PSA –простатно-специфичен антиген.

37

Простатно-специфичния антиген или PSA e протеин произведен както от нормални така и от злокачествени клетки на простатната жлеза. За този тест кръвна проба се изпраща в лаборатория за анализ. Резултатите обикновено се отчитат като нанограми PSA на милилитър (ng/ml)  кръв. Обичайно за нормални се считат нивата на PSA от 0 до 4-5ng/ml

Нивото на PSA в кръвта често е повишено при мъже с рак на простатата. Годишният скрининг за рак на простатата е най-добре да започне след 50-52 годишна възраст при мъжете. И все пак в допълнение освен рака на простатата има и редица други доброкачествени състояния. Те също  могат да причинят повишаване нивото на PSA като простатитът (възпалението на простатата) и доброкачествената простатна хиперплазия (ДПХ). И въпреки че няма  доказателства, че някое от състоянията води до рак на простатата е възможно някой да има едно или и двете състояния и да развие рак на простата.

Нивото на маркера има тенденция да се увеличава с възрастта, размера на простатната жлеза, като и еякулацията или енергичните упражнения (като колоездене) през двата дни преди теста. Поставянето на уретрален катетър и особено скорошна биопсия на простатата също ще повиши нивото на PSA.

Обратно някои лекарства, които се използват за лечение на ДПХ – понижават нивото на PSA.  Именно поради тези факти и необходимостта от комплексен подход при интерпретацията на лабораторните резултати консултацията със специалист – уролог е задължителна.

Ако нивото на PSA продължи да се повишава  или по време на ректалния преглед на простатата се открие подозрителна бучка или уплътнен участък  може да се препоръчат  допълнителни тестове ,за да се определи естеството на проблема. Те мога да включват образни тестове като магнитен резонанс (MRI) или трансректална ехография с висока разделителна способност.

Като алтернатива , лекарят може да препоръча биопсия на простатата. По време на тази процедура се събират множество проби от простатната тъкан посредством специална игла поставена през стената на ректума (трансректална биопсия) или през перинеума. След това патолог изследва събараната тъкан под микроскоп. Биопсия, ръководена от ЯМР ,може да се извърши  за пациенти със съмнителни области  наблюдавани при образното изследване.

PSA тестът може да даде фалшиво положителни резултати .

Фалшиво положителен резултат от теста се получава, когато нивото на маркера е повишено, но всъщност няма рак. Това може да създаде безпокойство и да доведе до допълнителни медицински процедури, като биопсия на простатата.  Фалшиво положителните резултати от теста са често срещани при скрининг на PSA и по статистически данни само около 25% от хората, които имат простатна  биопсия поради повишено ниво на PSA  се установява, че имат рак на простатата.

Учените проучват начини за подобряване на теста за PSA за да дадат на лекарите способността да разграничават по-добре раковите от доброкачествените състояния, както и за степента на малигненост  при вече установен рак. Някои от изучаваните методи включват изследването на свободния (PSA free)  спрямо общ PSA. Количеството PSA в кръвта ,което е „свободно“ (не е свързано с други протеини),разделено на общото количество  PSA( свободен плюс свързан )  се обозначава като пропорция на свободния PSA. Някои проучвания сочат ,че по-нисък дял на свободния PSA може да бъде свързан с по-агресивен рак.

Допълнително може  да се определи т.нар плътност на PSA  – нивото на маркера в кръвта разделено на обема на простатната жлеза.

PSA скорост и време  за удвояване. Скоростта е промяна на нивото  във времето за една година и съответно периодът, за който стойностите на PSA са се удвоили. Тези  мерки са най-полезни при мъже с биохимичен рецидив след операция или лъчева терапия по повод вече установен рак на простатата.

Съществуват  т.нар  биомаркери    като  иРНК на антигена за рак на простатата  (PCA 3) и сливането на гена TMPRSS2-ERG .  За целта се дава проба от урина. Те имат повишена специфичност за рак на простатата,  в сравнение само с изследването на PSA. Използването на тези два биомаркера в комбинация може да помогне за намаляване на броя на ненужните биопсии.

                                               Автор: д-р Светлин Златев, уролог