Има два вида пациенти. Едните неглижират оплакванията си, а другите ги агравират. По-важни са тези, които подценяват здравните си проблеми, не им обръщат нужното внимание и не търсят на време компетентна лекарска помощ.Не по-малко опасно е и самочувствието на някои пациенти, които смятат, че разбират от всичко. Черпят здравните си знания от интернет,или несериозни популярни публикации. Сами си поставят диагноза и използват за лечение различни недоказани и научно необосновани методи на алтернативната медицина – каквато е например хомеопатията, която, както и много други, разчита само на добре известния плацебо ефект, криещи риска да се закъснее, понякога и фатално, с провеждането на съвременна диагностика и лечение.
За широкото разпространение на различните алтернативни методи на диагностика и лечение от голямо значение е фактът, че медицинската наука и практика не са всемогъщи и в редица случаи са безпомощни на съвременния етап на развитие да помогнат на пациентите. Съвсем нормално е всеки да търси решаване на здравния си проблем чрез различни неконвенционални, алтернативни методи за ползата от които съвременната наука, за съжаление, не е дала необходимите доказателства. В този случай интелигентността и добрата информираност на пациента е от голямо значение, за да прецени обективно смисъла и ползата от един алтернативен лечебен подход, използван за повлияване на дадено болестно състояние, и за научните предпоставки, на които той е базиран. Отново ще дам пример с хомеопатията, за която днес е напълно ясно, че няма никакви сериозни научни доказателства за нейната теоретическа същност и практическа полза, но широко се рекламира и използва.
Проведените широки и много задълбочени проучвания от високо авторитетни научни институции като Националните институти по здравеопазване /2015/ и Федералната търговска комисия на САЩ /2016/, Руската академия на науките / 2017 /, Съвета на Европейските академии на науките/ 2017 /, Съвета за обществено здраве и медицински изследвания към австралийското правителство/ 2015 /ясно показват, че това е лъже наука и че „… не са известни заболявания, за които да има възпроизводими доказателства, че хомеопатията има ефект, надхвърлящ „плацебо ефекта”. Във връзка с това си позволявам да кажа, че най-много се печели от човешкото незнание, а често и от човешката глупост…
Много важна е добрата здравна култура на пациентите.За тяхната добра осведоменост за здравните им проблеми, допринасят или по-точно би трябвало да допринасят още повече личните лекари. Това според мен, е тяхно основно задължение. Само един добре запознат със заболяването си пациент ще бъде кооперативен при провеждане на лечение и ще улесни много ефективната работа на лекаря. Тук веднага възниква въпроса за подготовката и компетентността на личните лекари. Аз мисля, че страната ни разполага с много добре професионално подготвени общо практикуващи лекари, способни да окажат съвременна медицинска помощ. Проблемите, свързани с тяхната дейност са от организационен характер. Голямото им натоварване с разнообразни административни задължения, предизвиква понякога отрицателни реакции в пациентите. Необходимо е, да се намери по-добро организационно решение за достатъчно свободен достъп на пациентите и до специализираната помощ. Така ще се избегнат случаите със закъсняла диагностика и съответно лечение на някои болни.
От много голямо значение за успешната и резултатна комуникация между лекар и пациенти е общата здравна култура на последните. Днес разполагаме с огромни информационни възможности – радио, телевизия, вестници, интернет, книги. Правилното им използване позволява всеки да бъде достатъчно добре информиран в областта на здравеопазването. Това разбира се не е възможно за цялото население в еднаква степен, но позволява при провеждане на правилна, добре ориентирана политика от страна на държавата и съответните институции да се повиши значително здравната култура на българина, особено що се касае до проблемите на общественото здраве, свързани с контрола на масовите обществено значими незаразни и заразни болести, необходимостта от стриктно спазване на националния имунизационен календар, с борбата с вредните навици и др. В този смисъл всеки трябва да бъде със съзнанието, че опазването на собственото здравето не е само личен, а е и обществен проблем.
Коментар на академик д-р Богдан Петрунов
Председател на Отделение за
медицински науки при БАН
