Mакулна дeгенерация

24

 

д-р Златка Ямболиева, офталмолог: „Целта на прилаганите съвременни терапевтични подходи е да забави прогресията и да се редуцира честотата на рецидивите“.

 

Какво заболяване е дегенерацията на макулата, свързана с възрастта?

Възрастово свързаната макулна дегенерация ( ВСМД ) е заболяване, което поразява централната ретина – макула лутеа или т.нар. жълто петно, в което на площ от 5 мм са концентрирани нервните елементи, отговорни за разпознаването  на формата, детайлите, цветовете на предметите. Това е най-честата причина за неболезнена загуба на централно зрение след 50-годишна възраст. Около 75-г. възраст заболяването засяга един на всеки трети, а във възрастта след 85г. при всеки втори пациент има ангажиране на едното или едновременно и на двете очи.

Какви са нарушенията в зрението?

Неясно централно зрение както за близо така и за далече, деформиране на наблюдаваните обекти, кривене на правите линии, липсващи зони до внезапна рязка загуба на зрение.

Какво е отличителното при двата типа макулна дегенерация – „суха“ и „влажна“?

Сухата форма се среща в около 80% от случаите. В началния й стадий се забелязва общо изтъняване на макулата, последвано от отлагане на отпадни продукти под формата на струпвания ( друзи ), в крайния стадии се стига до генерализирана атрофия на макулната област. Прогресията отнема 5-10 и повече години.

В останалите 20% се касае за влажна ф-ма на ВСМД. При нея прорастват патологични съдове -. нови съдове с непълноценни стени от средната обвивка на окото ( хориоидеята ) към невросензорната тъкан ( ретината ). В началните стадии това води до излив на течност, която разслоява централната ретина – получава се макулен оток, по-късно се образува конгломерат от непълноценни съдове, които изкървяват внезапно, с последващо рязко влошаване на зрението. В 1 от 10 случая на ВСМД се касае за влажна форма, при която влошаването на централното зрение е внезапно и драматично. Често се редуват епизоди на оток и такива с нови кръвоизливи в макулата.

В 6 от 10 случаи на тежка ВСМД се касае за влажна форма.

Крайният стадий на ВСМД е оформянето на централен цикатрикс.

От какво се оплакват пациентите?

Отначало виждат неясно, нуждаят се от по-силна светлина при близка работа, цветовете не са достатъчно ярки, наблюдаваните обекти са с липсващи участъци, разкривени са в определени зони. Това затруднява изключително много четенето, невъзможна става работата, изискваща, взиране в детайли, шофирането. За да разпознаят лицата на близките си пациентите с тежка ВСМД се налага да променят позицията на главата – така ползват онези островчета, които все още имат запазена функция. При двустранно тежко засягане наблюдаваните обекти се виждат на различно място от реалната им позиция в пространството, пациентите съобщават за появата на разноцветни светлини, подобни на тези, наблюдавани  при калейдоскопа, описвани още като зрителни халюцинации.

Генетичната диспозиция е основен рисков фактор за развитието на това заболяване. Обяснението?

В 90% от случаите се касае за генетична предиспозиция. Тютюнопушенето като отделен рисков фактор допринася за 4-кратно увеличаване на вероятността от развитие на ВСМД, а съчетано с генетична обремененост –  нараства 20 пъти.

Не се налага провеждане на генетични тестове, за да се определи терапевтичното поведение при съответната форма на ВСМД.

От какво се определя успехът на лечението?

От вида на макулната дегенерация и тежестта на засягането към момента на диагностицирането.

От личната ангажираност на пациентите. Важно е да се самонаблюдават и при регистриране на зрителни смушения да  проверяват зрението на всяко око поотделно, вкл. посредством теста на Амслер. Своевременно да търсят специализирана офталмологична помощ. Самолечението и експериментирането с поливитаминни комплекси не е безобидно.

От страна на офталмолозите – да разясняват и останалите рискови фактори за развитие на ВСМД – неправилно хранене, затлъстяване, пряко излагане на слънчева светлина, тютюнопушене, високо кръвно налягане, светли ириси. Да акцентират върху риска от отлагане старта на адекватно лечение – перорално, интравитреално, лазерно или макулена хирургия. Да осъществяват ФА, ОСТ и ОСТА ( високоспециализирани изследвания, които помагат за отдиференцирането на отделните форми на ВСМД, както и за верифициране на резултата от провежданото лечение ). При 30 до 90% от случаите с влажна ф-ма е възможно да се постигне трайно подобряване на централната зрителна функция на фона на съответната терапия.

Целта на прилаганите съвременни терапевтични подходи е да забави прогресията и да се редуцира честотата на рецидивите.

Разговора води: Емил Рафаилов