Предсърдно мъждене – доц.Петровски

5436

Доц. Петровски е роден през 1955г. в София. Завършва медицина през 1982г, а от 2011 г. е доцент по кардиология в Катедрата по Кардиология и интензивна терапия на ВМА- София. Работи в областта на ритъмните нарушения, артериалната хипертония и сърдечната недостатъчност. Специализирал е в САЩ, Германия, Австрия. Владее свободно 4 чужди езика.

Идеята за написване на тази книга се роди от ежедневната среща на клиницистите от всички специалности с тази зачестяваща и превръщаща се в медико-социален проблем аритмия. От друга страна, отчитайки факта, че аритмологията и клиничната електрофизиология са най-динамично развиващите се дялове на кардиологията в днешно време, осъзнаваме необходимостта от съвременно практическо ръководство за диагностика и терапия на предсърдното мъждене, което да обобщи и систематизира съвременния комплексен подход към тази аритмия. Непрекъснато се сблъскваме с допускани грешки и неточности в оценката, типизирането, терапевтичния подход и проследяването на тези пациенти. Типични примери за такива грешки са даването на антиаритмични средства на пациенти с перманентно предсърдно мъждене или използването на тромбоцитни антиагреганти за профилактика на тромбемболичните усложнения, неправилен избор или дозировка на антикоагуланта, неправилен избор на антиаритмичното средство.

Книгата е опит за прецизиране на комплексните мерки при предсърдното мъждене. В основата и стоят последните препоръки на Европейската и Американската кардиологични асоциации за диагностичен и терапевтичен подход към  предсърдното мъждене, заимстван е опитът на водещи експерти от страната , споделен е и нашият скромен клиничен опит. В нея е определена ролята на доболничната помощ и клиничните алгоритми, на обучението на пациентите за съдействие и придържане към терапията. Книгата е предназначена за широк кръг читатели: студенти по медицина, специализанти по обща медицина и кардиология, общопрактикуващи лекари, лекари от спешните звена, кардиолози, аритмолози, кардиохирурзи. Бихме се радвали на обратна връзка с нашите читатели.

Предсърдното мъждене е най-честата аритмия при хората. Огромен брой пациенти са засегнати пряко от тази аритмия и нейните усложнения. Данните от статистически анализи, актуални към 2010 година показват, че над 30 милиона души по света имат предсърдно мъждене. Този вид аритмия е по-честа в развитите страни като заболеваемостта нараства с възрастта. Това означава, че със застаряване на населението на планетата се очаква и броят пациенти да нарастне. Разбира се, други състояния като например артериална хипертония, ИБС, клапни болести, диабет, затлъстяване и хроничните бъбречни заболявания също способстват за изявата на предсърдното мъждене.

Проведените проучвания на базата на наличната информация за честотата му показват, че до 2030 година само в Европа ще има над 15 милиона пациенти с такъв вид аритмия. Очаква се  новодиагностицираните случаи да бъдат над 200 000 годишно. Тези и други факти по отношение на разпространението на предсърдното мъждене го превръщат в социално значимо заболяване. Въпреки огромния напредък в диагностично-терапевтичния подход, тази аритмия продължава да се асоциира със значима морбидност и смъртност. Предсърдното мъждене е една от основните причини за мозъчен инсулт, изява на сърдечна недостатъчност и сърдечно-съдова заболеваемост като цяло.  Причина е за влошаване на качеството на живот и за по-честата изява на когнитивна дисфункция, особено при по-възрастните пациенти.

Грижата за пациентите с предсърдно мъждене е свързана с нуждата от чести хоспитализации и значителни разходи, включително и поради непрекъснато увеличаващия се дял на високотехнологичните методи за неговото лечение – катетърна аблация и оклузия на левопредсърдното ухо. Поради това, цялостното лечение на тези пациенти използва значителен ресурс на здравната система на отделните държави. През последното десетилетие сме свидетели на значителна промяна в терапевтичното поведение по отношение на предсърдното мъждене. В този период се въведоха не-витамин К зависимите орални антикоагуланти, които белязаха революция в антикоагулантното лечение на пациентите с предсърдно мъждене. Също така се утвърдиха индикациите за катетърна аблация, което, наред с повишаването на ефективността на процедурата поради въвеждането на нови технологии, изведе интервенционалното лечение на предсърдното мъждене на предна позиция (включително и като терапия на първи избор при избрани случаи). В практиката се въведоха и редица нови антиаритмични медикаменти. Всичко това доведе до пренаписването на препоръките за диагностика и лечение от страна на големите кардиологични дружества и асоциации.

Настоящата монография, дава цялостен поглед върху проблематиката, свързана с предсърдното мъждене. Стартирайки от дефиницията и класификацията на аритмията и епидемиологичните проучвания, авторът представя детайлно етиологията и основните фактори, улесняващи настъпването на предсърдно мъждене. Сериозно внимание е обърнато на патофизиологичните механизми, както и на генетичните фактори, способстващи изявата на тази аритмия. Систематизирани са електрофизиологичните механизми на аритмията, което дава сериозна основа за разбирането на начините, по които предсърдното мъждене възниква и се поддържа.

Представен е подробно подходът за диагностика, като са описани и принципите за скрининг при асимптомни пациенти, изложени на висок риск от развитие на аритмията. В главите, посветени на терапията на пациенти с предсърдно мъждене, цялостно са застъпени подходите за антикоагулантна терапия и нейните особености в определени, чести клинични сценарии. Подробно са описани и стратегиите за контрол на ритъма чрез антиаритмични медикаменти. Особен интерес за широк кръг читатели представлява подробното представяне на отделните антиаритмични средства, заедно с техните електрофизиологични свойства, режими на дозиране, контраиндикации и потенциални странични ефекти.

На достъпен език са представени принципите на катетърната и хирургичната аблация при предсърдно мъждене и основните индикации за извършването на тези високотехнологични процедури. Последното е в съответствие с постоянно нарастващия дял (включително и в нашата страна) на интервенционалното електрофизиологично лечение. Подчертана е ролята на интегрирания подход за диагностика и лечение на предсърдното мъждене. Монографията е добре илюстрирана, с богата библиография и завършва с препоръки за поведение в клиничната практика, както и със 17 правила за запомняне, които представляват  много сполучливо обобщение и дават ясни послания относно правилната диагностика и лечение на пациентите с предсърдно мъждене.

Книгата е подходяща за широк кръг читатели – доболнични и клинични кардиолози, общопрактикуващи лекари, специализанти по кардиология, обща медицина и вътрешни болести, специалисти по спешна медицина и др. Авторът е доказан специалист с огромен опит и богата научна кариера в областта на клиничната кардиология, неинвазивната диагностика на сърдечно-съдовите заболявания и клиничната ритмология. Всичко това прави монографията „Предсърдно мъждене“ на доц. Пламен Петровски полезно помагало за всички нас, които се срещаме с предсърдното мъждене в практиката си.

д-р Васил Трайков,
председател на съсловното сдружение  по кардиостимулация и електрофизиология в България