Очни заболявания

Миопия / късогледство/ – епидемия или еволюция?

Миопията (късогледството) е най-честата причина за намаление на зрителната острота на далечно разстояние, в същото време е и най-разпространеното очно заболяване в световен мащаб, то е водещата причина за зрителни увреждания при децата и честотата на разпространението му нараства бързо. Разпространението на миопията се е удвоило приблизително през последните три десетилетия и се прогнозира, че над 50% от световното население или 4,9 милиарда души ще имат късогледство през 2050 г. През 2010 г. приблизително 1,9 милиарда души (27% от световното население) са били с късогледство, като 70 милиона от тях (2,8%) са имали високостепенно късогледство. Предвижда се тези числа да нараснат съответно до 52% и 10% до 2050 г. Миопията е основен проблем за общественото здраве в много страни от Източна Азия, където състоянието засяга 80% до 90% от завършилите гимназия. От тези индивиди 10% до 20% имат застрашаваща зрението високостепенна миопия (патологично късогледство), което създава повишен риск от развитие на катаракта, отлепване на ретината, глаукома и дори слепота. Научни изследвания съобщават, че разпространението на хороидална неоваскуларизация при индивидите с патологична миопия е 5,2% до 11,3%, а макулни дупки могат да се появят при 6% до 8% от пациентите. Перипапиларната зона търпи промени при механичното разтягане на булба при пациенти с увеличена аксиална дължина, а това може да доведе до развитие на глаукома и загуба на зрително поле.

Миопията представлява рефракционна аномалия (вид аметропия), при която, поради по-голямата аксиална дължина на окото или поради по-силното пречупване на светлината от роговицата и лещата, образът се фокусира пред ретината. Най-честата й форма се наблюдава в детска и юношеска възраст и е т.нар. аксиална миопия, при която очната ябълка расте на дължина. Точният механизъм на аксиалното удължаване на окото не е известен. Много проучвания за късогледство при близнаци, братя и сестри и родители, показват по-високо разпространение на миопията при еднояйчни спрямо разнояйчни близнаци и повишен риск от развитие на късогледство при деца с по-голям брой родители с късогледство. Генетиката сама по себе си обаче не може да обясни бързото нарастване на късогледството в определени региони като например Източна Азия. Деца с късогледи родители, които спортуват по-малко и прекарват по-малко време на естествена светлина, имат по-голям риск да станат късогледи, отколкото деца, които са поставени в същите условия, но при които само единият или нито един от техните родители не е късоглед. Наследствеността е само един от факторите, свързани с развитието на късогледство при млади хора, заедно с увеличенито на времетраенето на работата на близко разстояние, повишената натовареност и успеваемост в училище и намалението на времетраенето на прекарано време на открито и в извършване на спортна активност. Гените сами по себе си не могат да дадат обяснение за нарастването на честотата на разпространение на късогледство, но със сигурност могат да определят колко податлив е даден човек към факторите на околната среда. Важно е да се отбележи и, че проучвания върху животни показват, че късогледството може да бъде предизвикано в око, което е лишено от правилно зрение, като колкото по-дълъг е периодът на зрителна депривация, толкова по-висока е предизвиканата миопия.

Наследствеността и рисковите фактори на околната среда, като увеличена интензивност на работа на близко разстояние и липса на активност на открито играят основна роля в епидемията от миопия, докато приносът на промяната на генетичната изменчивост (еволюцията) на този етап все още е обект на научно изследване. Като се има предвид, че проучванията за асоцииране в целия геном (GWAS) са идентифицирали голям брой генетични варианти, свързани с късогледство, съществен интерес предизвиква възможността бързото нарастване на разпространението на миопията поне отчасти да се дължи на естествения подбор на алели, свързани с нея. В последните години учените се опитват да отговорят на следните три въпроса. Дали свързаните с късогледство алели са под естествен подбор? Ако е така, селекцията действа ли върху фенотипа на миопия или върху други фенотипове? Какво е количественото въздействие на селекцията върху разпространението на миопията? Консорциумът за рефрактивна грешка и късогледство, най-голямото международно изследване за късогледство и рефракционна грешка, обхващащо целия геном, провеждано някога, е открило над 24 геномни вариации, които са свързани с над 10-кратно увеличение на честотата на разпространение на миопията. Скорошно изследване проведено във Великобритания, предоставя доказателства, че положителната селекция е допринесла за нарастването на разпространението на миопия в страната. Тази позитивна селекция не се осъщестява, защото късогледството само по себе си е в полза на индивида, а вероятно се дължи на селектиране на алели, които са свързани също и с повишаване на репродуктивния успех. Това, че тези положително избрани алели все още не са фиксирани, въпреки че имат значителни селективни предимства, предполага възможността техните (преки или свързани) предимства не са били реализирани доскоро, вероятно в резултат на промени в околната среда. В същото време се установява, че миопията се свързва със забавена репродукция и по-малко потомство. Тези наблюдения са в съответствие с предишно откритие, че късогледството е силно положително свързано с нивото на образование на индивида, което от своя страна е свързано със забавено възпроизвеждане и по-малко потомство. Това означава, че самият фенотип на миопия всъщност вероятно се селектира индиректно. Всички тези данни предполагат, че развитието на късогледството е многофакторен процес, а не резултат от един механизъм.

                                                   Автор: д-р Стела Дикова – офталмолог