Тумори на бъбрека проф. Младенов

4519

Разговор с проф. Младенов на тема: тумори на бъбрека
Проф. Димитър Младенов завършва Медицинска Академия,София през1979г. В клиниката по урология работи от 1982 г. Последователно защитава кандидатска и докторска дисертация. Специализирал е в Дания, Япония, Германия, Австрия, Великобритания и др. През 2007 г. е избран за професор по урология и е началник на направление „Обща урология” в Клиниката по урология при УМБАЛ „Александровска”, София.

Тумори  на  бъбрека

Проф. Младенов,  да  започнем  нашия  разговор с честотата  при  туморите  на  бъбрека.

Бъбречно клетъчния карцином представлява 2-3% от всички случаи на рак при хората в зряла възраст. Той обхваща 90 – 95% от всички бъбречни неоплазми. Днес се отчита годишно увеличение от около 2% на пациентите с тумор на бъбрека, както в света, така и в Европа. От друга страна в напредналите страни като Дания и Швеция се установява непрекъснат спад на неговата честота през последните две десетилетия.

През 1998 г. в границите на Европейския съюз карцином на бъбрека е открит при около 30 000 пациенти и приблизително 15 000 от тях умират от заболяването. В световен мащаб смъртността от БКК е нарастнала от 54 000 починали през 1985 година до 102 000 през 2000 година.

Какво  е обяснението,че  това  заболяване  се  диагностицира  най-често  между  60-70 години?

Съотношението на мъже към жени е 1,5/1. В България честотата на БКК е 2,44-2,53 на 100 000 жители, като съотношението между мъже/жени е 1,03:1.

По-старите статистически данни показваха, че най – голяма честота на заболяването се установява във възрастта между 60 до 70 години. Сега вече се наблюдава „подмладяване” на БКК. В миналото той беше „екзотика” в клиниката и задържахме пациентите с дидактична цел. Днес имаме по няколко операции на ден за тумори на бъбрека, което не е рядкост. От друга страна повишената здравна култура на хората и съвременните диагностични методи подобриха до голяма степен ранната му диагностика и своевременно лечение.

Проф. Младенов, до  каква  степен са  известни  причините  за  туморите  на  бъбрека?

Причините за появата на бъбречния карцином все още не са категорично установени. Той е полиетиологично заболяване. Като рискови фактори се приемат начина на живот, тютюнопушенето, наднорменото тегло, антихипертензивната терапия и др. Тяхното научно уточняване и обяснение ще доведе до повишаване на възможностите за неговото ефективно и адекватно консервативно лечение.

Какво  трябва  да  знаем  за  клиничните  прояви?

Броят на ранно диагностицираните БКК нараства благодарение на широкото разпространение и възможности на образните диагностични методи – ултразвук, КАТ, ЯМР, реновазография и др.. Въпреки това смъртността от заболяването остава почти непроменена и съответства на неговото разпространение.

Класическата триада симптоми включва болка, хематурия и палпираща се туморна формация. За съжаление нейната поява говори за вече напреднало заболяване. Тя се среща рядко само при 6 до 10% от пациентите.

По-ранните симптоми на БКК се откриват в около 30 % от пациентите. Най – честите от тях са хипертония, хронично физическо изтощение, загуба на тегло, фебрилитет, невромиопатия, амилоидоза, ускорена СУЕ, анемия, дисфункция на черния дроб, хиперкалцемия, полицитемия и др. За съжаление все още около 25 – 30 % от пациентите се диагностицират поради наличие на симптоми, свързани с развитието на метастази.

На  какъв  етап  пациентите  търсят  специализирана  консултация?

Днес по-голямата част от туморите на бъбрека се откриват рано чрез случайни или профилактични прегледи, извършвани по други поводи. В тези случаи голяма диагностично стойност имат ехографията, КАТ и ЯМР. Реновазографията има не само диагностична, но и лечебна стойност. Обикновено тя завършва с емболизация на бъбречната артерия с оглед намаляване обема на тумора, намаляване на кръвозагубата по време на операцията и намаляване на опасността от метастази по кръвен път. При екстремно големи тумори над 12-15 см и иноперабилни пациенти тя решава проблема дефинитивно.

Личните  лекари  познават  ли  проблема  или  правят  опити  за  лечение  според  „собствената  библиотека“. Иначе  казано  авансиралите  случаи  често  срещани  ли  са?

За щастие днес лекарите имат целенасочено мислене по отношение на онкологичните заболявания. По-голямата част от пациентите идват на консултация с уролог в сравнително ранен стадий на заболяването, с малки  бъбречни тумори, които са подходящи за органосъхраняващи операции. Това повишава качеството на живот на пациентите и намалява тяхната относителна инвалидизация. Не са редки и случаите, когато туморът е голям, обхваща почти целия бъбрек и има данни за близки и далечни метастази. В тези случаи възможностите на радикалното поведение са ограничени и крайният изход е незадоволителен.

Проф. Младенов, при  какви  случаи, кой  тип  лечение  е  метод  на  избор?

В съвременните условия разполагаме с голям брой оперативни и консервативни възможности за лечение на БКК.

   – Конвенционална отворена радикална нефректомия – Тя е метод на избор при пациенти с локализиран БКК и размери над 4 см. Доказано е, че премахването на надбъбрека не е задължително, ако не е ангажиран от процеса. От друга страна разширената лимфаденектомия не води до увеличаване на преживяемостта.

   – Лапароскопска нефректомия – Този хирургичен достъп се придържа към установените принципи и изисквания на отворените хирургични интервенции без значение дали се извършва ретроперитонеално или трансперитонеално. Той осигурява същия процент на преживяемост на пациентите.

   – Органосъхраняваща операция – Тя се извършва чрез отворен или лапароскопски достъп при тумори на бъбрека с размери до 4 см в диаметър с aбсолютни, oтносителни и индивидуални показания.

   – Алтернативно лечение – Перкутанната радиочестотна аблация, криоаблацията, микровълновата аблация и високо честотния фокусиран ултразвук се предлагат като възможности за лечение на пациенти с БКК.

Консервативно лечение

   – Лъчетерапията може да бъде използвана само за избрани пациенти с определени симптоми, които имат неподходящи за резекция мозъчни или костни лезии и не се поддават на конвенционалните методи на лечение.

   – Хормонотерапия, имунотерапия, ваксини – Днес хормонотерапията с прогестерон и тестостерон имат само историческо значение, поради ниското ниво на отговор. Имунотерапията с интерферон (IFN-α) и IL-2 предизвиква положителен отговор при около 15%-20% от пациентите.  Само при някои подбрани групи пациенти се наблюдава благоприятен ефект върху общата преживяемост. Приложението на различни „автологусни” ваксини имат обективен отговор едва в 10 до 13% от пациентите.

   – Инхибитори на ангиогенезата – Научните и практически постижения в тази посока са сериозни. Действието на тези медикаменти води до намаляване на туморната ангиогенеза и последваща клинична полза, както при клиничните резултати (обективен отговор до 70%), така и по отношение на преживяемостта на пациентите.

Разговора  води:  Емил  Рафаилов