Коментар на проф. д-р Христо Цеков

939

проф. д-р Христо Цеков

Специалност: неврохирургия

Клиника: Аджибадем Сити Клиник, болница Токуда

 

ПО „ЗАКОНИТЕ“   НА БЛАТОТО

Връзката между лекаря – лечител  и  пациента е свещенодействие  базиращо се  на   открити и честни  взаимоотношения,  включващи  материална незаинтересованост,  точна информация и професионализъм.  Тази връзка, формулирана още от Хипократ,  между материално осигурения лекар и  вярващия му  пациент  гарантираше  здравната система  през вековете.

Но в родната ни страна  битува неписаният закон, че  административната  власт, придобита по един или друг начин, те прави  по-умен и склонен към велики дела.   С  определянето  на лекарите като  „еднолични    търговци”, а болниците като  „търговски дружества”, собственост на политици ,  новоизлюпени  олигарси    и регионални  владели,  тази връзка постепенно се стопи   и  тенденцията  е да остане в романтичното минало.

Лекарите от моeто поколение, както и лекарите,  от които съм се учил,  работеха безотказно , денонощно,  обучаваха се взаимно,  според тогавашните условия   и израстваха като  незаменими специалисти.  Целият този  процес   протичаше  спонтанно, без напрежение, но с много труд.     Спомням си проф. Карло Енев, който  единствен не отказа операция на умиращия  ми баща,  оперира го успешно,  като при преходни  усложнения  по свое желание, на свои разноски  и то без  нашето семейство да подозира какво става,  си прекъсва почивката във Варна  овладява ситуацията и със следващия самолет се връща  при семейството си на морския бряг.  Баща ни живя пълноценно  дълги години след тази операция.   Години по – късно  след  тази интервенция, при една драматична нощна   операция  в родния ми град,   професорът бе извикан като консултант и призори,  след  успешния край на операцията,  ме попита:  «Колега, кой дявол Ви накара да станете  хирург» .  А  когато  разбра,   че той   е причината   за това,   станахме  истински приятели.

Сега медицината е на несравнимо по- висок етап  като  организация и наука. Съвременните образни изследвания  замениха  класическите   диагностика    и   методи на работа, което  намали значително  директния    контакт  между пациента и лекаря, което поражда   съмненията за недооценка  и липса на внимание. Тази тенденция  е  повсеместна, необратима и  решението е да се търси второ  мнение.  Освен това, половинчатото финансиране на здравеопазването  отвори вратите на  нови технологии  и методи на лечение, изпитани или в процес на изпитание, които навлязоха  в практиката и които пациентът  е длъжен да заплати, но без шанса да получи   точно това, което очаква, а  в съзнанието му е закотвена  идеята за безплатно и общодостъпно  здравеопазване.  А къде  са парите на този болен българин, който е  работил десетки години и  е мислел, че  е осигурен.  Парите реално  ги е имало  и се  заделят,  но  потъват от години  в блатото на корумпираната  здравна система, която   вече е годна само да гълта и да се самопроизвежда  самоцелно.

Корупция  в здравеопазването е имало  и има  не само у нас, не ние сме открили топлата вода, но у нас  тя е на всички нива и единственият  губещ е бедният  българин.   На ниските нива  тя е  незаконен , но сравнително справедлив,   начин за компенсирането  на недоплащането в системата ,  тъй като  новозавършилият лекар или лекарят «на  село» е със заплата, която не може да осигури издръжката на семейство, не може да специализира, не може да  отиде на конгрес, не е в състояние да  си осигури достъп до  необходимата му информация, а  техни  величества  пациент  и общество   изискват той да е на ниво, да е професионалист  в своята област, да е безгрешен,  да им е на разположение  денонощно.  Възможно ли е това – разбира се ,че не  и  това съсловие  е  на изчезване:  новозавършилите   се насочват към «Терминал 2», другите   се  пренасочват в други области, а тези които остават се издържат от чужди фирми, чиито лекарства и консумативи  те   изписват.

