Метаболитен синдром – д-р Цветанка Терзиева

1089

д-р Цветанка Терзиева е началник на ендокринологично отделение – УМБАЛ „Софиямед“.
Има две специалности – по вътрешни болести и ендокринология и болести на обмяната.Има над 60 публикации, участвала е в 16 клинични проучвания. Интересите и са в областта на метаболитния синдром,захарния диабет и болести на щитовидната жлеза.

 

МЕТАБОЛИТЕН  СИНДРОМ

В  началото на 21 век развитите индустриални страни са застрашени от  епидемия, наречена от някои автори „чумата на 21 век“. Опасността идва от това ,че за това заболяване няма лекарство и няма да се изобрети такова,а битката с него зависи от желанието и волята  на всеки един от нас да промени начина си на живот.

Става дума  за т.нар. МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ/ МС/. Описан  през 1988год. от американския професор Дж. Рийвън, той е известен и като Синдром Х,Синдром на Рийвън и др. Все още в научната литература няма пълно единомислие дали се касае за  констелация  от метаболитни промени или от  единно заболяване ,тъй като тези  метаболитни нарушения , се явяват почти едновременно при един пациент. Но няма спор, че в основата на метаболитния синдром стои  един основен проблем на съвременния свят – затлъстяването. В последните десетилетия, увеличаването на телесното тегло в световен мащаб стремглаво върви нагоре.

В България  по данни от 2016 г. с наднормено тегло / БМИ- между 25 и30 / е 55 % , а със затлъстяване /БМИ над 30/- около 20% от населението. Малко по-ниски, но подобни са  усреднените данни за Европейския Съюз. Обезпокоителен е фактът, че наднорменото тегло и затлъстяването все повече се подмладяват и едновременно с това този проблем се неглижира. По данни на проучване под егидата на СЗО от 2016г в България има 225 000 деца от5 до 18 год. с наднормено тегло и около 58 000-със затлъстяване. Това означава,че 26% от нашите деца  са в риск. По този показател сме на 5то място от 32 европейски страни.

Затлъстяването и последващото развитие на метаболитен синдром  се развиват бавно и незабележимо,но прогресивно. Те са резултат от продължителен дисбаланс между приетите с храната  калории и тяхното изразходване. Особено опасно е натрупването на мастна тъкан в коремната област/ т.нар. висцерална мастна тъкан/,която функционира като нова ендокринна жлеза. Това води до значими промени в метаболизма на организма и оформяне на основните компоненти на метаболитния синдром.

Основни рискови фактори за развитието на метаболитния синдром са:

  • възраст: с увеличаване на възрастта нараства и рискът от развитие на МС, особено при жените след настъпването на менопаузата. Застрашително е непрекъснатото подмладяване на МС,поради увеличението на затлъстяването в детска възраст
  • стрес: стресът е основна характеристика на съвременния живот.Психичното натоварване води до промяна в апетита, както и до повишение на  контраинсуларните хормони и стимулиране на инсулиновата резистентност
  •  генетичен фактор: хора с близки роднини с наднормено тегло са с повишен риск от развитие на МС.Много важно е и изграждането на хранителните навици в детска възраст. В семейства, в които се консумират  нездравословни храни, децата са с повишен риск от МС
  • начин на хранене: консумирането на т. нар. нездравословни храни /съдържаши кристална захар и мазнини,тестени храни  и др/ както и ежедневния прием на алкохол е свързано с постъпване  на много излишни калории в организма и включване на механизмите  за развитието наМС
  •  редуцирана двигателна активност: проблемът отново е в дисбаланса между  приетите и изразходвани калории. Непрекъснатото придвижване с автомобил, прекарването на много часове пред телевизора и компютъра рязко снижава времето за физическа активност и увеличва риска от затлъстяване и  МС
  •  някои други заболявания асоциирани с МС:  поликистоза на яйчниците,стеатоза на черния дроб и др.

Патогенезата на МС е свързана с  висцералната мастна тъкан, която започва да функционира като нова ендокринна жлеза, както и с инсулиновата резистентност. При затлъстявяне  периферните тъкани в организма не отговарят адекватно на инсулиновата концентрация в кръвта. Това води до: 1.Нарастване на секрецията на инсулина в кръвта. 2.Намаляване на действието на инсулина в тъканите. В резултат се стимулира наддаване на тегло, процесът на затлъстяване се самоподдържа и прогресира.

Едва през 2010 год. българският институт „Метаболитен Синдром“ на базата на международни препоръки изготвя общовалидни критерии за поставяне на диагнозата Метаболитен синдром. Тези критерии са общо  пет:

  1. Затлъстяване или наднормено тегло, особено натрупване на мастна тъкан в областта на талията. Обиколка на талията при жени над 80 см и при мъже – над 94см.  говори за затлъстяване. От значение е и БМИ / тегло в кг на кв.м/. Нормалният БМИ е между 20 и 25.Наднормено тегло е при БМИ между 25 и 30, а затлъстяване се приема при БМИ над 30.

2.Увеличени нива на триглицеридите

  1. Намаление на ХД- холестерол/ т.нар. добър холестерол/

4. Артериална хипертония над 130/80

  1. Инсулинова резистентност/ ХОМА индекс над 2.5/ или изявен захарен диабет

Наличието поне на 3 от тези 5 критерия са основание за поставяне на диагнозата Метаболитен синдром.

Клиничните прояви на МС са неспецифични, обикновено те се изявяват след появата на усложненията. Усложненията на МС са значими и се дължат на акцелериралата атеросклероза до която той води. Тези усложнения влошават значимо качеството на живот и съкращават неговата продължителност. МС е  рисков фактор и причина за следните усложнения:

– сърдечно съдови заболявяния: исхемична болест на сърцето, ритъмни нарушения, миокарден инфаркт, сърдечна недостатъчност.

– мозъчно-съдова болест: ранно намаляване на когнитивните способности до различни степени на деменция, инсулти.

– захарен диабет с ранни сърдечно-съдови, мозъчни и бъбречни усложнения.

– стеатохепатит,повишен риск от поява на рак

Лечението на Метаболитния синдром, освен специфичните медикаменти за лечение на арт. хипертония, сърдечно-съдовите усложнения и диабета, налага агресивна промяна в начина на живот.Тези промени са съсредоточени преди всичко  в хранителния и двигателен режим на всеки от нас. Засягат  особено нашите деца ,които трябва да се възпитават в един здравословен начин на живот.

Храненето е необходимо да се промени изцяло.Нужна е значима редукция и избягване на храни, съдържащи кристална захар, бяло брашно, мазнини и сол. Намаляване до минимум консумацията на алкохол и цигари.Хранителният режим трябва да включва преди всичко варива, зеленчуци, плодове, нискомаслени млечни продукти, яйца,риба, немного месо, пълнозърнест хляб.Не само качеството на храната е важно. И най-здравословната храна може да доведе до затлъстяване и МС ако се консумира в големи количества. Това означава, че освен здравословна, храната трябва  да е съобразена и с изразходваните калории за деня.

За да се увеличи разходът на енергия е нужна тотална промяна на двигателния режим. Заместване на колата с велосипед, ходене пеша, туризъм, плуване и различни други спортове.А защо не и така популярните в последно време хора или други танци.Като минимум се приема ежедневното ходене пеша на бърз ход поне 30 мин.

В заключение, ако  има желание и се прояви достатъчно воля може не само да се противодейства на МС, но по този начин да се намали броят на ежедневно приеманите медикаментите, да се осигури продължителен и с добро качество живот.

Автор:  д-р Цветанка  Терзиева