Реактивни артрити – доц.Калин Лисички

1518

д-р Калин Лисички е завършил медицина в МУ-София през 1984 г. Има специалности по „педиатрия“ и „детска ревматология“. Специализирал е „детски болести“ във Франция. Работил е 20 години в Института по педиатрия като детски ревматолог. Автор и съавтор на множество научни статии и монографии на тема „Ювенилен идиопатичен артрит и системни заболявания на съединителната тъкан”. В МБАЛ „Токуда Болница София” е от 2007 г. Професионалните му интереси са в областта на реактивните и хроничните артрити, системните заболявания на съединителната тъкан, васкулити, фебрилитет с неясен произход. Началник клиника по педиатрия.

Реактивните  артрити (РеА)са относително чести заболявания в детска възраст. В широкия смисъл на понятието това са артрити, при които не се открива причинител в ставата, а ставното възпаление възниква по имунологични механизми, които не са добре изяснени. Обичайно се засягат малко на брой стави, но има и изключения. Ставата е оточна, по-топла, с ограничени и болезнени движения. По-чест е в ставите на долните крайници. В повечето случаи заболяването е с остро, внезапно начало и при правилно лечение завършва с оздравяване. Няма трайни поражения върху ставния хрущял, но са възможни рецидиви. Освен ставите, болестни прояви се наблюдават от страна на кожата, лигавиците, очите, вътрешните органи. Те са значително по-редки от ставния синдром.  Най-често се причиняват от инфекции на стомашно-чревната и отделителната система, вирусни инфекции, които предшестват артрита. В голяма част от случаите тези инфекции могат да са клинично недоловими, или с минимални прояви.

Реактивните артрити след инфекция на стомашно-чревната и отделителната система се дължат на грам отрицателни микроорганизми в детска възраст. Началото е 2-4 седмици след инфекцията, остро, с фебрилитет, асиметричен артрит, засягащ 1-4 стави, предимно на долните крайници, по-рядко-сакроилиачните синхондрози, болка на залавните места на сухожилията, най-често ахилесовото. Конюнктивит, стоматит, баланит, уретрит, кожни обриви са по-редки прояви.

Обособени като самостоятелни заболявания са синдромът на Райтер (Reiter)и пострептококовия РеА (ПсРеА). Синдромът на Райтер включва класическата триада от конюнктивит, уретрит и артрит. Има генетично предразположение-носителство на НLА В 27 антиген. При децата се дължи на грам отрицателни микроорганизми, а при възрастните-по-често на инфекции, предавани по полов път. Прогнозата е благоприятна, но е възможен протрахиран ход, рецидиви и хронифициране. ПсРеА, както показва името му, възниква след стрептококова инфекция на гърлото. Артритът възниква около 10 дни след инфекцията. Няма мигриращия характер на артрита при ревматичната болест. Засягат се различни на брой стави, включително и малките. Няма сърдечно засягане. Продължителността му е от 2-4 седмици до 1 година. Понякога остават болки в засегнатите стави, но без деформации.

Лечението е с антибиотци, насочени срещу стрептококите, нестероидни противовъзпалителни средства, по-рядко-кортикостероиди. Няма единно мнение за необходимостта от антибиотична профилактика. Някои автори смятат, че тя не е необходима, а други я препоръчват за няколко години. Това се дължи на натрупването на данни, че и при ПсРеА е възможно сърдечно засягане.

Артрити при вирусни инфекции.

Артритът е с остро начало и кратка продължителност. Засягат се предимно големите стави на долните крайници. Изключение прави РеА след рубеола и след имунизация за рубеола, който засяга малките стави на пръстите и може да продължи по-дълго.

Автор: доц.Калин Лисички