Щитовидна жлеза – д-р Цветанка Терзиева

1016

д-р Цветанка Терзиева е началник на ендокринологично отделение – УМБАЛ „Софиямед“. Има две специалности – по вътрешни болести и ендокринология и болести на обмяната.Има над 60 публикации, участвала е в 16 клинични проучвания. Интересите и са в областта на метаболитния синдром,захарния диабет и болести на щитовидната жлеза.

Д-р Терзиева , нека най-напред   уточним каква е функцията на щитовидната жлеза?

Щитовидната жлеза е жлеза с вътрешна секреция т.е. тя продуцира хормони ,които се секретират директно в кръвта. Тиреоидните хормони   са два: – тироксин  /тетрайодтиронин/- Т4 и /трийодтиронин/ – Т3. Значението на хормоните на щитовидната жлеза за организма се определят от влиянието им върху различните органи.  Многообразните им функции включват:

  • Стимулация на растежа в детско юношестка възраст
  • Стимулация на общия метаболизъм ,повишение нивото на кръвната захар, намаление  на липидите в кръвта, редукция на телесното теглото
  • Стимулация на развитието и дейността на централната нервна система
  • Стимулиране на симпатиковия дял на вегетативната нервна система
  • Стимулиране на сърдечната дейност /повишение на сърдечната честота  и минутния обем на сърцето/, повишение на кръвното налягане
  • Повишение на перисталтиката  на червата
  • Повишение на кислородната консумация  в тъканите и производството на енергия в организма

Кои са основните нарушения във функцията на щитовидната жлеза? Какви са последствията?

Нарушената  функция на щитовидната жлеза най- често е резултат на първично увреждане т.е. заболяване на самата жлеза , а не нарушение в регулацията  й. Промените във функцията й са два вида: хипертиреоидизъм – повишено производство на хормони  и хипотиреоидизъм  – намалено хормонално продуциране.  В основата на тези два вида функционални нарушения може да стоят различни заболявания на щитовидната  жлеза като тиреоидит на Хашимото, Базедова болест, токсичен аденом , подостър тиреоидт и др.

Хиперсекрецията на тиреоидни хормони /хипертиреоидизъм/ клинично се изявява с: 1. Непрекъснато нервно напрежение, безсъние, емоционална лабилност,липса на концентрация, тремор на ръцете. 2. Непрекъснато изпотяване, чувство за топлина, субфебрилна температура,редукция на тегло. 3. Сърцебиeне, учестена сърдечна  дейност, повишено кръвно налягане , ритъмни нарушения и сърдечна недостатъчност. 4. Чести дефекации. 5. Увредено общо състояние, лесно изморяване. 6. Нарушения в менструалния цикъл при жени.

Точно противоположна е симптоматиката при редуцирана секреция на Т4 и Т3: 1. Сънливост, бавни реакции, бавни мисловни процеси, депресия. 2. Чувство за непрекъснат студ,  понижаване на телесната температура. 3. Високи нива на липидите в кръвта,тенденция към хипогликемии, наддаване на тегло. 4. Забавена сърд. дейност, перикарден излив, в прогресия сърдечна недостатъчност. 4. Упорит запек.  5. Увредено общо състояние, лесно изморяване до адинамия. 6. Наличие на микседем /оток засягащ подкожието и интерстициума на всички органи, както и излив в перикарда, плеврата и коремна кухина/. 6. Нарушен менструален цикъл.

Промените настъпили под влияние на нарушена хормонална секреция  във функцията на почти всички органи, ако не се лекуват своевременно, прогресират и могат да доведат до тежки увреждания на организма , включително и смърт.

Кои са симптомите, по които човек може да се ориентира, че има проблем с щитовидната жлеза?

