации са достатъчни за тяхното разрешаване?

Къде е държавата???

Коментар на доц.Пламен Петровски