Сърце и риск – разговор с доц. д-р Пламен Петровски

31389

Разговаряме с доц. Пламен Петровски на тема: сърце и риск.

Доц. Пламен Петровски е роден през 1955г. в София. Завършва медицина през 1982г, а от 2011 г. е доцент по кардиология в Катедрата по Кардиология и интензивна терапия на ВМА- София. Работи в областта на ритъмните нарушения, артериалната хипертония и сърдечната недостатъчност. Специализирал е в САЩ, Германия, Австрия. Владее свободно 4 чужди езика.

Сърце   и   риск

Доц. Петровски,  най-напред  искам  да  ви  върна  към  авторитетното  фрамингамско  проучване  от  60-те  години  на  миналия  век. Какви  резултати  бяха  представени?

Фрамингамското проучване е началото на ерата на медицина на научните доказателства. То не само идентифицира главните сърдечно-съдови рискови фактори, но и създаде образец за подход в медицината въобще. Продължава да се обогатява с регистриране на факти и доказателства за въздействията на определени медикаменти върху сърдечно- съдовата система и е в основата за изработване на ръководни документи за работата на лекарите от всички звена. Появиха се т.нар. рандомизирани клинични проучвания (РКП), които се провеждат в много центрове и сверяват терапевтичните резултати от даден мадикамент или методика с плацебо или стандарт като напълно обективно отразяват резултатите и създават препоръки за клиничната практика.

Защо  пушенето  убива?

Тютюнопушенето е голям сърдечно съдов и белодробен рисков фактор за заболеваемост и смъртност в целия свят. Доказателствата за това са много. За отбелязване е, че не никотинът (който има и някои превантивни свойства срещу болестите на Паркинсон и Алцхаймер, както и срещу 2 тип диабет) , а канцерогенните и токсични вещества в тютюневия дим убиват повечето от тежките пушачи.

Сега  към  рисковите  фактори – големите – диабет, хипертония, хиперхолестеролемия, тютюнопушене. Как  ще  коментирате  тяхното  негативно  влияние  върху  организма?

Големите сърдечно -съдови рискови фактори са подредени по значимост точно така. Все по-често към тях се причислява и психо-емоционалният стрес. Най- общо тяхното негативно влияние е насочено към артериалните съдове на жизнено-важните органи( мозък, сърце и бъбреци) , като всяко добавяне на нов рисков фактор мултиплицира в геометрична прогресия сърдечно -съдовия риск. Най-разрушителен е захарният диабет и превенцията и борбата с него все повече се превръща в медико-социален проблем.

Българинът  има  ли  точна  информация  за рисковите  фактори, за  които  говорим?

Не бих казал. Българинът не се интересува от научните доказателства, а предпочита да черпи информация от „очевидци“ и съмнителни сайтове в интернет. Искам да отбележа, че да се самолекуваш по интернет е допълнителен голям сърдечно-съдов рисков фактор! Моля нашите читатели да бъдат внимателни с информацията , която получават по съмнителен път и да не експериментират със здравето си. Особено опасен и хлъзгав е подходът с билките, хранителните добавки и други похвати на т.нар. нетрадиционна  медицина!….

Доц. Петровски,  какво  трябва  да знаем  за т.н. „малки“  рискови фактори -свръхтегло,хронична  бъбречна  недостатъчност, алкохолна  злоупотреба и други

Те се наричат малки по традиция, но в реалния живот съвсем не са малки. Свидетели сме какъв огромен проблем е напр. детското затлъстяване. Употребата на концентрирани калорични храни е достигнала такива размери, че това принуди френското правителство например да забрани продажбата на подсладени газирани напитки. Детското затлъстяване в САЩ вече е голям медико-социален проблем, а огромни корпорации  все още не искат да признаят  съучастието си  в този проблем. Хроничните бъбречни заболявания, алкохолната злоупотреба, спирането на дишане по време на сън все повече се превръщат от малки в големи рискови фактори.

Да  поразсъждаваме  малко  и  върху  темата  алкохол  и  сърце. В  какви  дози  алкохолът  има  негативно  влияние  и  се  превръща  в  рисков  фактор? Става  дума  за  злоупотребата  с  алкохол?

Съгласно европейските стандарти за злоупотреба с алкохол се счита приемането на повече от 8 питиета (50мл) концентриран (40%) алкохол седмично. По този критерии доста българи биха били определени за алкохолици. Алкохолът в тези количества има пряко токсично въздействие върху сърдечния мускул и причинава т.нар. алкохолна кардиомиопатия- състояние, протичащо със сърдечна недостатъчност и потенциален летален изход.

Доц. Петровски, защо  е  особено опасно  въздействието  на  комплекса  от  рискови  фактори?

Както отбелязахме, добавянето на един голям рисков фактор към друг има геометрично- прогресивен характер. Ако смъртността от захарен диабет у населението над 65 години е 4% годишно, то тя достига 16% при комбинация с хипертонична болест и 32% при добавяне на хиперхолестеролемия.

На  какво  се  залага  по  отношение  на  профилактиката? На  първо  място  аз  поставям  повече  медицинска  култура  и  грамотност. Какво  още?

Слабо развита у нас е т.нар. първична профилактика. Правилно смяташ, че въпросът опира пряко до медицинска култура и грамотност. Ако си добре осведомен, че при нелекувана артериална хипертония шансът да получиш сърдечно съдов инцидент в близките 5 години е 15% , а баща ти е починал от мозъчен инсулт на 62 годишна възраст с неконтролирана хипертония, не е необходимо да си свръхинтелигентен за да се досетиш, че ако не се погрижиш за себе си, съществува сериозна вероятност да се превърнеш в инвалид на млади години!…

Разговора  води:  Емил  Рафаилов

Интервюто „сърце и риск“ е част от секцията „кардиология“ на „Термометър“. Други интервюта можете да прочетете от тук.