Разговаряме с проф. Панайот Куртев на тема: Лекарската професия е призвание.
Проф.Панайот Куртев дмн, началник клиника по обща и коремна хирургия при Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология
УСБАЛО – София
Проф.Куртев, как един лекар печели доверието на пациентите?
Основен фактор във взаимоотношенията между лекар и пациент е доверието между тях. За лекаря от изключително значение за правилното лечение на пациента е да се създаде хармония в тези отношения. Това особено силно важи за семейните лекари, много повече отколкото при патолозите или рентгенолозите.
Лекарят и пациентът обсъждат и оценяват развитието на заболяването, начина на лечението, качеството на живот. Това определя както споменах и хармонията в техните отношения. Тази здрава връзка води и до реална и качествена информация от страна на болния, относно неговото заболяване, както и отношението на семейството към заболяването му. Това важи изключително много при тежки хронични заболявания като напр. онкологичните. Когато такава връзка липсва се стига до недоверие в поставената диагноза, последващото лечение и т.н.
На какво се дължи кризата в отношенията между лекар и пациент?
Бързите и чести промени в здравната система у нас водят до недоверие на пациентите в здравеопазването, а от тук и в лекарите. В закона за здравето има над десет страници поправки и допълнения, като някои от тях си противоречат. Т.е. цялата здравна система е нестабилна, което от своя страна поражда нестабилност и в отношенията между лекар и пациент. За съжаление българското здравеопазване няма визия за дългосрочно развитие. Всичко се прави ден за ден!
За жалост в здравеопазването се говори за пазар на здравето, здравето е стока, между лекарите има нездрава конкуренция. Броят на лекуваните пациенти определя броя на пътеките, а от тук и финансирането!.. Качество не фигурира.
До какво доведе прекалената комерсиализация на здравеопазването?
„ Здравеопазването е защита и опазване здравето на човека с цел неговото възстановяване, подобряване или поддържане на неговото нормално здраве и работоспособно състояние. Здравеопазване ще рече лечението и грижливото отнасяне към пациента, неговите заболявания, чрез услуги като медицина, зъботехника, фармацевтика, клинично-лабораторни науки (инвитро диагностика), сестринско дело и други услуги в областта на здравеопазването. Здравеопазването включва всички артикули и услуги, направени така, че да допринасят за повишаването на степента на здравето, включително „превантивни, лечителни и палиативни интервеници, независимо дали по отношение на отделни индивиди или населения“ .
Това е един прекрасен текст, който няма покритие с реалната действителност. Аз не виждам тука да се говори за пазар на здравето. Считам,че здравето като стока на пазара е изключително изкривена формулировка, която води от само себе си до тежки последици, които рефлектират върху пациентите. На този етап хората,които определят насоките за развитие на здравната система у нас разбират здравеопазването като система за финансиране на държавата. На базата пари-здраве-пари прим се определят и взаимоотношенията между лекар и пациент.
Проф.Куртев, искам да обърнем внимание на един много съществен момент – подготовката, квалификацията, развитието на лекарите. Вашето мнение?
В България все още има много добре подготвени и съвестно практикуващи лекари и преподаватели. Мисля, че качеството на подготовка в нашата страна е много добро. Самият факт, че много от нашите лекари успешно се представят и се търсят в чужбина потвърждава моето мнение.
Има ли доверие между лекар и пациент?
През изминалите 20-30 години доверието между лекар и пациент има все по-голяма тенденция да намалява.
Структурата на доверието на пациента е сложна и многофакторна. Тази сложност произтича и от различните теоретични виждания и определения за доверието в лекаря. Напр. едни считат, че доверието е съвкупност от вярвания и очаквания за поведението на лекаря в определена посока. Други, че доверието е успокоение, преосигуряване, чувство за сигурност, упование на лекаря и неговото намерение.
Друг фактор, много съществен, което определя и трудността в определението за доверие е разликата между социалното доверие и интерперсоналното. Първото е доверие в колективните институции, повлияно преди всичко от медиите и общото социално доверие в определени институции. Второто е изградено на базата на очаквания от личност, на която може да се има доверие, сигурност в неговото поведение, доказала се с времето.
Най-честите характеристики на лекарското поведение, на които пациентите разчитат са компетентност, съчувствие, тайна, доверие, надежност , сигурност и комуникативност.
Много от тези качества са вродени и трудно могат да се научат. Ето защо лекарската професия е призвание! За съжаление вследствие на анемичните така наречени „ реформи” това призвание се сведе до търговия със здравето на болните , до опорочавана на тази прекрасна професия и до почти пълна липса на доверие от страна на пациентите!…….
Разговора води: Емил Рафаилов