На друго ниво е корупцията  в управленческите  структури  в здравеопазването .  Именно   тази корупция  създава   изкуствено   наличното недофинансиране,  тя насочва в неефективна посока  наличните парични  средства,  тя променя  преценката  за приоритетите в  здравеопазването.  Бизнесът,  с неговата  оцветка  към тъмно сиво  се включи   в здравеопазването.  Възникнаха десетки  и постоянно  възникват нови частни  здравни заведения  – защо ? след като  здравеопазването   е в колапс.   Защо не е построена нито  една държавна болница,  а се строят частни ?  Значи частната болница  е печеливша,  а държавната   губеща.  Парадокс или добре разработена схема  източваща държавата ?  А дори и ръководителите на държавата  се изненадват  къде отиват тези пари  – на всички е ясно,  че  на практика те не отиват   никъде, просто премиват от левия към десния джоб на един и същи панталон.

Защо чужденците имат интерес да работят и инвестират само в  кардиологични и ортопедични заведения, а не в заведения от които населението има нужда?  Значи има нещо гнило в разпределението на държавните субсидии  към тези отрасли,  значи т.н. «пътеки» в тези специалности     се  финансират  добре  за сметка   на   други « пътеки», които си остават недофинансирани, а това насочва и интереса на лекарите към тези специалности. Интересно е и това, че предлаганите  консумативи и импланти  в тези  области се  реимбулсират  от НЗОК в по-голям обем.

За  наличното население  и територия  има достатъчно и  предостатъчно пари в бюджета   но  те се изсмукват  като  се  предлагат  медикаменти,  консумативи, импланти, на които  само посветени знаят  реалната им стойност.  Строят се  частни  болници в самите  сгради и дворове на  държавните болници и то с благословията  на  хора,   които   са  в парламента и   правителствените структури. Тези хора  си  строят  частни болници  и регулират финансовия поток към тях, източвайки  държавните болници.  Но в  управителния съвет на всички тези държавни болници   има вградени представители на министерството, т.е. държавата   участва  и формално контролира. Но на практика  държавата   създава  условия,  при  които  се  оневинява  управлението,  ако болницата фалира.  Създава се изкуствена ситуация, при която  всички   са грешни и затова няма виновни.

Имаме болници, които са в десетки пъти повече от необходимото за да се обслужи това население, а то, населението  става все по малко, а болниците все повече. Кого лекуват и  за какво?….

Миналата година мой близък попадна по спешност  в реанимацията на една от крайморските ни болници, тъй като изпадна в безпомощно състояние. Информацията,  която  получихме от здравното заведение   е,   че се касае за масивен мозъчен кръвоизлив и положението е безнадеждно .  По наше настояване  пациентът бе  транспортиран в столична болница, където   след няколко часа  лечение бе изписан здрав. Проблемът му бил в черния дроб, а не в главата!..

Показателен е случаят  с болницата в родния ми град.  В продължение на години  огромната държавна  болница се тласкаше към фалит, със знанието  на  общинските власти,  министерството   и  правителството.  Всички знаеха, че  в  тази болница   са се вкопчили   три частни  болници , които  поемат   нейните печеливши   дейности.  В управлението на държавната  и частните болници  участват едни и същи хора,  едни и същи  са    лекарите , които работят  във всички тези болници ,  но проблемите,   които  стоят пред тези болници   са различни.   Частните  са печеливши, а  изненадващо защо  държавната е губеща, въпреки, че постоянно в борда на директорите има представител на  правителството, респ. министерството.

И какво се получава:  строят се нови болници в области, които нямат нужда от тях,  остават региони  без  здравна помощ /в северозападната част на страната пациентите ако  са късметлии  си имат личен доктор, но пък често  нямат пари за транспорт за да стигнат до него/,  държавните болници се управляват така , че да са   губещи, частните болници  печелят и стават финансово все по-мощни,  лекарите се обучават  и издържат  от чужди  фирми,  пласирайки техните продукти, жизнено необходими специалности   са  на изчезване поради недофинансиране, лекарите и сестрите  получават  заплати, които им гарантират бедност и унижение , а някои  правят  здравна реформа  и  коват закони, чиято  цел е да    утежняват проблемите    и   потъването в блатото  става все по – реално.

Всичко това   е ясно, финансовите потоци  са  ясни, къде  потъват  парите  е ясно. Не  ми става ясно, защо  това  не е ясно на хората, които са длъжни да им е ясно.

Коментар  на  проф.Христо Цеков