Медицинската култура на българина

47

Проф. Димитър Младенов завършва Медицинска Академия,София през1979г. В клиниката по урология работи от 1982 г. Последователно защитава кандидатска и докторска дисертация. Специализирал е в Дания, Япония, Германия, Австрия, Великобритания и др. През 2007 г. е избран за професор по урология и е началник на направление „Обща урология” в Клиниката по урология при УМБАЛ „Александровска”, София.

Културата като понятие има сборен характер. Тя може да бъде обща, медицинска, култура на храненето, на обноските, на говоренето, на мисленето, на четенето, на работата, на общуването и др. или т.нар. обща култура. И задължително трябва да споменем, че нейното формиране започва още през първите седем години!…….

Моето поколение, разбира се, има други разбирания за културата. Според нас тя е изключително разнопосочна и всеобхватна. Хората бяха информирани по много въпроси и от различни сфери на живота. От друга страна днес живеем в друго време на високите технологии. За съжаление различните риалити формати и предавания като че ли се излъчват целенасочено, за да покажат колко висок процент от младите хора са едностранно развити и ограничени. Уж имат високи оценки от дипломите, а не знаят елементарни неща. Уж имат висок IQ коефициент, а не могат или не искат да се ориентират  и реализират в съвременната среда.  

И стигаме до здравната култура на БЪЛГАРИНА, която не може да бъде по-различна от общата му култура. Разбира се за това има вина и медицинското съсловие у нас.

   – Той непрекъснато само се оплаква от болестите си, което често забавя адекватното лечение на заболяването му. Като че ли целият български народ е хронично болен. Може би това е начин за решаване на други проблеми, но той трябва да бъде прекратен. При нужда всеки трябва да потърси своевременно квалифицирана консултация от лекар специалист.

   – Той иска да се самообразова за заболяванията си от близки, приятели и най-вече от Интернет. Днес всеки може да попита „Чичко Google“ за всичко, включително за болести. Но това не е като да получиш информация дали има билети за кино. От друга страна в медицината две плюс две не е четири. В повечето случаи здравната информация в медиите е изкривена, непроверена, недостоверна или лошо написана. Тя може да подведе пациента в погрешна посока. Ето защо лекарят трябва да дарява своите пациенти с внимание и висока компетентност, което ще изгради взаимното доверие между тях.

   – Той предпочита да се самолекува безплатно, което е изключително грешно, а в много случаи и вредно. Много често „успява“ да загуби ценно време по врачки или набедени народни лечители вместо да направи качествена консултация с лекар. С ръка на сърцето трябва да отбележим, че медицинските специалисти в България са едни от най-квалифицираните и лесно достъпните. Докато в редица напреднали страни пациентите едва успяват да се запишат за консултация за след 5-6 месеца!….

От друга страна не трябва да забравяме, че здравето е особен вид стока. Това не е хляб или сирене. С него не може и не трябва да се търгува. Комерсиализацията в медицината превръща лекаря в рутиниер и той често забравя за професионализма си.

   – Той не винаги спазва съветите на лекарите и препоръчваната профилактика. Почти редовна практика е без наложителна необходимост българският пациент да проведе няколко повторни консултации с различни специалисти. Това може би се дължи на липсата на необходимото доверие между пациент и лекар или широко раздухваните от медиите, в много случаи без основание, на „лекарски“ грешки и измислени диагнози.

Стриктно извършваната в миналото здравна профилактика при рискови заболявания даваше възможност за ранната им диагностика. Днес тя или се пренебрегва с лека ръка или липсва създадена добра организация за нейното извършване.

Днес човешкият ресурс в здравеопазването е вече сериозен проблем. Около 80 % от младите лекари и сестри заминават за чужбина не само  по финансови причини, но и за по-добра професионална реализация. С това една бедна страна като България дотира  интелектуално напредналите страни в света. Ето защо България има нужда от започване и извършване на истинска, а не комерсиализирана здравна реформа на парче. Именно тя ще задържи и накара младите лекари да търсят професионална реализация в България.

Качественото здравеопазване изисква оптимално организирана здравна система, достатъчно финансови средства за профилактика, диагностика и лечение, съвременна медицинска апаратура, добре подготвени специалисти, тясна колаборация между частния бизнес и държавата и адекватно заплащане на медицинския труд. С други думи при липсата на един от тези компоненти здравеопазването в България е обречено на неуспех.

Автор: проф. Димитър Младенов