Ставно протезиране

170

д-р Владимир Иванов – ортопед-травматолог: Основната цел на протезирането  е  премахването на болката“.

 

В  началото, моля да посочите кои са показанията за ставно протезиране. От какво се оплакват  пациентите?

Основните показания за ендопротезиране на ставите са болки и ограничени движения в засегнатата става. Обикновено болките се появяват незабелязано. След физическо усилие, продължителна работа и след покой отзвучават. В последствие почивката не води до изчезване на болката и пациентите започват да пият обезболяващи. На по-късен етап и обезболяващите не водят до пълно изчезване на болката. Болката се появява в самата засегната става. И болният може точно да покаже къде боли. В резултат на болката, болните щадят ставата от движения и това довежда до постепено ограничение на движенията, които могат да достигнат  до тежки конрактури на увредената става.

При ранна диагностика и правилно проведено консервативно лечение е възможно в ранните стадии на артрозните промени процеса да се удължи до години преди да се пристъпи към оперативно лечение.

При болни,  които са претърпяли травма и имат  увреда на става, болката се появява непосредствено след травмата. Характерното за нея е, че тя е свързана с всяко движение и медикаментите имат по-слабо действие.

Сега нека да обясним какво се цели  и какво на практика се постига с протезирането?

При протезирането се извършва подмяна на увредените ставни повърхности с изкуствени компоненти. Съвременните импланти са изработени от медицинска стомана, титаниеви сплави (позволяващи извършване на МРТ изследване) и триещи се повърхности от  полиетилен или керамични елементи.

Основната цел на протезирането е премахването на болката. Много пациенти след поставяне на става съжаляват, че не са се оперирали по-рано. Болката изчезва непосредствено след операцията.
Друга цел на протезирането е възстановяване обема на движение на ставата, което се изразява в нормализиране на походката, нормално сядане и ставане, нормален социален живот, а при възрастни пациенти се постига двигателна активност, позволяваща самообслужване. Разбира се това не става с магическа пръчка. След извършване на успешна оперативна интервенция идва ролята на целенасочена рехабилитация. Това е процес на заздравяване на мускулатурата и подобряване на движенията в оперираната става. Процес, изискващ активно участие на пациента в колаборация с обучен кинезитерапевт. Продължителността на рехабилитацията е различна и зависи от мотивацията на болния и уменията на кинезитерапевта.

До каква степен новостите на водещи клиники са приложими у нас? Дайте примери!

Иновациите в протезирането са въведни в много от ортопедичните клиники в страната. Счита се, че приложението на керамични компоненти в тазобедреното протезиране води до забавено износване на ставата. Повечето импланти, предлагани в България разполагат с керамични компоненти. В момента в света се прилага все повече компютърно предоперативно планиране с цел определяне на точния имплант и правилното му позиционирне в увредената става. Създават се и инструменти, специфични за всеки пациент. Това предполага скъсяване на оперативното време и помага за определяна на точния размер на протезата. Приложение намира и така наречената мини инвазивна хирургия, където с по-малък достъп се поставят ендопротези на големи стави. Целта на този подход е по-бързо следоперативно възстановяване на болните.

На какво се залага в периода на възстановяване след операцията?

В следоперативния период болните се вертикализират и започват рехабилитация. Основната цел на рехабилитацията е чрез комплекс от специфични упражнения болният да свикне с усещането за протезата в себе си, да укрепне мускулатурата на оперирания крайник и да се постигне обем на движения, необходими за ежедневната дейност на пациента.

Д-р Иванов, кои са критериите за успешно ставно протезиране?

Медицинските критерии за успешно протезиране са дълготрайност на протезата (15 – 20 години). Успешно адаптиране на пациента към трудовите му изисквания и социалната адаптация. Разбира се има дейности, които не се препоръчват след ставно протезиране, а имено тежък физически труд, продължително стоене прав, вдигане на тежки предмети и др. Всичко това зависи и от адекватната следопративна рехабилитация, мотивацията на пациента и общото му здравословно състояние.

Накрая, рискове  и усложнения  – вашият опит какво показва?  В по-широк план – имат ли  основания пациентите да се страхуват от операцията?

Като всяка оперативна намеса и ставното протезиране има рискове. Тогава е необходимо да се вземат  профилактични мерки, консултации със специалисти от други области на медицината.

Протезирането на големи стави крие рискове от възникване на  емболични усложнения, затова задължително се провежда профилактика.  Възможни са усложнения от септичен характер, за което на болните се провежда антибиотична профилактика по време на оперативното лечение и се обяснява на болните да правят такава при всяко неблагополучие от здравно естество. Разбира се, при оплаквания от страна на поставената протеза, болният трябва да потърси съвет от хирурга си незабавно.

Разговора води: Емил Рафаилов