Тиреоидит на Хашимото – д-р Цветанка Терзиева

997

д-р Цветанка Терзиева е началник на ендокринологично отделение – УМБАЛ „Софиямед“. Има две специалности – по вътрешни болести и ендокринология и болести на обмяната. Има над 60 публикации, участвала е в 16 клинични проучвания. Интересите и са в областта на метаболитния синдром,захарния диабет и болести на щитовидната жлеза.

Тиреоидитът на Хашимото е автоимунно заболяване, описано в средата на миналия век от японския ендокринен хирург Хашимото. Става дума за хроничен възпалителен процес на щитовидната жлеза, който морфологично се характеризира с лимфоцитарен инфилтрат в жлезата, увреждане на тиреоцитите и в динамика заместването им от нефункционираща съединителна тъкан. Това може да причини дисфункция на щитовидната жлеза.

Етиологията на заболяването е неясна,но е доказано, че то се среща по-често при жени и има фамилна обремененост. Освен това то може да се комбинира с други автоимунни заболявания като витилиго, захарен диабет 1 тип, лурус и др. При пациентите с тиреоидит на Хашимото е доказано наличието на антитела, които увреждат клетките на щитовидната жлеза. Тези антитела са антитиреоглобулинови /ТАТ/ и антимикрозомални /МАТ/. Понякога тези антитела се установяват и при напълно здрави роднини на тези пациенти. Не е изключено да се намерят и други антитироидни антитела като антирецепторни- ТSH антитела. Прояввата на тиреоидита може да се провокира от стрес, бременност,но главна роля има генетичния фактор.

Клиничните оплаквания при тиреоидит на Хашимото липсват в началната фаза на заболяването, докато тиреоцитите синтезират нормално количество хормони.Тогава е налице умерено увеличена щитовидно жлеза, която обикновено е причината за диагностициране на заболяването. В тази фаза,която може да продължи години наред, тиреоидеята функционира нормално. Поради това положителните антитела при нормални хормони /ТSH иFТ4/не могат да бъдат причина за оплаквания от невротичен характер като стягане и задух в гърлото,периодично сърцебиене, изпотяване на дланите и ходилата,както и за наднорменото тегло. Преглеждала съм много жени с подобни оплакваниия и доказан тиреоидит на Хашимото, които са убедени, че причината за оплакванията им е щитовидната жлеза. Затова искам да подчертая, че  оплакванията на тези пациенти не са резултат  на „болната“ щитовидна жлеза, а на стреса, неправилния начин на живот и нездравословното хранене.

Тиреоидитът на Хашимото се проявява клинично едва когато настъпи напреднала деструкция на жлезата и понижение на хормоналната продукция. Тогава клиничната картина се владее от признаците на хипотиреоидизъм /отпадналост, ниско кръвно налягане, бавен мисловен процес, чувство за студ, забавен пулс, леко напълняване, оточност и безизразност на лицето и в крайната фаза – микседематозен оток. Понякога възпалителният процес има стимулиращо действие върху функцията на жлезата и се проявява с хипертиреоидизъм – т.нар. Хашитоксикоза /нервност, безсъние, сърцебиене, обилно изпотяване, редукция на тегло/

Диагнозата на тиреоидитът на Хашимото се поставя сравнително лесно с доказване на положителните антитела /ТАТ и МАТ/ в кръвта. Тези антитела са главно диагностичен критерий, те не са тест за тежестта на заболяването и не могат да се използват за прогнозиране на развитието му. Така че е напълно излишно непрекъснатото им изследване, както и интерпретацията им без специализирано лекарско участие.

Щитовидната жлеза, засегната от хроничен лимфоцитарен тиреоидт има много характерен ехографски образ. Паренхимът е нехомогенен и хипоехогенен /там където са лимфоцитарните инфилтрати/, понякога с образуване на възли. При установен тиреоидит най- важното е да се оцени функцията на жлезата. Ако тя е нормална – не се налага лечение. Това е консенсус, приет в целия свят. Макар и автоимунно възпалението при тиреоидитът на Хашимото не се повлиява от приложението на кортикостероиди. Така че при запазена функция единственото, което пациентите трябва да контролират, това са хормоните на щитовидната  жлеза – TSH и fТ4 и то един път годишно. Тези пациенти всъщност са клинично здрави  и напълно трудоспособни. При нарушение на хормоналната продукция се използва симптоматично лечение.

Тиреоидитът на Хашимото не изисква някаква специална диета. Единствено при наличие на хипертиреоидизъм трябва да се избягват йод съдържащи медикаменти и храни, тъй като те ще стимулират хормоналния синтез. Що се касае за много препоръчвания селен – там мненията са противоречиви. Досега няма клинични проучвания, доказващи ползата от неговото приложение.

Автор: д-р Цветанка Терзиева