Ритъмни и проводни нарушения на сърцето

32027

Разговаряме с доц. Пламен Петровски на тема: ритъмни и проводни нарушения на сърцето.

Доц. Пламен Петровски е роден през 1955г. в София. Завършва медицина през 1982г, а от 2011 г. е доцент по кардиология в Катедрата по Кардиология и интензивна терапия на ВМА- София. Работи в областта на ритъмните нарушения, артериалната хипертония и сърдечната недостатъчност. Специализирал е в САЩ, Германия, Австрия. Владее свободно 4 чужди езика.

Какво  представляват  ритъмни и проводни нарушения на  сърцето? Какви  примери  ще  дадете?

Това е опростена схема на възбудно-проводната система на сърцето. Нарушения могат да възникнат на всички нейни нива. Например камерните екстрасистоли представляват изпреварващи нормалния ритъм възбуждения от камерната мускулатура. Ритъмните нарушения са аномалии във възникването, а проводните – в провеждането на нормалните сърдечни импулси.

Кои  са  симптомите  на  аритмиите  и  кога  те са  повод  за  сериозна  тревога?

      И най-здравите хора могат да имат  такива нарушения. Най-често причините са неврохуморални, електролитни и възпалителни. Често в основата стои екстремен стрес. Симптомите са: усещане за прескачане (преобръщане на сърцето), сърцебиене , усещано като бързо и силно биене, дискомфорт в прекордиалната област. По-тревожно е, когато пристъпите са продължителни и симптомите са неприятни. Тогава е добре да се потърси специализирана помощ.

С  какво  се  характеризира  предсърдното  мъждене  и  кои  са  усложненията?

Предсърдното мъждене е най-честата аритмия в клиничната практика. То по същество не е животозастрашаващо, но усложненията от него (тромбемболичен мозъчен инсулт) могат да бъдат фатални. Когато е пристъпно и с висока честота, то е доста симптоматично и е честа причина за търсене на спешна кардиологична помощ. Подходът към него е индивидуален и максимално насочен към избягване на усложненията.

На  какво  се  залага  по  отношение  на  диагностичния  подход?

Най-често стандартната 12-канална ЕКГ е достатъчна за диагноза на аритмията. Когато аритмиите са пристъпни и краткотрайни се прибягва до 24 (48) часови 3-канални записи (Холтер ЕКГ). От изключителна важност е да се установи „терена“ на аритмията. Дали сърцето по отношение на структура и функция е здраво или структурно увредено. При увреденото сърце подходът към аритмията е много по комплексен. Важно е да се установи дали в анамнезата има артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, захарен диабет, анемии, тиреоидна патология, дислипидемии, диселектролитемии и други състояния, свързани с аритмии. Понякога е показан специфичен диагностичен подход (интракардиално електрофизиологично тестуване) за установяване на точния произход на исхемиите (WPW-синдром, скрити допълнителни връзки, комплексни камерни аритмии). Инвазивен подход се предприема и при аблационните техники, които навлизат все по-широко в кардиологичната практика

Доц. д-р Пламен Петровски, защо  е  индивидуално  лечението  на  ритъмно и проводните  нарушения на сърцето?

Лечението на ритъмно и проводните нарушения трябва да се индивидуализира задължително. Всеки пациент има своя индивидуален рисков профил. При предсърдно мъждене, например, в зависимост от риска за тромбоемболични усложнения се взема решение за системна антикоагулация (разреждане на кръвта). Кое да бъде лекарственото средство е също индивидуално решение. Лекарствата за контрол на ритъма се подбират индивидуално в зависимост от подлежащата патология. Когато се касае за възрастни пациенти с предсърдно мъждене най-често е уместно те да се оставят в мъждене, като се контролират медикаментозно артериалното налягане, сърдечната честота и антикоагулацията.

Познават  ли  общопрактикуващите  лекари, проблема, който коментираме?

Недостатъчно! По принцип диагностиката и лечението на ритъмно и проводните нарушения на сърцето са обект на специализирана експертна кардиологична помощ. В големите университетски центрове има специализирани отделения за електрофизиология и електростимулация. Там се насочват комплексните случаи, представляващи предизвикателство по отношение на диагностика и лечение.

Навреме  ли  се насочват пациентите за специализирана консултация? Вашите  наблюдения?

Най-общо ДА. Необходимо е да се подчертае, че с диагностиката и лечението на някои аритмии не трябва да се закъснява. Самата аритмия създава условия за допълнително увреждане на сърцето. Ако се касае за сравнително млади хора с рецидивиращи, упорити пристъпи от например, абсолютна аритмия, независимо от оптималното медикаментозно лечение, те трябва своевременно да се насочват за радиофреквентна аблация, метод, който дефинитивно решава проблема.

Защо  не  трябва  да  се  допуска  самолечение? Какви  могат  да  бъдат  вредите?

Самолечението на тези състояния е особено нежелателно и вредно. За съжаление се наблюдава често. Изрази като: „дайте ми нещо за прескачане на сърцето“ или „имах сърцебиене, съседката ми даде едно хапче и ми мина“ се чуват често на улицата, в трамвая и даже пред нашите кабинети. Имайте предвид, че даже за квалифицирани лекари понякога е трудно да изберат най-добрия подход за съответната аритмия. Повечето от т.нар. антиаритмични медикаменти имат и проаритмичен ефект, тоест самите те предизвикват тежки, понякога фатални аритмии. Самолечението понякога може да нанесе големи вреди.

Разговора  води:  Емил  Рафаилов