Коментар на доц. Пламен Петровски

2205

Медицинските познания не са задължителен атрибут на образованието. Не е необходимо за обикновения гражданин да познава в детайли заболяванията и да знае основните методи за тяхната диагностика и лечение. Но всеки един от нас трябва да знае елементарни неща за това как да се грижи за себе си, да провежда елементарни профилактични мероприятия , да живее правилно и здравословно. За съжаление на въпроса каква е медицинската култура на българина трябва да отговорим: слаба, много слаба. Какво имам предвид?

Нашите сънародници имат медицински познания колкото да могат да дават съвети на другите-обикновено неправилни и силно преувеличени. Съвети от сорта: мери си кръвното и когато е високо вземай хапче за смъкване! Това хапче е помогнало на леля ми, ще помогне и на теб. Не яж хляб за да отслабнеш. Не пий кафе ако имаш кръвно. Не се движи , ако си прекарал инфаркт или инсулт. Под диета разбирай да не ядеш тлъсто месо и сладко: са истински бисери и битовизми. Те непрекъснато и с апломб се повтарят в махленските разговори за здравето. Българинът по традиция разбира от политика, футбол и медицина. Когато, обаче, пациентът дойде при доктора (по правило, когато вече има симптоми) се оказва, че е чакал доста дълго и се е водил от съветите на „компетентните“ приятели, колеги или съседи.

За профилактиката

Първичната и вторична профилактика в нашата страна са на ниво от началото на миналия век. Само 15% от възрастното население е обхванато от годишни профилактични прегледи. Това задължение на общо практикуващите лекари е силно занемарено. Не се провеждат скрининги за хипертония, диабет и дислипидемия. Не се проверява бъбречната, чернодробната и тиреоидната функция. От друга страна нашият сънародник масово чете съмнителни вестници и списания и е дълбоко убеден, че лекарствата са химия, предназначена да го трови, а рецептите на Мермерски са истинската медицина.

“ По-интелигентните“ се информират от Google и запомнят наизуст възможните странични ефекти на лекарството, изписано му от лекаря, за да започнат да се оплакват от тях още на втората приета таблетка. Причина за тази „ученост“ на пациентите е дълбоко вкорененото недоверие към българския лекар. Недоверие , вменявано от дефектите на здравната система, отношението на държавата и политиците към медицината въобще. Поради тези и много други причини пациентите се явяват при лекаря, когато заболяването им е вече в напреднал стадий и лечението е трудно, а понякога невъзможно.

За хранителния режим на българина

Нашите сънародници по правило се хранят неправилно- както в количествено, така и в качествено отношение. Средностатистическият българин не закусва, хапва нещо на крак за обяд и предприема обилна и късна вечеря, обикновено обилно гарнирана с алкохол, след което сяда пред телевизора и похапвайки чипсове или ядки заспива. Този режим е обичаен, води до затлъстяване и неблагоприятни ефекти върху обмяната , артериалното налягане и кръвообръщението. Когато такъв режим е съчетан със стресово ежедневие, въздействието върху здравето, особено при мъжете, понякога е пагубно. Традиционното трудолюбие на българина, неговата сръчност и находчивост се оказват митове от народното творчество. Не се консумират достатъчно плодове и зеленчуци, консумират се консервирани храни, съдържащи много сол и консерванти.

Много хора се хранят само веднъж дневно. Това е най-добрият начин да се добие наднормено тегло. Трябва да се има предвид , че едни и същи калории приети на няколко приема се преработват по много по добър начин при многократен, отколкото при еднократен прием. Петкратното хранене е най-физиологично. То не позволява на метаболизма да се забавя и да работи дефектно. Прекаляването с алкохол е голям дефект в храненето на българина. Късната вечеря и заспиването с пълен стомах е много вреден навик. Тютюнопушенето допълнително влошава здравния профил на средно-статистическия  българин.

За двигателния режим на българина

Возенето в автомобил е признак за благосъстояние на българина. Той даже ходи с автомобил за дребни покупки до близкия супермаркет. Над 80% от възрастното население води заседнал начин на живот. Особено опасно е нарастващото обездвижване на млади хора, свързано с информационните технологии. Прекарването на много часове пред компютъра доведе до значително подмладяване на социално-значимите заболявания  в световен мащаб и в нашата страна. Необходимо е да се знае, че необходимият минимум за двигателна активност е 5 часа седмично (разходки, планински туризъм, велосипед, плуване, лек джогинг), всеки два часа пред компютъра трябва да се редуват с 5 минути гимнастика за гръбначен стълб, раменен пояс, стречинг, клякания. Дори тежко болните хора със сърдечна недостатъчност се съветват да имат поне един час дневно лека двигателна активност.

За режима на приемане на лекарства

Лекарствените режими са голямо предизвикателство към медицинската култура на българина. Много пациенти по принцип имат негативно отношение към медикаментите, не се придържат към предписаните лекарствени режими и самоволно прекратяват лечението.  Те не ги възприемат като част от първичната и вторична профилактика на значимите заболявания. „Цял живот ли ще приемам тази химия“ е един обичаен въпрос в нашите амбулаторни звена. На това отношение се дължи например фактът, че само 15% от хипертониците са на пълен медикаментозен контрол. Показателите за висока сърдечно-съдова и мозъчно-съдова заболеваемост и смъртност (най-високите в Европа) са достатъчно красноречиво отражение на здравната култура на българина.

Това са само част от аспектите на проблема. Тук могат да се споменат отношението към ваксините, към зъбното здраве, към природната среда, към вредностите във въздуха и водата. Въпросите, свързани с медицинската култура на българина са глобални. Те засягат сферите на образованието, възпитанието на подрастващите и изискват широк, всеобхватен дебат в цялото общество. Дано доживеем времената, в които този дебат ще започне да дава резултати.

Коментар  на  доц. Пламен  Петровски  –  кардиолог