Симптомите при изявено нарушение в секрецията на щитовидни хормони са много ясни и пациентът веднага ги забелязва. При хипертиреоидизъм те са : отпадналост, сърцебиене, повишение на кръвното налягане, безсъние, избухливост, обилно изпотяване. При хипотиреоидизъм оплакванията са точно обратните: сънливост, забавени реакции, забавен мисловен процес, чувство за студ, лесно изморяване, отоци , особено по лицето, ниско кръвно налягане. Проблемът е ,че тези оплаквания се явяват в по- късен етап на болестта, а стремежът на съвременната медицина е ранна диагноза. Тогава клиничната изява е слабо изразена и нерядко симптомите се приемат като израз на стрес и невротични реакции. Спомням си случай с младо момиче – 19год, студентка във Великобритания, което беше с изявена клинична картина на хипертиреоидизъм. Но там личният лекар бе приел, че се касае за преумора и стрес и и беше изписал успокояващи медикаменти. Диагнозата бе поставена тук – в България. Използвам случаят да подчертая, че българските лекари не отстъпват в диагностиката на западните си колеги. Аз лично имам  доста пациенти от Европа и Америка, които не са получили адекватна медицинска помощ там и са потърсили такава в България!..

Следващ момент в нашия разговор – бременност и щитовидна жлеза

Хормоните на щитовидната жлеза имат изключително голямо значение за забременяване, износване на бременността нормалното  развитие на плода. По време на бременността синтезът на тиреоидни хормони  нараства с около 50%, едновременно с това нарастват  с  50% и нуждите от йод . Като се има предвид , че през първия триместър на бремеността, плодът няма собствена  хормонална секреция и хормоните идват от майчиния организъм, много важно е поддържането на нужното хормонално ниво в кръвта на майката. От изключително значение е фактът, че нивото но Т4 и Т3 в кръвта на бременната жена е критично важно за развитието, съзряването и нормалната функция на мозъка на плода. Недостатъчната секреция на хормони на щитовидната жлеза по време на бременност води до нарушение в нервно- психичното състояние на детето и редуция  на интелектуално му  развитие в различна степен. Счита се, че има точна корелация между интелектуалното  ниво на развитие на детето  и  нивото на  TSH в организма на майката през 12 седмица от бременността.

Във връзка с горепосочените изменения на тиреоидната функция на жената по време на бременността и  значението на тиреоидните хормони за нормалното развитие на плода се препоръчва  следното:

– Всички здрави жени  от първия ден на зачеването да контролират периодично нивата на TSH и Т4. Стойности на TSH през първия триместър  на бременността  трябва да се поддържат- от 0.1 до 2.5, през втория триместър – от 0.2 до 3.0 и през третия  триместър –  от 0.3 до 3.5. Съществува  тясна корелация  между интелигентността на детето и нивата на  TSH на майката по време на бременността.  Що се касае до  жени с данни за някакви нарушения във функцията на щитовидната жлеза тяхната бременност трябва да протече под контрола на ендокринолог. При  запазена функция, но наличие на позитивни антитела и анамнестични данни за тиреоидна патология при близки роднини, бременните трябва да се следят от ендокринолог ежемесечно. При хипотиреоидна функция, доказана  преди  бременността, е необходимо увеличение на дозата на заместителната терпия и ежемесечен контрол от ендокринолог. При проявен хипертиреоидизъм, трябва да се уточни и евентуално промени не само   дозата, но и видът на медикамента  още в началото на бременността и контролът  на функцията на щитовидната жлеза да е ежемесечен и осъществен от ендокринолог.

Познават ли проблема личните лекари и насочват ли навреме пациентите за специализирана консултация?

За съжаление проблемът с функционалните нарушения на щитовидната жлеза не се познава достатъчно от личните лекари. Както казах в началните фази симптомите на тиреоидна дисфункция наподобяват оплакванията при стрес и невротични състояния. Тук би трябвало да се прояви клиничното мислене на личните лекари, за да се отдиференциират тези две заболявания. Минималнато, което се изисква, е да се продължи наблюдението на пациента. Ако състоянието се подобри от успокояващи медикаменти, това означава, че щитовидната жлеза функционира нормално. Да се има предвид ,че заболяванията на щитовидната жлеза ако не се лекуват, прогресират във времето  и оплакванията се засилват и стават многообразни.

От голямо значение е познаването на проблема при бременни жени. Абсолютно необходимо е при установяване на бременност да се уточни евентуално наличие на предшевстващо нарушение в тиреоидната функция. При наличие на такова да се насочи веднага бременната жена към консултация и наблюдение от ендокринолог. Необходимо е проследяване на щитовидната жлеза и при напълно здрави жени, защото не е изключено настъпването на някакво нарушение по време на бременността, а това би се отразило изключително негативно на интелектуалното развитие на плода.

Разговора води:  Емил Рафаилов