Повишена температура в детска възраст – д-р Калин Лисички

2590

д-р  Калин  Лисички  е завършил  медицина в МУ-София през 1984 г. Има специалности по „педиатрия“ и „детска ревматология“. Специализирал е „детски болести“ във Франция.  Работил е 20 години в Института по педиатрия като детски ревматолог. Автор и съавтор на множество научни статии и монографии на тема „Ювенилен идиопатичен артрит и системни заболявания на съединителната тъкан”. В МБАЛ „Токуда Болница София”  е от  2007 г. Професионалните му интереси са в областта на реактивните и хроничните артрити, системните заболявания на съединителната тъкан, васкулити, фебрилитет с неясен произход. Началник  клиника  по  педиатрия.

Кои  са  най-честите   причини  за  повишена  температура?

Повишената температура е основна проява на много заболявания. Най-честите сред тях са инфекциозните. На първо място това са вирусните инфекции на дихателната система: ринит, фарингит, остър ларингит, остър бронхит. По-редки са възпаленията на ушите и пневмониите, които по-често се причиняват от бактерии. При малките деца температурата може да бъде единствен симптом при инфекции на отделителната система. Често децата са фебрилни в първите 48 часа след поставяне на ваксина. Автоимунните и злокачествени заболявания също могат да протекат с фебрилитет.

В  кои  часове  на  деня  е  най-правилно  да  се  измерва  температурата  и  защо?

Телесната температура се контролира от хипоталамуса (част от мозъка). Той анализира температурата на циркулиращата кръв и сигналите от терморецепторите в кожата и мускулите. Подобно и на други функции на организма температурата има 24-часов ритъм-най-ниска е рано сутрин и с 0,5-1 С по-висока в следобедните часове и ранна вечер. Затова измерването й трябва задължително да се извършва между 16 и 18 часа, но при болните деца по всяко време, дори на всеки 3 часа.

Д-р Лисички, как  ще  коментирате  факта, че  повишената  температура  е  важен  симптом  при  доста  от  инфекциозните  заболявания?

Действително почти всички инфекции протичат с фебрилитет. Това се дължи на освобождаването на вещества, наречени пирогени, на които реагира центърът на терморегулацията в хипоталамуса и задава по-висок температурен праг. Повишаването на температурата е свързано със свиване на съдовете на кожата, намалено изпотяване, повишаване на обмяната на веществата, треперене, което е всъщност  съкращаване на мускулите и отделяне на топлина. Затова по време на повишаване на температурата децата са бледи, кожата им е суха и ги втриса. Трябва да се отбележи, че по степента на фебрилитета не може да се съди за тежестта на инфекцията.

Кои  са  характерните  особености  при  повишената  температура  при  деца  до  3 годишна  възраст?

При тези деца имунната система не функционира пълноценно. Това важи особено за децата под  3 месечна възраст. При тях по правило фебрилното състояние много по-често е свързано с бактериални инфекции, които често не могат да бъдат локализирани от имунната система, поради което могат да застрашат живота на детето. В тази възрастова група незабавният преглед от лекар е задължителен, както и провеждането на минимум изследвания-пълна кръвна картина, урина, С-реактивен протеин. Често се налага и постъпване в болница. При по-големите деца, от 3 месечна до 3 годишна възраст общото състояние на детето, откриването на симптомите на определено заболяване и изследванията определят дали детето да се лекува вкъщи или да се хоспитализира. Не трябва да се забравя, че след 6-ия месец е рисковата възраст за т.нар. фебрилни гърчове.

Д-р Лисички, кои  стойности  на  температурата  са  повод  за  сериозна  тревога  и  защо?

Веднага искам да отбележа, че повишената температура не поставя живота на детето в повишен риск, с изключение на тази над 41 С, т.нар. хиперпирексия. Прието е антипиретици да се дават при аксиларна температура над 38 С. Разбира се това важи за деца, които нямат хронични белодробни, сърдечни или ендокринни заболявания. При тях температуропонижаващи средства се прилагат и при по-ниска температура. Ако емоционалният комфорт на детето е нарушен, плаче, фебрилитетът е свързан с болка, също даваме антипиретик.

Какво  включва  правилният  избор  на  медикаменти, които  понижават  температурата?

На фармацевтичния пазар има две молекули, които се ползват в детска възраст-ацетаминофен и ибупрофен. Те се предлагат под различни търговски марки и форми-сиропи, таблетки, свещички за ректално приложение. Няма медикамент, който да превъзхожда категорично по качествата си друг. В противен случай ще се предлага само едно лекарство. Изборът на антипиретик е свързан и с индивидуалните предпочитания на родителите и детето-аромат, вкус, цвят, възможност за прием на таблетни форми, съпътстващи състояния като повръщане и диария. Увеличаването на температурата с 2-3 С води до повишени нужди от енергия с около 20% и загуба на вода поради учестеното дишане и изпотяване. Приемът на подсладени течности (билков чай) е част от лечението. И в заключение-добре познатият аспирин не се дава в детска възраст, поради риск от животозастрашаващи състояния.

Какъв  ефект  може  да  се  очаква  от  физикалните  методи  за  охлаждане? Кои  са  те?

Физикалните методи на охлаждане  не се приемат от всички автори. Противниците им изтъкват факта, че те охлаждат само кожата, но не повлияват цялостно телесната температура. Други смятат, че ефектът им е добър и когато медикаментозно не можем да повлияем фебрилитетът, те имат своето място. Това са баните при малките деца и обвиванията, пълни или частични-на крайниците, при по-големите, компреси на челото. Всички охлаждащи процедури се извършват с хладка вода, никога студена, защото бързото сваляне на температурата крие същите рискове, както и бързото й покачване.

Разговора  води: Емил  Рафаилов