проф. д-р Христо Цеков
Специалност: неврохирургия
Клиника: Аджибадем Сити Клиник, болница Токуда
ПО „ЗАКОНИТЕ“ НА БЛАТОТО
Връзката между лекаря – лечител и пациента е свещенодействие базиращо се на открити и честни взаимоотношения, включващи материална незаинтересованост, точна информация и професионализъм. Тази връзка, формулирана още от Хипократ, между материално осигурения лекар и вярващия му пациент гарантираше здравната система през вековете.
Но в родната ни страна битува неписаният закон, че административната власт, придобита по един или друг начин, те прави по-умен и склонен към велики дела. С определянето на лекарите като „еднолични търговци”, а болниците като „търговски дружества”, собственост на политици , новоизлюпени олигарси и регионални владели, тази връзка постепенно се стопи и тенденцията е да остане в романтичното минало.
Лекарите от моeто поколение, както и лекарите, от които съм се учил, работеха безотказно , денонощно, обучаваха се взаимно, според тогавашните условия и израстваха като незаменими специалисти. Целият този процес протичаше спонтанно, без напрежение, но с много труд. Спомням си проф. Карло Енев, който единствен не отказа операция на умиращия ми баща, оперира го успешно, като при преходни усложнения по свое желание, на свои разноски и то без нашето семейство да подозира какво става, си прекъсва почивката във Варна овладява ситуацията и със следващия самолет се връща при семейството си на морския бряг. Баща ни живя пълноценно дълги години след тази операция. Години по – късно след тази интервенция, при една драматична нощна операция в родния ми град, професорът бе извикан като консултант и призори, след успешния край на операцията, ме попита: «Колега, кой дявол Ви накара да станете хирург» . А когато разбра, че той е причината за това, станахме истински приятели.
Сега медицината е на несравнимо по- висок етап като организация и наука. Съвременните образни изследвания замениха класическите диагностика и методи на работа, което намали значително директния контакт между пациента и лекаря, което поражда съмненията за недооценка и липса на внимание. Тази тенденция е повсеместна, необратима и решението е да се търси второ мнение. Освен това, половинчатото финансиране на здравеопазването отвори вратите на нови технологии и методи на лечение, изпитани или в процес на изпитание, които навлязоха в практиката и които пациентът е длъжен да заплати, но без шанса да получи точно това, което очаква, а в съзнанието му е закотвена идеята за безплатно и общодостъпно здравеопазване. А къде са парите на този болен българин, който е работил десетки години и е мислел, че е осигурен. Парите реално ги е имало и се заделят, но потъват от години в блатото на корумпираната здравна система, която вече е годна само да гълта и да се самопроизвежда самоцелно.
Корупция в здравеопазването е имало и има не само у нас. Не ние сме открили топлата вода. Но у нас тя е на всички нива и единственият губещ е бедният българин. На ниските нива тя е незаконен , но сравнително справедлив, начин за компенсирането на недоплащането в системата. Тъй като новозавършилият лекар или лекарят «на село» е със заплата, която не може да осигури издръжката на семейство. Не може да специализира. Не може да отиде на конгрес. Не е в състояние да си осигури достъп до необходимата му информация. А техни величества пациент и общество изискват той да е на ниво. Да е професионалист в своята област. Да е безгрешен, да им е на разположение денонощно. Възможно ли е това – разбира се, че не и това съсловие е на изчезване. Новозавършилите се насочват към «Терминал 2», другите се пренасочват в други области. А тези, които остават се издържат от чужди фирми, чиито лекарства и консумативи те изписват.
На друго ниво е корупцията в управленческите структури в здравеопазването . Именно тази корупция създава изкуствено наличното недофинансиране. Тя насочва в неефективна посока наличните парични средства. Тя променя преценката за приоритетите в здравеопазването. Бизнесът, с неговата оцветка към тъмно сиво се включи в здравеопазването. Възникнаха десетки и постоянно възникват нови частни здравни заведения – защо ? след като здравеопазването е в колапс. Защо не е построена нито една държавна болница, а се строят частни ? Значи частната болница е печеливша, а държавната губеща. Парадокс или добре разработена схема източваща държавата ? А дори и ръководителите на държавата се изненадват къде отиват тези пари. На всички е ясно, че на практика те не отиват никъде. Просто преминават от левия към десния джоб на един и същи панталон.
Защо чужденците имат интерес да работят и инвестират само в кардиологични и ортопедични заведения, а не в заведения от които населението има нужда? Значи има нещо гнило в разпределението на държавните субсидии към тези отрасли, значи т.н. «пътеки» в тези специалности се финансират добре за сметка на други « пътеки», които си остават недофинансирани, а това насочва и интереса на лекарите към тези специалности. Интересно е и това, че предлаганите консумативи и импланти в тези области се реимбулсират от НЗОК в по-голям обем.
За наличното население и територия има достатъчно и предостатъчно пари в бюджета но те се изсмукват като се предлагат медикаменти, консумативи, импланти, на които само посветени знаят реалната им стойност. Строят се частни болници в самите сгради и дворове на държавните болници и то с благословията на хора, които са в парламента и правителствените структури. Тези хора си строят частни болници и регулират финансовия поток към тях, източвайки държавните болници. Но в управителния съвет на всички тези държавни болници има вградени представители на министерството, т.е. държавата участва и формално контролира. Но на практика държавата създава условия, при които се оневинява управлението, ако болницата фалира. Създава се изкуствена ситуация, при която всички са грешни и затова няма виновни.
Имаме болници, които са в десетки пъти повече от необходимото за да се обслужи това население, а то, населението става все по малко, а болниците все повече. Кого лекуват и за какво?….
Миналата година мой близък попадна по спешност в реанимацията на една от крайморските ни болници, тъй като изпадна в безпомощно състояние. Информацията, която получихме от здравното заведение е, че се касае за масивен мозъчен кръвоизлив и положението е безнадеждно . По наше настояване пациентът бе транспортиран в столична болница, където след няколко часа лечение бе изписан здрав. Проблемът му бил в черния дроб, а не в главата!..
Показателен е случаят с болницата в родния ми град. В продължение на години огромната държавна болница се тласкаше към фалит, със знанието на общинските власти, министерството и правителството. Всички знаеха, че в тази болница са се вкопчили три частни болници , които поемат нейните печеливши дейности. В управлението на държавната и частните болници участват едни и същи хора. Едни и същи са лекарите , които работят във всички тези болници. Но проблемите, които стоят пред тези болници са различни. Частните са печеливши, а изненадващо защо държавната е губеща. Въпреки че постоянно в борда на директорите има представител на правителството, респ. министерството.
И какво се получава: строят се нови болници в области, които нямат нужда от тях. Остават региони без здравна помощ /в северозападната част на страната пациентите ако са късметлии си имат личен доктор, но пък често нямат пари за транспорт за да стигнат до него/. Държавните болници се управляват така , че да са губещи. Частните болници печелят и стават финансово все по-мощни. Лекарите се обучават и издържат от чужди фирми, пласирайки техните продукти. Жизнено необходими специалности са на изчезване поради недофинансиране. Лекарите и сестрите получават заплати, които им гарантират бедност и унижение. А някои правят здравна реформа и коват закони, чиято цел е да утежняват проблемите и потъването в блатото става все по – реално.
Всичко това е ясно, финансовите потоци са ясни, къде потъват парите е ясно. Не ми става ясно, защо това не е ясно на хората, които са длъжни да им е ясно.
Коментар на проф.Христо Цеков
