Камъни в бъбреците – д-р Владислав Младенов

22840

Разговор  с  д-р  Владислав  Младенов  на тема:  Камъни  в  бъбреците
Д-р Владислав  Младенов е завършил 91-ва немска езикова гимназия „Константин Гълъбов” в София. Завършва медицина във Вестфалския Вилхелм Университет в Мюнстер, Германия, където защитава и своя дисертационен труд. Специализира в клиниката по урология на УМБАЛ „Александровска” в София, където в момента заема длъжността главен асистент и главен административен лекар на клиниката.

Започваме   с   възраст  и  камъни  в  бъбреците?

Камъни в бъбреците се срещат във всички възрасти, но най-често болните са в творческа възраст между 25 и 60 години. В днешно време от 5 до 10% от хората образуват по време на своя живот камък в бъбрека, като в последно време има подмладяване на заболяването. При деца камъните в отделителната система се срещат рядко и те представляват от 1 до 5% от пациентите.  Твърди се, че максимума на заболяването при мъжете е 35 години, докато при жените има два максимума – 30 години и 55 години (след менопаузата).

До  каква  степен  са  изяснени  причините  и  механизмите  при   образуването  на  камъни в бъбреците?

Днес се обсъждат много теории, но за съжаление нито една от тях не дава задоволителен и пълен отговор на въпросите за причините и механизмите на образуването на камъни в пикочните пътища. Като основни фактори за образуване на камъни се приемат вродените анатомични аномалии на отделителната система, биохимичните и метаболитните нарушения на организма и влиянието на околната среда – климат, храна, професия, питеен режим, инфекции и други. Важно е да се отбележи, че камъните в отделителната система не е наследствено заболяване. Възможно е наследственото предаване на някои фактори, които благоприятстват камъкообразуването, но фамилното обременяване се дължи най-вече на сходен начин на живот, хранене, питеен режим, бит и други особености.

От  какво  най-често  се  оплакват  пациентите?

При голям процент от пациентите заболяването се провява под формата на клинично изразени симптоми – болка, тежест, неразположение в поясната област, смущения при уриниране, гадене, повръщане, повишена температура. Рядко диагнозата се поставя случайно при пациенти без оплаквания. При 65-70% от пациентите се наблюдава бъбречна колика. Тя се изразява най-често в остра и внезапна болка в поясната област при раздвижване на камъка. Счита се, че тя е една от най-силните болки в човешкия организъм. Пациентът е неспокоен като непрекъснато се движи и търси подходящо положение, което да намали болката. Оплакванията се разпростират според местоположението на камъка. При камъни в бъбрека и горната част на уретера болката е съсредоточена в поясната област. При камъни в средна трета на уретера тя е най-силна в ингвиналната област. При камъни пред мехура и в долната част на уретера болката се усеща и в тестисите/лабиите и по вътрешната страна бедрото.

Появата  на  кръв  в  урината  какъв  признак  може  да  бъде?

При пациентите с камъни в отделителната система може да се наблюдава кръв в урината. Болките, паренето при  уриниране и мътната урина са други придружаващи симптоми. Кръвта може да бъде видима за пациента, но и открита само в контролно лабораторно изследване на урината. Много често тя е придружена от инфекция на пикочните пътища и повишена температура. В такива случаи е уместно да се изследва стерилна сутрешна урина на пациента за наличие на патогенни микроорганизми и евентуално започване на адекватна антибиотична терапия за лечение на инфекция на пикочните пътища. Важно е да се отбележи, че причините за кръв в урината са разнородни, като винаги на първо място трябва да бъде изключено злокачествено заболяване на отделителната система на пациента.

Какъв  режим  трябва  да  спазват  пациентите, които  са  имали  проблеми  с  образуването  на  камъни  в  бъбреците?

Извършването на редовни ежегодни профилактични прегледи при специалист уролог или нефролог са от изключителна важност. Балнеолечението, банското лечение и курортният фактор играят основна роля в елиминирането и превенцията на камъните в отделителната система. Пациентите трябва да спазват питеен режим – прием на 2,5-3 литра течности дневно. Водата може да е минерална, но трябва да се сменя през 30 дни, за да не се натрупват едни и същи соли в организма. Диетата не трябва да бъде много строга и ограничаваща, а да се приема разнообразна и прясна храна. Консумацията на месо трябва да е ограничена, пълнозърнестият хляб да замести белия хляб. Храните, съдържащи калций и солта също се ограничават. Тези ограничения трябва да бъдат общи за цялото семейство. Медикаментозното лечение на камъните в бъбреците също е неразделна част от комплексния подход към тяхното лечение и превенция.

Правилно  и  навреме  ли  се  насочват  пациентите  от  личните  лекари  за  специализирана  консултация?

Отговорът на този въпрос крие много неизвестни – имал ли е пациентът оплаквания, обърнал ли им е своевременно внимание, посещавал ли е редовно своя личен лекар, бил ли е насочен към правилния специалист, получил ли е адекватно лечение. Българинът трябва да бъде запознат с това социално значимо заболяване, информиран за предразполагащи фактори на заболяването, неговите симптоми, начина му на лечение и риска от повторна поява. Тук личният лекар може да изиграе основна роля. По този начин българският пациент ще бъде достатъчно мотивиран за провеждането на редовни профилактични прегледи за превенция на камъкообразуването. Пациентите с камъни в уринарния тракт трябва да се диспансеризират от личния лекар, поради хроничния характер на протичане на заболяването.

От  какво  се  определя  изборът  на  лечение?  Преди  това  обаче  кажете  какво  е  мнението  ви  за  използването  на  рецепти  от  народната  медицина?

Рецептите от народната медицина ако не помогнат, няма да навредят на пациента. Все пак самолечението с препарати на растителна основа или комбинация от билки без лекарски контрол не би довело до нищо добро, тъй като е възможно заболяването да се задълбочи. Те биха били едно добро допълнение към лечението, назначено от специалист уролог.

Лечението на камъните в пикочните пътища бе обсъжданоно и на тазгодишния конгрес на Европейската асоциация по урология в Лондон, от където се завърнах преди няколоко дни. Изборът на лечение на камъните в пикочните пътища зависи от тяхната големина, брой, местоположение, форма, химичен състав, придружаващи заболявания и индивидуални особености на пациента. При камъни до 1-3 мм се прилага често консервативно лечение, с помощта на което те биват изхвърлени спонтанно. Революционният метод на лечение на камъните в уринарния тракт от началото на 80-те години – екстракорпоралната литотрипсия и до ден днешен се прилага при широк кръг от пациенти. Съвременната урология разполога с много ендоскопски методи на лечение, които правят голяма част от отворените операции излишни. Възможно е и извършването на лапароскопски операции при пациенти с камъни в отделителната система. Въпреки съществуващите модерни методи на лечение съществуват усложнени случаи, при които отвореното оперативно лечение не може да бъде избегнато.

В  кои  случаи  са  възможни  рецидиви на камъни в бъбреците? 

След изчистването на камъните от уринарния тракт тези пациенти трябва да останат под засилен контрол поради силната им склонност към рецидивност. До 70% от пациентите с камъни в уринарния тракт получават рецидив на заболяването в рамките на 10 години. При неотстранено стеснение по хода на пикочните пътища, некоригирано метаболитно заболяване, рецидивиращи инфекции и променена киселинност в урината този процент е още по-висок.

Разговора  води:  Емил  Рафаилов