Коментар на доц.Калин Лисички

1508

Здравната култура е съвкупност от знания, нагласи, отношения, убеждения и поведение във връзка с възстановяване, опазване и укрепване на личното и общественото здраве.

Какви са нагласите на българите, на майките и бащите, на бабите и дядовците, които активно се включват в отглеждането на децата? Нямам данни от социологически проучвания, затова ще споделя само  опит от своята практика.

Раждането на дете в семейството е радост не само за мама и татко, но и за всички роднини и приятели. Най-близките, това обикновено са бабите, се включват и като първи помощници в отглеждането на детето. Независимо, че се провеждат училища за бременни, за родители, че в различните форуми в интернет има многообразна информация, стресът и притеснението при поява, особено на първо дете, е толкова голям, че думата на най-близките е от голямо значение. Тук важи правилото-„това, което е било добро за сина ми/дъщеря ми е добро и за внучето ми”.  Това води до консерватизъм в отглеждането на детето.

Грешките, които най-често се допускат са свързани с температурата в стаята, където се отглежда бебето-тя най-често е по-висока от необходимото, облеклото-много дрехи, шапка на главичката, вълнена пелена. Светъл лъч в обличането на кърмачето е, че вече почти няма деца, които се повиват със стегнат повой, „за да не му се изкривят крачетата”, което водеше до тежки увреждания на тазобедрените стави.

Следващ проблем е храненето на детето. Много често се чуват фразите „не му стига кърмата” или „кърмата ми е рядка и не го засища”. Пропуска се фактът, че при кърмата има различни етапи:коластра, преходно мляко и същинска кърма. На практика, точно когато се появи същинската кърма, майката решава, че тя не е пълноценна храна за детето. Започват да дават добавка от адаптирани млека. Ако има съмнение, че количеството не е достатъчно, най-лесно е да се направи пробно кърмене, т.е. детето да бъде премерено преди и след кърменето (това предполага наличие на бебешко кантарче вкъщи, защото измерването в лекарския кабинет е стрес за майката и не винаги е точно). Друга възможност е да се измери колко е наддало детето за една седмица. Не трябва да се забравя, че майчината кърма е най-добрата храна и най-добрата течност за бебето.

Имунизации. В последните 10 години страхът от имунизации и отказът на родителите, децата им да бъдат имунизирани се превърна в мода. Тя се подхранва и от някои лекари. Действително се наблюдават постваксинални усложнения, но преценката на отношението полза/риск говори, че имунизациите са необходими. Те се провеждат за заболявания, които са тежки, някои животозастрашаващи, и за които няма ефективно лечение. Не трябва да забравяме, че макар и в рамките на шегата, три са постиженията на медицината с огромно влияние върху детската смъртност-имунизациите, антибиотиците и миенето на ръцете.

Болното дете. При заболяване на детето, понякога ниската здравна култура, недоверието в лекаря и възможностите на съвременната медицина, желанието на всяка цена да се избегне антибиотичната терапия, предоверяването на алтернативни методи на лечение, води до шокиращи примери. Тук също ще опиша случаи от клиничната практика.

Момиче на 4 год. възраст с диагностицирана пневмония. Вместо адекватно антибиотично лечение се започва ароматерапия. Какво следва? Тежка дихателна недостатъчност, коматозно състояние в продължение на 4 дни и лечение с два антибиотика за 15 дни, вместо един за 7-10 дни.

Момче на 7 год. възраст, със злокачествено заболяване, за което съвременната медицина има подходящо лечение и прогнозата по правило е добра при своевременно диагностициране и правилно лечение. Родителите отказват назначената химиотерапия, свързват се с алтернативен медик и в продължение на 1 год. 6 месеца провеждат безглутенова диета. Заболяването напредва и прогнозата е влошена.

Момче на 7 год. възраст с диагностицирана гнойна ангина. Не се провежда задължителното антибиотично лечение, започва се хомеопатична терапия. Резултатът е мозъчно увреждане на базата на ревматична болест, т. нар. хорея минор. Детето ще трябва години наред да провежда антибиотична профилактика ежедневно.

Момиче на 10 год. възраст, което се разболява от скарлатина. Провежда се хомеопатично лечение. Един месец по-късно детето е с оформен придобит сърдечен порок на основата на ревматична болест. Очаква го лечение с мускулно приложение на пеницилинов препарат да края на живота му.

В заключение бих искал да отбележа, че за повишаването на здравната култура се изискват многопосочни, продължителни и непрестанни усилия от държавните институции, медиите, родителите и лекарите…..

Коментар  на  доц. Калин Лисички