Коментар на д-р Веселин Маринов

1324

Авторитетът на лекаря в частност, здравната система, адекватната здравна информация са основните причини за по-скоро безотговорното поведение на някои пациенти. Трудно мога да обобщя какви грешки прави българският пациент. Основните причини за лошото здравно състояние на българина е лошата здравна култура. Българският пациент пуши много, пие много, яде много, няма отношение към спорта и няма навик да посещава лекаря когато се чувства здрав. Профилактиката е ключът към превенцията на много заболявания. Това е основната грешка. Много често нашите пациенти не спазват дадени указания от лекаря след определено лечение. Съвсем наскоро оперирах болна с рак на дебелото черво, която по същата причина бях оперирал 5 години по-рано. За този период не е идвала на контролни прегледи и не е била профилактирана.

Самолечението е изключително вреден феномен! Не съм бил свидетел на ползи от това. Зад сравнително “безобидни” оплаквания може да се крие сериозен проблем.  При наличие на оплаквания трябва да бъде потърсена помощ от специалист. В България има много лесен достъп да различни медикаменти и съвсем обичайна практика е безконтролно да бъдат продавани. До голяма степен зад това стоят и комерсиални интереси. Най-разпространеният пример е да бъдат приемани антибиотици без предписание за лечение на настинки и грипни състояния. Благодарение на това съвсем скоро ще има бактериални щамове, които ще придобият резистентност към повечето антибиотици и когато потрябва няма да има с какво да ги лекуваме. Мога да спомена и пример на пациент с болки в гърба, който в продължение на повече от месец се самолекува с болкоуспокояващи, а в последствие се оказа, че страда от рак на панкреаса.

Лечението от интернет съвсем не се различава от самолечението. Ако говорим обаче за медицинска информация, получена по интернет, понякога тя може да бъде полезна. Има пациенти, които следствие на доста информация  от мрежата по време на преглед задават адекватни въпроси и обясненията за естеството на заболяването и предстоящото лечение са по-лесни. Често болните могат да получат полезни съвети и отзиви за избор на даден медицински специалист.

В България има изключително лесен достъп до специализирана здравна помощ. На практика всеки пациент може да получи достъп до всеки желан специалист. Например, ако един болен бъде диагностициран с рак на дебелото черво, още същия ден може да бъде прегледан и насрочен за операция от предпочитан специалист. Това не е възможно да се случи в Западна Европа или Северна Америка без съответно ниво на застраховане или допълнителни осигуровки. Моето  мнение е, че това е сравнително добра практика и създава конкурентна среда на здравните услуги. Проблем е обаче, че липсват регулации за необходимия брой лекари от предпочитани специалности, за сметка на други.

Като специалист хирург ми е трудно да давам оценка за нивото на подготовка на личните лекари. Някои от тях са изключително добри диагностици и терапевти, докато при други се наблюдава известен дефицит. Тенденцията да бъдат вменявани редица несвойствени задължения на личните лекари до голяма степен ги прави диспечери към тесните специалисти. Напоследък личните лекари не диагностцират и лекуват, а просто издават направления и попълват лекарствени книжки.

Основният ми съвет към пациентите е да посещават лекаря когато се чувстват здрави. Задължително е поне веднъж годишно да се правят профилактични прегледи и изследвания. Да не се прекалява с цигари, алкохол и храна и да има двигателна култура. По отношение на диетите трябва да знаят, че въглехидратите (сладкото) са по-вредни от мазнините и че всичко с което се прекалява в даден момент може да се окаже вредно.

Наблюдава се изключително позитивна тенденция. Младите и образовани хора имат виждане и разбиране за здравословен начин на живот, спортуват и се интересуват от полезните практики.

Естествено ролята на лекарите и медиите е да промотират профилактиката и превенцията на заболяванията.

Коментар  на  д-р Веселин  Маринов